Разговорник

bg Числителни редни   »   am የአምልኮ ቁጥሮች

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [ስልሳ አንድ]

61 [silisa ānidi]

የአምልኮ ቁጥሮች

[medebenya k’ut’irochi]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Първият месец е януари. የመጀ-ሪያው-ወ--ያን--ነው። የ------ ወ- ያ-- ነ-- የ-ጀ-ሪ-ው ወ- ያ-ዋ ነ-። ------------------ የመጀመሪያው ወር ያንዋ ነው። 0
y--ej--e--------eri-yan--a --w-. y------------- w--- y----- n---- y-m-j-m-r-y-w- w-r- y-n-w- n-w-. -------------------------------- yemejemerīyawi weri yaniwa newi.
Вторият месец е февруари. ሁ-ተ---ወር ፌብ---ነ-። ሁ---- ወ- ፌ--- ነ-- ሁ-ተ-ው ወ- ፌ-ር- ነ-። ----------------- ሁለተኛው ወር ፌብርዋ ነው። 0
hul-------i---r-----i--w--ne-i. h---------- w--- f------- n---- h-l-t-n-a-i w-r- f-b-r-w- n-w-. ------------------------------- huletenyawi weri fēbiriwa newi.
Третият месец е март. ሶ--ኛ- -ር-ማር- ነ-። ሶ---- ወ- ማ-- ነ-- ሶ-ተ-ው ወ- ማ-ዝ ነ-። ---------------- ሶስተኛው ወር ማርዝ ነው። 0
s-s-te----- w-r- ----z- n-wi. s---------- w--- m----- n---- s-s-t-n-a-i w-r- m-r-z- n-w-. ----------------------------- sositenyawi weri marizi newi.
Четвъртият месец е април. አራ----ወር----ል -ው። አ---- ወ- አ--- ነ-- አ-ተ-ው ወ- አ-ሪ- ነ-። ----------------- አራተኛው ወር አፕሪል ነው። 0
āra---y--i-weri --irīl--new-. ā--------- w--- ā------ n---- ā-a-e-y-w- w-r- ā-i-ī-i n-w-. ----------------------------- āratenyawi weri āpirīli newi.
Петият месец е май. አ-ስተ-- ወር -- --። አ----- ወ- ማ- ነ-- አ-ስ-ኛ- ወ- ማ- ነ-። ---------------- አምስተኛው ወር ማይ ነው። 0
āmi---e--awi---r- ---- n-w-. ā----------- w--- m--- n---- ā-i-i-e-y-w- w-r- m-y- n-w-. ---------------------------- āmisitenyawi weri mayi newi.
Шестият месец е юни. ስ---ኛው -ር-ዩኒ --። ስ----- ወ- ዩ- ነ-- ስ-ስ-ኛ- ወ- ዩ- ነ-። ---------------- ስድስተኛው ወር ዩኒ ነው። 0
si-i----nyawi---ri----ī n--i. s------------ w--- y--- n---- s-d-s-t-n-a-i w-r- y-n- n-w-. ----------------------------- sidisitenyawi weri yunī newi.
Шест месеца са половин година. ስድስት--------ት-ግማ- -ቸ-። ስ--- ወ-- የ--- ግ-- ና--- ስ-ስ- ወ-ች የ-መ- ግ-ሽ ና-ው- ---------------------- ስድስት ወሮች የአመት ግማሽ ናቸው። 0
s---si-i ---oc----e-------gi-ashi -a---wi. s------- w------ y------- g------ n------- s-d-s-t- w-r-c-i y-’-m-t- g-m-s-i n-c-e-i- ------------------------------------------ sidisiti werochi ye’āmeti gimashi nachewi.
януари, февруари, март, ያ-- ፤--ብርዋ ፤ ማርዝ ያ-- ፤ ፌ--- ፤ ማ-- ያ-ዋ ፤ ፌ-ር- ፤ ማ-ዝ ---------------- ያንዋ ፤ ፌብርዋ ፤ ማርዝ 0
yan-wa ;-f-bir-w- ;-m-ri-i y----- ; f------- ; m----- y-n-w- ; f-b-r-w- ; m-r-z- -------------------------- yaniwa ; fēbiriwa ; marizi
април, май и юни. አ----፤--ይ-፤ -ኒ አ--- ፤ ማ- ፤ ዩ- አ-ሪ- ፤ ማ- ፤ ዩ- -------------- አፕሪል ፤ ማይ ፤ ዩኒ 0
āp-rī-- - ma-- ;-yunī ā------ ; m--- ; y--- ā-i-ī-i ; m-y- ; y-n- --------------------- āpirīli ; mayi ; yunī
Седмият месец е юли. ሰ-ተኛው--- ዩ--ነ-። ሰ---- ወ- ዩ- ነ-- ሰ-ተ-ው ወ- ዩ- ነ-። --------------- ሰባተኛው ወር ዩሊ ነው። 0
se--t--y-----e-- ---ī--e--. s---------- w--- y--- n---- s-b-t-n-a-i w-r- y-l- n-w-. --------------------------- sebatenyawi weri yulī newi.
Осмият месец е август. ስም---ው--ር-አ-ጎ-- ነው። ስ----- ወ- አ---- ነ-- ስ-ን-ኛ- ወ- አ-ጎ-ት ነ-። ------------------- ስምንተኛው ወር አውጎስት ነው። 0
s---n-t---aw-----i -----s--i -e-i. s------------ w--- ā-------- n---- s-m-n-t-n-a-i w-r- ā-i-o-i-i n-w-. ---------------------------------- siminitenyawi weri āwigositi newi.
Деветият месец е септември. ዘጠነኛ- -ር--ቴም-ር --። ዘ---- ወ- ሴ---- ነ-- ዘ-ነ-ው ወ- ሴ-ም-ር ነ-። ------------------ ዘጠነኛው ወር ሴቴምበር ነው። 0
zet’e-e------w-r- ---ēm---ri n-w-. z----------- w--- s--------- n---- z-t-e-e-y-w- w-r- s-t-m-b-r- n-w-. ---------------------------------- zet’enenyawi weri sētēmiberi newi.
Десетият месец е октомври. አ------- ---በር -ው። አ---- ወ- ኦ---- ነ-- አ-ረ-ው ወ- ኦ-ቶ-ር ነ-። ------------------ አስረኛው ወር ኦክቶበር ነው። 0
ās-r--y-wi we-i-ok---ber---e--. ā--------- w--- o-------- n---- ā-i-e-y-w- w-r- o-i-o-e-i n-w-. ------------------------------- āsirenyawi weri okitoberi newi.
Единайсетият месец е ноември. አስራ--ንደኛው ----ቬም-ር -ው። አ-- አ---- ወ- ኖ---- ነ-- አ-ራ አ-ደ-ው ወ- ኖ-ም-ር ነ-። ---------------------- አስራ አንደኛው ወር ኖቬምበር ነው። 0
āsira-ān------wi----i -ovēm-b-----e-i. ā---- ā--------- w--- n--------- n---- ā-i-a ā-i-e-y-w- w-r- n-v-m-b-r- n-w-. -------------------------------------- āsira ānidenyawi weri novēmiberi newi.
Дванайсетият месец е декември. አስ----ተኛ- ወር ----ር --። አ-- ሁ---- ወ- ዲ---- ነ-- አ-ራ ሁ-ተ-ው ወ- ዲ-ም-ር ነ-። ---------------------- አስራ ሁለተኛው ወር ዲሴምበር ነው። 0
ā-ira h--eten--w--weri d--ēmi--ri-n-wi. ā---- h---------- w--- d--------- n---- ā-i-a h-l-t-n-a-i w-r- d-s-m-b-r- n-w-. --------------------------------------- āsira huletenyawi weri dīsēmiberi newi.
Дванайсет месеца са една година. አስራ--ለት-ወ---አ---------። አ-- ሁ-- ወ-- አ-- አ-- ነ-- አ-ራ ሁ-ት ወ-ች አ-ድ አ-ት ነ-። ----------------------- አስራ ሁለት ወሮች አንድ አመት ነው። 0
āsir- hule-i-we----i ---d- --et- ---i. ā---- h----- w------ ā---- ā---- n---- ā-i-a h-l-t- w-r-c-i ā-i-i ā-e-i n-w-. -------------------------------------- āsira huleti werochi ānidi āmeti newi.
юли, август, септември, ዩ--፤አ--ስት ---ክቶ-ር ዩ- ፤----- ፣ ኦ---- ዩ- ፤-ው-ስ- ፣ ኦ-ቶ-ር ----------------- ዩሊ ፤አውጎስት ፣ ኦክቶበር 0
yulī ;-wig--i-- , -k----e-i y--- ;--------- , o-------- y-l- ;-w-g-s-t- , o-i-o-e-i --------------------------- yulī ;āwigositi , okitoberi
октомври, ноември и декември. ኦ--በ- ፤ ኖቬ--ር-እና ዲ--በር ኦ---- ፤ ኖ---- እ- ዲ---- ኦ-ቶ-ር ፤ ኖ-ም-ር እ- ዲ-ም-ር ---------------------- ኦክቶበር ፤ ኖቬምበር እና ዲሴምበር 0
o-i----ri --novēm-be-i--n- -īs-miberi o-------- ; n--------- i-- d--------- o-i-o-e-i ; n-v-m-b-r- i-a d-s-m-b-r- ------------------------------------- okitoberi ; novēmiberi ina dīsēmiberi

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...