Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   am አቅጣጫዎችን መጠየቅ

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [አርባ]

40 [āriba]

አቅጣጫዎችን መጠየቅ

[āk’it’ach’a met’eyek’i]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Извинете! ይቅርታ--！ ይቅርታዎን！ ይ-ር-ዎ-！ ------- ይቅርታዎን！ 0
yik’--i-a--ni！ yik’iritawoni！ y-k-i-i-a-o-i- -------------- yik’iritawoni！
Можете ли да ми помогнете? ሊረ-----ላ-? ሊረዱኝ ይችላሉ? ሊ-ዱ- ይ-ላ-? ---------- ሊረዱኝ ይችላሉ? 0
lī--dun------hi-a-u? līredunyi yichilalu? l-r-d-n-i y-c-i-a-u- -------------------- līredunyi yichilalu?
Къде има тук добър ресторант? እዚ------ የት ጥሩ--ግብ ቤት አለ? እዚህ አካባቢ የት ጥሩ ምግብ ቤት አለ? እ-ህ አ-ባ- የ- ጥ- ም-ብ ቤ- አ-? ------------------------- እዚህ አካባቢ የት ጥሩ ምግብ ቤት አለ? 0
iz--- --a---ī ---i t’i-- ---i-i--ē----l-? izīhi ākababī yeti t’iru migibi bēti āle? i-ī-i ā-a-a-ī y-t- t-i-u m-g-b- b-t- ā-e- ----------------------------------------- izīhi ākababī yeti t’iru migibi bēti āle?
Завийте наляво зад ъгъла. ጠ-ዙ-ላይ ወደ -ራ-ይ-ጠ-። ጠርዙ ላይ ወደ ግራ ይታጠፉ። ጠ-ዙ ላ- ወ- ግ- ይ-ጠ-። ------------------ ጠርዙ ላይ ወደ ግራ ይታጠፉ። 0
t’---z--l--- wede g-r- y-t----fu. t’erizu layi wede gira yitat’efu. t-e-i-u l-y- w-d- g-r- y-t-t-e-u- --------------------------------- t’erizu layi wede gira yitat’efu.
Вървете след това направо. ከዛ----ብለ----ሽ -ሂ-። ከዛ ቀጥ ብለው ትንሽ ይሂዱ። ከ- ቀ- ብ-ው ት-ሽ ይ-ዱ- ------------------ ከዛ ቀጥ ብለው ትንሽ ይሂዱ። 0
k-z---’et----i--wi-t-nis-- yi---u. keza k’et’i bilewi tinishi yihīdu. k-z- k-e-’- b-l-w- t-n-s-i y-h-d-. ---------------------------------- keza k’et’i bilewi tinishi yihīdu.
После продължете сто метра надясно. ከዛ ወ- -- -ቶ-ሜትር -ሂ-። ከዛ ወደ ቀኝ መቶ ሜትር ይሂዱ። ከ- ወ- ቀ- መ- ሜ-ር ይ-ዱ- -------------------- ከዛ ወደ ቀኝ መቶ ሜትር ይሂዱ። 0
k-za wed- k’e-y- meto-m-tiri-y----u. keza wede k’enyi meto mētiri yihīdu. k-z- w-d- k-e-y- m-t- m-t-r- y-h-d-. ------------------------------------ keza wede k’enyi meto mētiri yihīdu.
Можете да вземете и автобус. አ-ቶ--ም መያ- ---ሉ። አውቶቢስም መያዝ ይችላሉ። አ-ቶ-ስ- መ-ዝ ይ-ላ-። ---------------- አውቶቢስም መያዝ ይችላሉ። 0
ā-ito--s------ya----ichila-u. āwitobīsimi meyazi yichilalu. ā-i-o-ī-i-i m-y-z- y-c-i-a-u- ----------------------------- āwitobīsimi meyazi yichilalu.
Можете да вземете и трамвай. የ--ና- -ቡ- --ዝ----ሉ። የጎዳናም ባቡር መያዝ ይችላሉ። የ-ዳ-ም ባ-ር መ-ዝ ይ-ላ-። ------------------- የጎዳናም ባቡር መያዝ ይችላሉ። 0
yeg-d-n--- bab-r--mey-zi---chil-lu. yegodanami baburi meyazi yichilalu. y-g-d-n-m- b-b-r- m-y-z- y-c-i-a-u- ----------------------------------- yegodanami baburi meyazi yichilalu.
Можете и да карате след мен. በመ-ና-- እኔን ሊከተሉ- ይ--ሉ። በመኪናዎት እኔን ሊከተሉኝ ይችላሉ። በ-ኪ-ዎ- እ-ን ሊ-ተ-ኝ ይ-ላ-። ---------------------- በመኪናዎት እኔን ሊከተሉኝ ይችላሉ። 0
be-e-īn-wo-i--nēn---ī-e---uny- y-----a--. bemekīnawoti inēni līketelunyi yichilalu. b-m-k-n-w-t- i-ē-i l-k-t-l-n-i y-c-i-a-u- ----------------------------------------- bemekīnawoti inēni līketelunyi yichilalu.
Как да стигна до футболния стадион? ወ--ካስ--ዳ ---ታዲየም- -----መድረ- --ላ--? ወደ ካስ ሜዳ (እስታዲየም) እንዴት መድረስ እችላለው? ወ- ካ- ሜ- (-ስ-ዲ-ም- እ-ዴ- መ-ረ- እ-ላ-ው- ---------------------------------- ወደ ካስ ሜዳ (እስታዲየም) እንዴት መድረስ እችላለው? 0
w----k--i -ē-a-(is-t---y-m-- in---t--me---esi-------lew-? wede kasi mēda (isitadīyemi) inidēti mediresi ichilalewi? w-d- k-s- m-d- (-s-t-d-y-m-) i-i-ē-i m-d-r-s- i-h-l-l-w-? --------------------------------------------------------- wede kasi mēda (isitadīyemi) inidēti mediresi ichilalewi?
Пресечете моста! ድ--ዩ----ርጡ ድልድዩን ያቃርጡ ድ-ድ-ን ያ-ር- ---------- ድልድዩን ያቃርጡ 0
di---iy-ni-yak’-r-t-u dilidiyuni yak’arit’u d-l-d-y-n- y-k-a-i-’- --------------------- dilidiyuni yak’arit’u
Карайте през тунела! በ----ያው --- ይ--። በመሻለኪያው ውስጥ ይንዱ። በ-ሻ-ኪ-ው ው-ጥ ይ-ዱ- ---------------- በመሻለኪያው ውስጥ ይንዱ። 0
b--e-ha-ekī--w--wi--t’i y-nid-. bemeshalekīyawi wisit’i yinidu. b-m-s-a-e-ī-a-i w-s-t-i y-n-d-. ------------------------------- bemeshalekīyawi wisit’i yinidu.
Карайте до третия светофар. ሶስ-ኛውን ----ክ-መብ-ት --ከ---ኙ ይን---ሂ-። ሶስተኛውን የትራፊክ መብራት እስከሚያገኙ ይንዱ/ይሂዱ። ሶ-ተ-ው- የ-ራ-ክ መ-ራ- እ-ከ-ያ-ኙ ይ-ዱ-ይ-ዱ- ---------------------------------- ሶስተኛውን የትራፊክ መብራት እስከሚያገኙ ይንዱ/ይሂዱ። 0
so-it---aw----ye-ir----i m-b-r-ti -s---mī-a-en-- -in-du/-ihī-u. sositenyawini yetirafīki mebirati isikemīyagenyu yinidu/yihīdu. s-s-t-n-a-i-i y-t-r-f-k- m-b-r-t- i-i-e-ī-a-e-y- y-n-d-/-i-ī-u- --------------------------------------------------------------- sositenyawini yetirafīki mebirati isikemīyagenyu yinidu/yihīdu.
След това завийте по първата улица надясно. ከ----- ቀ----ሚገኘ- ----ሪያው መንገድ ይ-ጠፉ። ከዛ በስተ ቀኝ ወደሚገኘው የመጀመሪያው መንገድ ይታጠፉ። ከ- በ-ተ ቀ- ወ-ሚ-ኘ- የ-ጀ-ሪ-ው መ-ገ- ይ-ጠ-። ----------------------------------- ከዛ በስተ ቀኝ ወደሚገኘው የመጀመሪያው መንገድ ይታጠፉ። 0
k--a--es-te k-e--- we--m--e-ye-i--em--em-r-ya-i -e-i-e-i y----’efu. keza besite k’enyi wedemīgenyewi yemejemerīyawi menigedi yitat’efu. k-z- b-s-t- k-e-y- w-d-m-g-n-e-i y-m-j-m-r-y-w- m-n-g-d- y-t-t-e-u- ------------------------------------------------------------------- keza besite k’enyi wedemīgenyewi yemejemerīyawi menigedi yitat’efu.
После карайте направо през следващото кръстовище. ከዛ--ጥ--ለ---ስክ -ስቀለኛ-ድ-ስ ይንዱ። ከዛ ቀጥ ብለው እስክ መስቀለኛ ድረስ ይንዱ። ከ- ቀ- ብ-ው እ-ክ መ-ቀ-ኛ ድ-ስ ይ-ዱ- ---------------------------- ከዛ ቀጥ ብለው እስክ መስቀለኛ ድረስ ይንዱ። 0
k--- -’--’i--i-ew---s--i -esik-e-en-a d------y-nidu. keza k’et’i bilewi isiki mesik’elenya diresi yinidu. k-z- k-e-’- b-l-w- i-i-i m-s-k-e-e-y- d-r-s- y-n-d-. ---------------------------------------------------- keza k’et’i bilewi isiki mesik’elenya diresi yinidu.
Извинете, как да стигна до летището? ይ---! ወ- --ር----- እንዴ- -----እች-ለው? ይቅርታ! ወደ አየር ማረፊያ እንዴት መድረስ እችላለው? ይ-ር-! ወ- አ-ር ማ-ፊ- እ-ዴ- መ-ረ- እ-ላ-ው- ---------------------------------- ይቅርታ! ወደ አየር ማረፊያ እንዴት መድረስ እችላለው? 0
y---i-i--!---de ---r- ma-e-īy- in--ēti m-d-resi --h-lal--i? yik’irita! wede āyeri marefīya inidēti mediresi ichilalewi? y-k-i-i-a- w-d- ā-e-i m-r-f-y- i-i-ē-i m-d-r-s- i-h-l-l-w-? ----------------------------------------------------------- yik’irita! wede āyeri marefīya inidēti mediresi ichilalewi?
Най-добре вземете метрото. የም-ር--ቡ- ---ሙ----ነ-። የምድር ባቡር ቢጠቀሙ ጥሩ ነው። የ-ድ- ባ-ር ቢ-ቀ- ጥ- ነ-። -------------------- የምድር ባቡር ቢጠቀሙ ጥሩ ነው። 0
y-mid-ri bab--------ek’emu t’-r- ----. yemidiri baburi bīt’ek’emu t’iru newi. y-m-d-r- b-b-r- b-t-e-’-m- t-i-u n-w-. -------------------------------------- yemidiri baburi bīt’ek’emu t’iru newi.
Пътувайте просто до последната спирка. በ--ሉ መ--- -ርማታ--------። በቀላሉ መጨረሻ ፌርማታ ላይ ይውረዱ። በ-ላ- መ-ረ- ፌ-ማ- ላ- ይ-ረ-። ----------------------- በቀላሉ መጨረሻ ፌርማታ ላይ ይውረዱ። 0
bek’-lalu mec-’-r-s-- --rim--a -ay- yi-iredu. bek’elalu mech’eresha fērimata layi yiwiredu. b-k-e-a-u m-c-’-r-s-a f-r-m-t- l-y- y-w-r-d-. --------------------------------------------- bek’elalu mech’eresha fērimata layi yiwiredu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!