Разговорник

bg Пазаруване   »   am ግብይት

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ሃምሳ አራት]

54 [ሃምሳ አራት]

ግብይት

gibiyiti

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ስ-ታ መ--- እ---ለው። ስ__ መ___ እ______ ስ-ታ መ-ዛ- እ-ል-ለ-። ---------------- ስጦታ መግዛት እፈልጋለው። 0
sit’--- --gi-a-i-if--i-a---i. s______ m_______ i___________ s-t-o-a m-g-z-t- i-e-i-a-e-i- ----------------------------- sit’ota megizati ifeligalewi.
Но не нещо прекалено скъпо. ግን---- --ቹ--አ--ለም። ግ_ በ__ ው___ አ_____ ግ- በ-ም ው-ቹ- አ-ደ-ም- ------------------ ግን በጣም ውዶቹን አይደለም። 0
g-ni -et-a-- --do--u-- --id-lemi. g___ b______ w________ ā_________ g-n- b-t-a-i w-d-c-u-i ā-i-e-e-i- --------------------------------- gini bet’ami widochuni āyidelemi.
Може би дамска чанта? ድ-ገት የእጅ ቦር-? ድ___ የ__ ቦ___ ድ-ገ- የ-ጅ ቦ-ሳ- ------------- ድንገት የእጅ ቦርሳ? 0
dini---i--e’-ji -or-sa? d_______ y_____ b______ d-n-g-t- y-’-j- b-r-s-? ----------------------- dinigeti ye’iji borisa?
Какъв цвят желаете? የ-ኛውን---ም-ይ--ጋሉ? የ____ ቀ__ ይ_____ የ-ኛ-ን ቀ-ም ይ-ል-ሉ- ---------------- የትኛውን ቀለም ይፈልጋሉ? 0
yetiny-w-ni-k’----i--i-e-ig-lu? y__________ k______ y__________ y-t-n-a-i-i k-e-e-i y-f-l-g-l-? ------------------------------- yetinyawini k’elemi yifeligalu?
Черен, кафяв или бял? ጥቁ- -ቡ- --- --? ጥ__ ፤__ ወ__ ነ__ ጥ-ር ፤-ኒ ወ-ስ ነ-? --------------- ጥቁር ፤ቡኒ ወይስ ነጭ? 0
t--k--ri ;bu-ī w-yi-- n-c---? t_______ ;____ w_____ n______ t-i-’-r- ;-u-ī w-y-s- n-c-’-? ----------------------------- t’ik’uri ;bunī weyisi nech’i?
Голяма или малка? ት----ወይ---ን--? ት___ ወ__ ት____ ት-ቁ- ወ-ስ ት-ሻ-? -------------- ትልቁን ወይስ ትንሻን? 0
ti--k’uni we---i--i-is-ani? t________ w_____ t_________ t-l-k-u-i w-y-s- t-n-s-a-i- --------------------------- tilik’uni weyisi tinishani?
Може ли да видя тази? የሄንን ማ-ት እ--ለ-? የ___ ማ__ እ_____ የ-ን- ማ-ት እ-ላ-ው- --------------- የሄንን ማየት እችላለው? 0
y-h--i-- ma-e-- i-hi-a-e--? y_______ m_____ i__________ y-h-n-n- m-y-t- i-h-l-l-w-? --------------------------- yehēnini mayeti ichilalewi?
От кожа ли е? ከቆ- የ-ሰራ--ው? ከ__ የ___ ነ__ ከ-ዳ የ-ሰ- ነ-? ------------ ከቆዳ የተሰራ ነው? 0
k-k--d---et--era -ew-? k______ y_______ n____ k-k-o-a y-t-s-r- n-w-? ---------------------- kek’oda yetesera newi?
Или от изкуствена материя? ወ-ስ--ፕላ-ቲክ---ሰ- -ው? ወ__ ከ_____ የ___ ነ__ ወ-ስ ከ-ላ-ቲ- የ-ሰ- ነ-? ------------------- ወይስ ከፕላስቲክ የተሰራ ነው? 0
wey-s- -----a--tī--------e-------? w_____ k___________ y_______ n____ w-y-s- k-p-l-s-t-k- y-t-s-r- n-w-? ---------------------------------- weyisi kepilasitīki yetesera newi?
От кожа естествено. በት-ክል -ቆ----። በ____ ከ__ ነ__ በ-ክ-ል ከ-ዳ ነ-። ------------- በትክክል ከቆዳ ነው። 0
beti-iki-i --k-oda-n---. b_________ k______ n____ b-t-k-k-l- k-k-o-a n-w-. ------------------------ betikikili kek’oda newi.
Това е особено добро качество. ይ- --ለየ---- ደረጃ-የ-----ው። ይ_ በ___ በ__ ደ__ የ___ ነ__ ይ- በ-ለ- በ-ሩ ደ-ጃ የ-ሰ- ነ-። ------------------------ ይሄ በተለየ በጥሩ ደረጃ የተሰራ ነው። 0
y------tel-y--b---i-u -er-ja --te-er- ne-i. y___ b_______ b______ d_____ y_______ n____ y-h- b-t-l-y- b-t-i-u d-r-j- y-t-s-r- n-w-. ------------------------------------------- yihē beteleye bet’iru dereja yetesera newi.
Чантата действително е на много изгодна цена. እና -ቦርሳው ዋ-ው -መጣጣኝ --። እ_ የ____ ዋ__ ተ____ ነ__ እ- የ-ር-ው ዋ-ው ተ-ጣ-ኝ ነ-። ---------------------- እና የቦርሳው ዋጋው ተመጣጣኝ ነው። 0
ina -------aw- w------t---t--t----- ne-i. i__ y_________ w_____ t____________ n____ i-a y-b-r-s-w- w-g-w- t-m-t-a-’-n-i n-w-. ----------------------------------------- ina yeborisawi wagawi temet’at’anyi newi.
Харесва ми. ወድጄ---። ወ______ ወ-ጄ-ለ-። ------- ወድጄዋለው። 0
wed-j---l--i. w____________ w-d-j-w-l-w-. ------------- wedijēwalewi.
Ще я взема. እ-ስ----። እ_______ እ-ስ-ዋ-ው- -------- እወስደዋለው። 0
iwe-i----le-i. i_____________ i-e-i-e-a-e-i- -------------- iwesidewalewi.
Може ли евентуално да я подменя? መቀ-- -ቻላ-----ለገ? መ___ ይ___ ካ_____ መ-የ- ይ-ላ- ካ-ፈ-ገ- ---------------- መቀየር ይቻላል ካስፈለገ? 0
me-’e-er- --ch-la-- --sifel--e? m________ y________ k__________ m-k-e-e-i y-c-a-a-i k-s-f-l-g-? ------------------------------- mek’eyeri yichalali kasifelege?
Разбира се. በትክ-ል-። በ____ ። በ-ክ-ል ። ------- በትክክል ። 0
be---i-i-i-. b_________ . b-t-k-k-l- . ------------ betikikili .
Ние ще я опаковаме като подарък. በስ-ታ መ--- -ን----ዋ--። በ___ መ___ እ_________ በ-ጦ- መ-ፈ- እ-ጠ-ል-ዋ-ን- -------------------- በስጦታ መሸፈኛ እንጠቀልለዋለን። 0
bes-t’-ta m---e-e--a---it’e-’----ewale-i. b________ m_________ i___________________ b-s-t-o-a m-s-e-e-y- i-i-’-k-e-i-e-a-e-i- ----------------------------------------- besit’ota meshefenya init’ek’elilewaleni.
Касата е там отсреща. ገንዘ- ------እ-- ነ-። ገ___ መ____ እ__ ነ__ ገ-ዘ- መ-ፈ-ው እ-ጋ ነ-። ------------------ ገንዘብ መክፈያው እዛጋ ነው። 0
g----eb--mekif--awi --ag- -e-i. g_______ m_________ i____ n____ g-n-z-b- m-k-f-y-w- i-a-a n-w-. ------------------------------- genizebi mekifeyawi izaga newi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + амхарски (1-100) MP3 амхарски (1-100)
Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...