Разговорник

bg Минало време 2   »   lv Pagātne 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [astoņdesmit divi]

Pagātne 2

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? Va--tev---ja--āi-s-uc āt---pa-īdz-ba? V-- t-- b--- j------- ā--- p--------- V-i t-v b-j- j-i-s-u- ā-r- p-l-d-ī-a- ------------------------------------- Vai tev bija jāizsauc ātrā palīdzība? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? V-i------ij- -ā----u-----t-? V-- t-- b--- j------- ā----- V-i t-v b-j- j-i-s-u- ā-s-s- ---------------------------- Vai tev bija jāizsauc ārsts? 0
Трябваше ли да викаш полицията? Va- ----b------i--a-- ----ci-a? V-- t-- b--- j------- p-------- V-i t-v b-j- j-i-s-u- p-l-c-j-? ------------------------------- Vai tev bija jāizsauc policija? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. Va- ---- -- t-l-f-------urs? T-kk- vēl-b-ja. V-- J--- i- t------- n------ T---- v-- b---- V-i J-m- i- t-l-f-n- n-m-r-? T-k-o v-l b-j-. -------------------------------------------- Vai Jums ir telefona numurs? Tikko vēl bija. 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. Va--J--- ---a-r--e- Ti--- vē--b---. V-- J--- i- a------ T---- v-- b---- V-i J-m- i- a-r-s-? T-k-o v-l b-j-. ----------------------------------- Vai Jums ir adrese? Tikko vēl bija. 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. Vai Ju-- -----l-ēta---l-n-- --kko vē----j-. V-- J--- i- p------- p----- T---- v-- b---- V-i J-m- i- p-l-ē-a- p-ā-s- T-k-o v-l b-j-. ------------------------------------------- Vai Jums ir pilsētas plāns? Tikko vēl bija. 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. V-i vi-š -t-ā-a -a-k-? --ņš --va--ja a--ā--------. V-- v--- a----- l----- V--- n------- a----- l----- V-i v-ņ- a-n-c- l-i-ā- V-ņ- n-v-r-j- a-n-k- l-i-ā- -------------------------------------------------- Vai viņš atnāca laikā? Viņš nevarēja atnākt laikā. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. V-i ------t--d----ļu----ņš ----rē-a ---a----e--. V-- v--- a----- c---- V--- n------- a----- c---- V-i v-ņ- a-r-d- c-ļ-? V-ņ- n-v-r-j- a-r-s- c-ļ-. ------------------------------------------------ Vai viņš atrada ceļu? Viņš nevarēja atrast ceļu. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. Vai viņš-te-i s--rata---i-- n----ē-a ma-i s-p-ast. V-- v--- t--- s------- V--- n------- m--- s------- V-i v-ņ- t-v- s-p-a-a- V-ņ- n-v-r-j- m-n- s-p-a-t- -------------------------------------------------- Vai viņš tevi saprata? Viņš nevarēja mani saprast. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? K-pēc -- -----ēji a--ā---l----? K---- t- n------- a----- l----- K-p-c t- n-v-r-j- a-n-k- l-i-ā- ------------------------------- Kāpēc tu nevarēji atnākt laikā? 0
Защо не можа да намериш пътя? Kā----tu-ne----j---tr-s- ceļu? K---- t- n------- a----- c---- K-p-c t- n-v-r-j- a-r-s- c-ļ-? ------------------------------ Kāpēc tu nevarēji atrast ceļu? 0
Защо не можа да го разбереш? Kāpē- ---n--a-ēj- -i-u-s-rast? K---- t- n------- v--- s------ K-p-c t- n-v-r-j- v-ņ- s-r-s-? ------------------------------ Kāpēc tu nevarēji viņu sprast? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. E---e----ju a--ākt l--k-, -o ne-āc--au--buss. E- n------- a----- l----- j- n----- a-------- E- n-v-r-j- a-n-k- l-i-ā- j- n-n-c- a-t-b-s-. --------------------------------------------- Es nevarēju atnākt laikā, jo nenāca autobuss. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. E----va---u -t--s----ļu, j- -a---eb-j- -i--ēta--p-ān-. E- n------- a----- c---- j- m-- n----- p------- p----- E- n-v-r-j- a-r-s- c-ļ-, j- m-n n-b-j- p-l-ē-a- p-ā-a- ------------------------------------------------------ Es nevarēju atrast ceļu, jo man nebija pilsētas plāna. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. Es ----rēju v----s--r--t,-j--m----a--i---ti--s----. E- n------- v--- s------- j- m----- b--- t-- s----- E- n-v-r-j- v-ņ- s-p-a-t- j- m-z-k- b-j- t-k s-a-a- --------------------------------------------------- Es nevarēju viņu saprast, jo mūzika bija tik skaļa. 0
Трябваше за взема такси. M-n----a j---m ---som--rs. M-- b--- j---- t---------- M-n b-j- j-ņ-m t-k-o-e-r-. -------------------------- Man bija jāņem taksometrs. 0
Трябваше да купя карта на града. Man-b--a -ā-op-r- pil--ta----āns. M-- b--- j------- p------- p----- M-n b-j- j-n-p-r- p-l-ē-a- p-ā-s- --------------------------------- Man bija jānopērk pilsētas plāns. 0
Трябваше за изключа радиото. M-n ---a----zslē-- ---io. M-- b--- j-------- r----- M-n b-j- j-i-s-ē-z r-d-o- ------------------------- Man bija jāizslēdz radio. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!