Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   am የሆነ ነገር ለመወዳደር

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [ሰባ]

70 [seba]

የሆነ ነገር ለመወዳደር

[mewidedi]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Искате ли да пушите? ማ-- ይ--ጋሉ? ማ-- ይ----- ማ-ስ ይ-ል-ሉ- ---------- ማጨስ ይፈልጋሉ? 0
ma-h’e-i -i-el-g---? m------- y---------- m-c-’-s- y-f-l-g-l-? -------------------- mach’esi yifeligalu?
Искате ли да танцувате? መደ-ስ-ይፈልጋሉ? መ--- ይ----- መ-ነ- ይ-ል-ሉ- ----------- መደነስ ይፈልጋሉ? 0
meden-si-y---liga-u? m------- y---------- m-d-n-s- y-f-l-g-l-? -------------------- medenesi yifeligalu?
Искате ли да се разходите? የእ-- ጉ- ማድረ- ይፈልጋሉ? የ--- ጉ- ማ--- ይ----- የ-ግ- ጉ- ማ-ረ- ይ-ል-ሉ- ------------------- የእግር ጉዞ ማድረግ ይፈልጋሉ? 0
y-’igi-i gu----ad--eg--yifel-ga--? y------- g--- m------- y---------- y-’-g-r- g-z- m-d-r-g- y-f-l-g-l-? ---------------------------------- ye’igiri guzo madiregi yifeligalu?
Искам да пуша. ማጨስ -ፈ-ጋ-ው ማ-- እ----- ማ-ስ እ-ል-ለ- ---------- ማጨስ እፈልጋለው 0
m-ch-es- --e--g-le-i m------- i---------- m-c-’-s- i-e-i-a-e-i -------------------- mach’esi ifeligalewi
Искате ли цигара? ሲ-- ት-ልጋለህ-ጊ---? ሲ-- ት----------- ሲ-ራ ት-ል-ለ-/-ያ-ሽ- ---------------- ሲጋራ ትፈልጋለህ/ጊያለሽ? 0
s--ar- ---e--ga---i/gīy--es--? s----- t---------------------- s-g-r- t-f-l-g-l-h-/-ī-a-e-h-? ------------------------------ sīgara tifeligalehi/gīyaleshi?
Той иска огънче. እ- ---ር -ፈልጋል እ- ላ--- ይ---- እ- ላ-ተ- ይ-ል-ል ------------- እሱ ላይተር ይፈልጋል 0
i-- l-y--eri y--e-iga-i i-- l------- y--------- i-u l-y-t-r- y-f-l-g-l- ----------------------- isu layiteri yifeligali
Искам да пия нещо. ጥቂ- ነ-ር--ጠጣ- እ----ው። ጥ-- ነ-- መ--- እ------ ጥ-ት ነ-ር መ-ጣ- እ-ል-ለ-። -------------------- ጥቂት ነገር መጠጣት እፈልጋለው። 0
t-ik’-ti-ne-e-i m-t’---at- i---i---ewi. t------- n----- m--------- i----------- t-i-’-t- n-g-r- m-t-e-’-t- i-e-i-a-e-i- --------------------------------------- t’ik’īti negeri met’et’ati ifeligalewi.
Искам да ям нещо. ጥ---ነገር -ብ----ፈል--ው። ጥ-- ነ-- መ--- እ------ ጥ-ት ነ-ር መ-ላ- እ-ል-ለ-። -------------------- ጥቂት ነገር መብላት እፈልጋለው። 0
t--k---i--egeri m--ila----fel-galewi. t------- n----- m------- i----------- t-i-’-t- n-g-r- m-b-l-t- i-e-i-a-e-i- ------------------------------------- t’ik’īti negeri mebilati ifeligalewi.
Искам да си отдъхна малко. ትን--ማ-ፍ -ፈ--ለ-። ት-- ማ-- እ------ ት-ሽ ማ-ፍ እ-ል-ለ-። --------------- ትንሽ ማረፍ እፈልጋለው። 0
ti---hi-m----- i---i-a----. t------ m----- i----------- t-n-s-i m-r-f- i-e-i-a-e-i- --------------------------- tinishi marefi ifeligalewi.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ጥ---ነገ---ጠይ---እፈልጋለው። ጥ-- ነ-- ል---- እ------ ጥ-ት ነ-ር ል-ይ-ዎ እ-ል-ለ-። --------------------- ጥቂት ነገር ልጠይቅዎ እፈልጋለው። 0
t’ik’īt- n-g--- -it’ey------ -f--i-a--w-. t------- n----- l----------- i----------- t-i-’-t- n-g-r- l-t-e-i-’-w- i-e-i-a-e-i- ----------------------------------------- t’ik’īti negeri lit’eyik’iwo ifeligalewi.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ጥ-- ነገ- እ--ሰጡኝ -ጠይቅ- --ልጋለው። ጥ-- ነ-- እ----- ል---- እ------ ጥ-ት ነ-ር እ-ዲ-ጡ- ል-ይ-ዎ እ-ል-ለ-። ---------------------------- ጥቂት ነገር እንዲሰጡኝ ልጠይቅዎ እፈልጋለው። 0
t’---ī-- ne-eri---idīs---un------’e-i---wo i---ig-l-w-. t------- n----- i------------ l----------- i----------- t-i-’-t- n-g-r- i-i-ī-e-’-n-i l-t-e-i-’-w- i-e-i-a-e-i- ------------------------------------------------------- t’ik’īti negeri inidīset’unyi lit’eyik’iwo ifeligalewi.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. ልጋብ---እ-ልጋ--። ል---- እ------ ል-ብ-ዎ እ-ል-ለ-። ------------- ልጋብዝዎ እፈልጋለው። 0
l--ab---wo --el-g-le-i. l--------- i----------- l-g-b-z-w- i-e-i-a-e-i- ----------------------- ligabiziwo ifeligalewi.
Какво обичате / желаете, моля? ም- -ንዳ-ር-ልዎ ይ---ሉ? ም- እ------- ይ----- ም- እ-ዳ-ር-ል- ይ-ል-ሉ- ------------------ ምን እንዳቀርብልዎ ይፈልጋሉ? 0
min- --idak’eribiliw- ---eliga-u? m--- i--------------- y---------- m-n- i-i-a-’-r-b-l-w- y-f-l-g-l-? --------------------------------- mini inidak’eribiliwo yifeligalu?
Желаете ли кафе? ቡና ይፈልጋሉ? ቡ- ይ----- ቡ- ይ-ል-ሉ- --------- ቡና ይፈልጋሉ? 0
b--- -i-el----u? b--- y---------- b-n- y-f-l-g-l-? ---------------- buna yifeligalu?
Или предпочитате чай? ወ-ስ-----ወዳ-? ወ-- ሻ- ይ---- ወ-ስ ሻ- ይ-ዳ-? ------------ ወይስ ሻይ ይወዳሉ? 0
wey-si-s--yi-y--ed---? w----- s---- y-------- w-y-s- s-a-i y-w-d-l-? ---------------------- weyisi shayi yiwedalu?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ወ--ቤ- ---- -ን-ል--ን። ወ- ቤ- መ--- እ------- ወ- ቤ- መ-ዳ- እ-ፈ-ጋ-ን- ------------------- ወደ ቤት መንዳት እንፈልጋለን። 0
w--e b-t--me--dat- -n---l-ga--n-. w--- b--- m------- i------------- w-d- b-t- m-n-d-t- i-i-e-i-a-e-i- --------------------------------- wede bēti menidati inifeligaleni.
Желаете ли такси? ታክ- --ል-ሉ? ታ-- ይ----- ታ-ሲ ይ-ል-ሉ- ---------- ታክሲ ይፈልጋሉ? 0
t-k----yif--i-alu? t----- y---------- t-k-s- y-f-l-g-l-? ------------------ takisī yifeligalu?
Те искат да се обадят по телефона. ስ-ክ-መ--ል -----？ ስ-- መ--- ይ----- ስ-ክ መ-ወ- ይ-ል-ሉ- --------------- ስልክ መደወል ይፈልጋሉ？ 0
sil------d--e-i yifel-ga-u？ s----- m------- y---------- s-l-k- m-d-w-l- y-f-l-g-l-？ --------------------------- siliki medeweli yifeligalu？

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.