Разговорник

bg Минало време 2   »   ro Trecut 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [optzeci şi doi]

Trecut 2

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? A t-eb-i-------em- o salv---? A t------ s- c---- o s------- A t-e-u-t s- c-e-i o s-l-a-e- ----------------------------- A trebuit să chemi o salvare? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? A--re---t -- -h-m---o--o--l? A t------ s- c---- d-------- A t-e-u-t s- c-e-i d-c-o-u-? ---------------------------- A trebuit să chemi doctorul? 0
Трябваше ли да викаш полицията? A-t-e---- -- ---m---oli--a? A t------ s- c---- p------- A t-e-u-t s- c-e-i p-l-ţ-a- --------------------------- A trebuit să chemi poliţia? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. Ave-i------u- d- te-------Ma--î--in---î--a-eam-în-ă. A---- n------ d- t------- M-- î------ î- a---- î---- A-e-i n-m-r-l d- t-l-f-n- M-i î-a-n-e î- a-e-m î-c-. ---------------------------------------------------- Aveţi numărul de telefon? Mai înainte îl aveam încă. 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. Ave-- ad-es-?-Mai-înain-e o avea- în--. A---- a------ M-- î------ o a---- î---- A-e-i a-r-s-? M-i î-a-n-e o a-e-m î-c-. --------------------------------------- Aveţi adresa? Mai înainte o aveam încă. 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. Ave----a-ta----ş--u-- -ai---a--t--o -ve-m---că. A---- h---- o-------- M-- î------ o a---- î---- A-e-i h-r-a o-a-u-u-? M-i î-a-n-e o a-e-m î-c-. ----------------------------------------------- Aveţi harta oraşului? Mai înainte o aveam încă. 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. A ve-i-------p-----n--a-put---ve-- -----m-. A v--- l- t---- E- n- a p---- v--- l- t---- A v-n- l- t-m-? E- n- a p-t-t v-n- l- t-m-. ------------------------------------------- A veni la timp? El nu a putut veni la timp. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. A g-sit---umul?-E- -- --p---t g-si-dru-ul. A g---- d------ E- n- a p---- g--- d------ A g-s-t d-u-u-? E- n- a p-t-t g-s- d-u-u-. ------------------------------------------ A găsit drumul? El nu a putut găsi drumul. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. T-------ele----l--u --a p---t-----le--. T--- î------- E- n- m-- p---- î-------- T--- î-ţ-l-s- E- n- m-a p-t-t î-ţ-l-g-. --------------------------------------- Te-a înţeles? El nu m-a putut înţelege. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? De-c- -u a----tut--en- ---t-m-? D- c- n- a- p---- v--- l- t---- D- c- n- a- p-t-t v-n- l- t-m-? ------------------------------- De ce nu ai putut veni la timp? 0
Защо не можа да намериш пътя? De ce--u ai p-tut g-----r--u-? D- c- n- a- p---- g--- d------ D- c- n- a- p-t-t g-s- d-u-u-? ------------------------------ De ce nu ai putut găsi drumul? 0
Защо не можа да го разбереш? D- ce -u --a- -ut-t --ţel--e? D- c- n- l--- p---- î-------- D- c- n- l-a- p-t-t î-ţ-l-g-? ----------------------------- De ce nu l-ai putut înţelege? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. N- am---------n--l----mp--eoa-e-e nu a-cir---at----i un a-to---. N- a- p---- v--- l- t--- d------- n- a c------- n--- u- a------- N- a- p-t-t v-n- l- t-m- d-o-r-c- n- a c-r-u-a- n-c- u- a-t-b-z- ---------------------------------------------------------------- Nu am putut veni la timp deoarece nu a circulat nici un autobuz. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. N---m--u-u- -ăs--d-umul -e--r--- ---am-avu--- ha-t- ---ra--l-i. N- a- p---- g--- d----- d------- n- a- a--- o h---- a o-------- N- a- p-t-t g-s- d-u-u- d-o-r-c- n- a- a-u- o h-r-ă a o-a-u-u-. --------------------------------------------------------------- Nu am putut găsi drumul deoarece nu am avut o hartă a oraşului. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. Nu---------u- în-el-ge-d----e-- muzic---r- -ş- d- --re. N- l--- p---- î------- d------- m----- e-- a-- d- t---- N- l-a- p-t-t î-ţ-l-g- d-o-r-c- m-z-c- e-a a-a d- t-r-. ------------------------------------------------------- Nu l-am putut înţelege deoarece muzica era aşa de tare. 0
Трябваше за взема такси. A --e-uit-s----- un --x-. A t------ s- i-- u- t---- A t-e-u-t s- i-u u- t-x-. ------------------------- A trebuit să iau un taxi. 0
Трябваше да купя карта на града. A-----ui- -ă cump-r - ha--- - ---ş-l-i. A t------ s- c----- o h---- a o-------- A t-e-u-t s- c-m-ă- o h-r-ă a o-a-u-u-. --------------------------------------- A trebuit să cumpăr o hartă a oraşului. 0
Трябваше за изключа радиото. A --ebu-t-să------c --d----. A t------ s- o----- r------- A t-e-u-t s- o-r-s- r-d-o-l- ---------------------------- A trebuit să opresc radioul. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!