Разговорник

bg Прилагателни 2   »   am መግለጫዎች 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [ሰባ ዘጠኝ]

79 [seba zet’enyi]

መግለጫዎች 2

[k’it͟s’ili 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. ስማያዊ ቀሚስ--ብ-ለ-። ስ--- ቀ-- ለ----- ስ-ያ- ቀ-ስ ለ-ሻ-ው- --------------- ስማያዊ ቀሚስ ለብሻለው። 0
s-m-y-w--k’-mīs- -e------ew-. s------- k------ l----------- s-m-y-w- k-e-ī-i l-b-s-a-e-i- ----------------------------- simayawī k’emīsi lebishalewi.
Облечена съм в червена рокля. ቀ----ስ--ብሻለው። ቀ- ቀ-- ለ----- ቀ- ቀ-ስ ለ-ሻ-ው- ------------- ቀይ ቀሚስ ለብሻለው። 0
k’-yi -’-mīs- -e--s-alew-. k---- k------ l----------- k-e-i k-e-ī-i l-b-s-a-e-i- -------------------------- k’eyi k’emīsi lebishalewi.
Облечена съм в зелена рокля. አረ-ጋ--ቀ-ስ -ብሻ-ው። አ---- ቀ-- ለ----- አ-ን-ዴ ቀ-ስ ለ-ሻ-ው- ---------------- አረንጋዴ ቀሚስ ለብሻለው። 0
ā-e-ig-d--k----si-l-bi-ha---i. ā-------- k------ l----------- ā-e-i-a-ē k-e-ī-i l-b-s-a-e-i- ------------------------------ ārenigadē k’emīsi lebishalewi.
Аз купувам черна чанта. ጥቁ--ቦ-- -የገ-ው --። ጥ-- ቦ-- እ---- ነ-- ጥ-ር ቦ-ሳ እ-ገ-ው ነ-። ----------------- ጥቁር ቦርሳ እየገዛው ነኝ። 0
t--k’uri---ri-a-iyeg-z-w- nen--. t------- b----- i-------- n----- t-i-’-r- b-r-s- i-e-e-a-i n-n-i- -------------------------------- t’ik’uri borisa iyegezawi nenyi.
Аз купувам кафява чанта. ቡኒ--ርሳ ---ዛ--ነኝ። ቡ- ቦ-- እ---- ነ-- ቡ- ቦ-ሳ እ-ገ-ው ነ-። ---------------- ቡኒ ቦርሳ እየገዛው ነኝ። 0
bun- bor-sa ---g------n-n-i. b--- b----- i-------- n----- b-n- b-r-s- i-e-e-a-i n-n-i- ---------------------------- bunī borisa iyegezawi nenyi.
Аз купувам бяла чанта. ነጭ-ቦር- እየገዛ- ነ-። ነ- ቦ-- እ---- ነ-- ነ- ቦ-ሳ እ-ገ-ው ነ-። ---------------- ነጭ ቦርሳ እየገዛው ነኝ። 0
n-c-’i--o--s--i--ge---i neny-. n----- b----- i-------- n----- n-c-’- b-r-s- i-e-e-a-i n-n-i- ------------------------------ nech’i borisa iyegezawi nenyi.
Имам нужда от нова кола. አዲስ መ----ስፈል-ኛ-። አ-- መ-- ያ------- አ-ስ መ-ና ያ-ፈ-ገ-ል- ---------------- አዲስ መኪና ያስፈልገኛል። 0
ā--s- mek--a ya-if---ge---li. ā---- m----- y--------------- ā-ī-i m-k-n- y-s-f-l-g-n-a-i- ----------------------------- ādīsi mekīna yasifeligenyali.
Имам нужда от бърза кола. ፈ-ን መ-ና---ፈል--ል። ፈ-- መ-- ያ------- ፈ-ን መ-ና ያ-ፈ-ገ-ል- ---------------- ፈጣን መኪና ያስፈልገኛል። 0
f-t-a-i m-k-n-----ife---e-ya-i. f------ m----- y--------------- f-t-a-i m-k-n- y-s-f-l-g-n-a-i- ------------------------------- fet’ani mekīna yasifeligenyali.
Имам нужда от удобна кола. ም---ኪ---ስፈልገኛ-። ም- መ-- ያ------- ም- መ-ና ያ-ፈ-ገ-ል- --------------- ምቹ መኪና ያስፈልገኛል። 0
mich- ------ ya---eligeny-l-. m---- m----- y--------------- m-c-u m-k-n- y-s-f-l-g-n-a-i- ----------------------------- michu mekīna yasifeligenyali.
Горе живее една възрастна жена. ት-- -----ይ ----ች። ት-- ሴ- ከ-- ት----- ት-ቅ ሴ- ከ-ይ ት-ራ-ች- ----------------- ትልቅ ሴት ከላይ ትኖራለች። 0
ti-ik-i----i k--a-i t--o-a---h-. t------ s--- k----- t----------- t-l-k-i s-t- k-l-y- t-n-r-l-c-i- -------------------------------- tilik’i sēti kelayi tinoralechi.
Горе живее една дебела жена. ወ-ራ--ሴት-ከ----ኖራለ-። ወ--- ሴ- ከ-- ት----- ወ-ራ- ሴ- ከ-ይ ት-ራ-ች- ------------------ ወፍራም ሴት ከላይ ትኖራለች። 0
w----ami sēt------y---inor-lec--. w------- s--- k----- t----------- w-f-r-m- s-t- k-l-y- t-n-r-l-c-i- --------------------------------- wefirami sēti kelayi tinoralechi.
Долу живее една любопитна жена. ጉጉ -ት ከላይ ትኖራለ-። ጉ- ሴ- ከ-- ት----- ጉ- ሴ- ከ-ይ ት-ራ-ች- ---------------- ጉጉ ሴት ከላይ ትኖራለች። 0
gu-u -----kela----ino----c--. g--- s--- k----- t----------- g-g- s-t- k-l-y- t-n-r-l-c-i- ----------------------------- gugu sēti kelayi tinoralechi.
Гостите ни бяха приятни хора. እ-ግዶ-ችን----ሰ-ች ---። እ------ ጥ- ሰ-- ነ--- እ-ግ-ቻ-ን ጥ- ሰ-ች ነ-ሩ- ------------------- እንግዶቻችን ጥሩ ሰዎች ነበሩ። 0
i-ig---c-ach--i -’i-u s--oc---neberu. i-------------- t---- s------ n------ i-i-i-o-h-c-i-i t-i-u s-w-c-i n-b-r-. ------------------------------------- inigidochachini t’iru sewochi neberu.
Гостите ни бяха учтиви хора. እ-ግ-ቻ-- --ት-----ነ-ሩ። እ------ ት-- ሰ-- ነ--- እ-ግ-ቻ-ን ት-ት ሰ-ች ነ-ሩ- -------------------- እንግዶቻችን ትሁት ሰዎች ነበሩ። 0
i-------ha-h--i -ihu-- -----h- neber-. i-------------- t----- s------ n------ i-i-i-o-h-c-i-i t-h-t- s-w-c-i n-b-r-. -------------------------------------- inigidochachini tihuti sewochi neberu.
Гостите ни бяха интересни хора. እንግዶቻች- አ--ሳች --- ነ-ሩ። እ------ አ---- ሰ-- ነ--- እ-ግ-ቻ-ን አ-ደ-ች ሰ-ች ነ-ሩ- ---------------------- እንግዶቻችን አስደሳች ሰዎች ነበሩ። 0
i-ig--o-----in--ās-d--ach--s---chi n---ru. i-------------- ā--------- s------ n------ i-i-i-o-h-c-i-i ā-i-e-a-h- s-w-c-i n-b-r-. ------------------------------------------ inigidochachini āsidesachi sewochi neberu.
Аз имам мили деца. ፍ-ር-የሆ- ል-- --ኝ ፍ-- የ-- ል-- አ-- ፍ-ር የ-ኑ ል-ች አ-ኝ --------------- ፍቅር የሆኑ ልጆች አሉኝ 0
f--’i---ye-o--------h- -l--yi f------ y----- l------ ā----- f-k-i-i y-h-n- l-j-c-i ā-u-y- ----------------------------- fik’iri yehonu lijochi ālunyi
Но съседите имат нахални деца. ግ--ጎረ--- አ-ቸ-- ልጆ--አላ-ው ግ- ጎ---- አ---- ል-- አ--- ግ- ጎ-ቤ-ቼ አ-ቸ-ሪ ል-ች አ-ቸ- ----------------------- ግን ጎረቤቶቼ አስቸጋሪ ልጆች አላቸው 0
gi-i-g-r--ē--chē--s--h---rī -ijo-h----ac-ewi g--- g---------- ā--------- l------ ā------- g-n- g-r-b-t-c-ē ā-i-h-g-r- l-j-c-i ā-a-h-w- -------------------------------------------- gini gorebētochē āsichegarī lijochi ālachewi
Вашите деца послушни ли са? የ-ና-ተ ል-ች ---ና-ው? የ---- ል-- ጨ- ና--- የ-ና-ተ ል-ች ጨ- ና-ው- ----------------- የእናንተ ልጆች ጨዋ ናቸው? 0
y-’--a-i----ijo-hi-c--ewa na-hewi? y--------- l------ c----- n------- y-’-n-n-t- l-j-c-i c-’-w- n-c-e-i- ---------------------------------- ye’inanite lijochi ch’ewa nachewi?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...