Разговорник

bg Пазаруване   »   am ግብይት

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ሃምሳ አራት]

54 [hamisa ārati]

ግብይት

[gibiyiti]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ስ---መግዛት እፈልጋ--። ስ-- መ--- እ------ ስ-ታ መ-ዛ- እ-ል-ለ-። ---------------- ስጦታ መግዛት እፈልጋለው። 0
si-’o-- --g---t---fel-gale-i. s------ m------- i----------- s-t-o-a m-g-z-t- i-e-i-a-e-i- ----------------------------- sit’ota megizati ifeligalewi.
Но не нещо прекалено скъпо. ግ- በጣም -ዶ-----ደ--። ግ- በ-- ው--- አ----- ግ- በ-ም ው-ቹ- አ-ደ-ም- ------------------ ግን በጣም ውዶቹን አይደለም። 0
gini---t’a---w--och----āyi-e-emi. g--- b------ w-------- ā--------- g-n- b-t-a-i w-d-c-u-i ā-i-e-e-i- --------------------------------- gini bet’ami widochuni āyidelemi.
Може би дамска чанта? ድን-- --- ቦር-? ድ--- የ-- ቦ--- ድ-ገ- የ-ጅ ቦ-ሳ- ------------- ድንገት የእጅ ቦርሳ? 0
d-n---ti ------ b-r---? d------- y----- b------ d-n-g-t- y-’-j- b-r-s-? ----------------------- dinigeti ye’iji borisa?
Какъв цвят желаете? የትኛ---ቀ-ም --ል--? የ---- ቀ-- ይ----- የ-ኛ-ን ቀ-ም ይ-ል-ሉ- ---------------- የትኛውን ቀለም ይፈልጋሉ? 0
y----y--in- k-ele-i ---eli--l-? y---------- k------ y---------- y-t-n-a-i-i k-e-e-i y-f-l-g-l-? ------------------------------- yetinyawini k’elemi yifeligalu?
Черен, кафяв или бял? ጥቁር ፤-ኒ--ይ- ነ-? ጥ-- ፤-- ወ-- ነ-- ጥ-ር ፤-ኒ ወ-ስ ነ-? --------------- ጥቁር ፤ቡኒ ወይስ ነጭ? 0
t----u-i -b----w-y--i--e--’i? t------- ;---- w----- n------ t-i-’-r- ;-u-ī w-y-s- n-c-’-? ----------------------------- t’ik’uri ;bunī weyisi nech’i?
Голяма или малка? ት-ቁን---ስ ----? ት--- ወ-- ት---- ት-ቁ- ወ-ስ ት-ሻ-? -------------- ትልቁን ወይስ ትንሻን? 0
tilik-un- w-y--- tin-s-a-i? t-------- w----- t--------- t-l-k-u-i w-y-s- t-n-s-a-i- --------------------------- tilik’uni weyisi tinishani?
Може ли да видя тази? የ--ን --ት እችላለው? የ--- ማ-- እ----- የ-ን- ማ-ት እ-ላ-ው- --------------- የሄንን ማየት እችላለው? 0
ye-ē--n----ye-i-ic---alewi? y------- m----- i---------- y-h-n-n- m-y-t- i-h-l-l-w-? --------------------------- yehēnini mayeti ichilalewi?
От кожа ли е? ከቆ--የ--ራ-ነ-? ከ-- የ--- ነ-- ከ-ዳ የ-ሰ- ነ-? ------------ ከቆዳ የተሰራ ነው? 0
kek-o-a --t---ra -e-i? k------ y------- n---- k-k-o-a y-t-s-r- n-w-? ---------------------- kek’oda yetesera newi?
Или от изкуствена материя? ወ-- ከ--ስቲ- የ-----ው? ወ-- ከ----- የ--- ነ-- ወ-ስ ከ-ላ-ቲ- የ-ሰ- ነ-? ------------------- ወይስ ከፕላስቲክ የተሰራ ነው? 0
w-yi-- kepi---itīki -et-se-a-n-w-? w----- k----------- y------- n---- w-y-s- k-p-l-s-t-k- y-t-s-r- n-w-? ---------------------------------- weyisi kepilasitīki yetesera newi?
От кожа естествено. በ--ክ---ቆዳ --። በ---- ከ-- ነ-- በ-ክ-ል ከ-ዳ ነ-። ------------- በትክክል ከቆዳ ነው። 0
b---kik-l--k-k’o-- n---. b--------- k------ n---- b-t-k-k-l- k-k-o-a n-w-. ------------------------ betikikili kek’oda newi.
Това е особено добро качество. ይ- በ----በጥሩ-ደ---የተሰራ-ነው። ይ- በ--- በ-- ደ-- የ--- ነ-- ይ- በ-ለ- በ-ሩ ደ-ጃ የ-ሰ- ነ-። ------------------------ ይሄ በተለየ በጥሩ ደረጃ የተሰራ ነው። 0
yi-ē-bete--y---et-i-- -e-e-a-y-t------n-wi. y--- b------- b------ d----- y------- n---- y-h- b-t-l-y- b-t-i-u d-r-j- y-t-s-r- n-w-. ------------------------------------------- yihē beteleye bet’iru dereja yetesera newi.
Чантата действително е на много изгодна цена. እና---ር-ው-ዋጋው -መ-ጣኝ -ው። እ- የ---- ዋ-- ተ---- ነ-- እ- የ-ር-ው ዋ-ው ተ-ጣ-ኝ ነ-። ---------------------- እና የቦርሳው ዋጋው ተመጣጣኝ ነው። 0
i-a-yeb--i-awi --g--- tem--’-t’a----n---. i-- y--------- w----- t------------ n---- i-a y-b-r-s-w- w-g-w- t-m-t-a-’-n-i n-w-. ----------------------------------------- ina yeborisawi wagawi temet’at’anyi newi.
Харесва ми. ወ-ጄ-ለ-። ወ------ ወ-ጄ-ለ-። ------- ወድጄዋለው። 0
wed---w-lewi. w------------ w-d-j-w-l-w-. ------------- wedijēwalewi.
Ще я взема. እወ-ደ--ው። እ------- እ-ስ-ዋ-ው- -------- እወስደዋለው። 0
iwesidewa--w-. i------------- i-e-i-e-a-e-i- -------------- iwesidewalewi.
Може ли евентуално да я подменя? መቀየር -ቻ----ስፈለ-? መ--- ይ--- ካ----- መ-የ- ይ-ላ- ካ-ፈ-ገ- ---------------- መቀየር ይቻላል ካስፈለገ? 0
me---y-r- -ic-al--i---si---eg-? m-------- y-------- k---------- m-k-e-e-i y-c-a-a-i k-s-f-l-g-? ------------------------------- mek’eyeri yichalali kasifelege?
Разбира се. በ-ክክ--። በ---- ። በ-ክ-ል ። ------- በትክክል ። 0
b---k-ki-i-. b--------- . b-t-k-k-l- . ------------ betikikili .
Ние ще я опаковаме като подарък. በ----መ--ኛ-እ-ጠቀ-----። በ--- መ--- እ--------- በ-ጦ- መ-ፈ- እ-ጠ-ል-ዋ-ን- -------------------- በስጦታ መሸፈኛ እንጠቀልለዋለን። 0
be-it’-----e-h-----a -n-t-e--e--l-w-l-n-. b-------- m--------- i------------------- b-s-t-o-a m-s-e-e-y- i-i-’-k-e-i-e-a-e-i- ----------------------------------------- besit’ota meshefenya init’ek’elilewaleni.
Касата е там отсреща. ገ-ዘብ መ-ፈያ--እ-ጋ--ው። ገ--- መ---- እ-- ነ-- ገ-ዘ- መ-ፈ-ው እ-ጋ ነ-። ------------------ ገንዘብ መክፈያው እዛጋ ነው። 0
ge-i-eb- me-if-y--i---a----ewi. g------- m--------- i---- n---- g-n-z-b- m-k-f-y-w- i-a-a n-w-. ------------------------------- genizebi mekifeyawi izaga newi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...