Разговорник

bg Минало време 2   »   lt Praeitis 2

82 [осемдесет и две]

Минало време 2

Минало време 2

82 [aštuoniasdešimt du]

Praeitis 2

Изберете как искате да видите превода:   
български литовски Играйте Повече
Трябваше ли да викаш линейка? Ar-tu --rė-ai-iš--ie--- ---i--j- -----b-? Ar tu turėjai iškviesti greitąją pagalbą? A- t- t-r-j-i i-k-i-s-i g-e-t-j- p-g-l-ą- ----------------------------------------- Ar tu turėjai iškviesti greitąją pagalbą? 0
Трябваше ли да викаш лекаря? Ar-tu-t-r-ja--iš--ie----gy--to--? Ar tu turėjai iškviesti gydytoją? A- t- t-r-j-i i-k-i-s-i g-d-t-j-? --------------------------------- Ar tu turėjai iškviesti gydytoją? 0
Трябваше ли да викаш полицията? Ar--u tu-ėj-i i--v--s-i-p--i-i-ą? Ar tu turėjai iškviesti policiją? A- t- t-r-j-i i-k-i-s-i p-l-c-j-? --------------------------------- Ar tu turėjai iškviesti policiją? 0
Имате ли телефонния номер? Тъкмо го взех. A--(-----tu-ite -e--f-no -u-e--?-Ką-----(--)------rė-a-. Ar (jūs) turite telefono numerį? Ką tik (aš) jį turėjau. A- (-ū-) t-r-t- t-l-f-n- n-m-r-? K- t-k (-š- j- t-r-j-u- -------------------------------------------------------- Ar (jūs) turite telefono numerį? Ką tik (aš) jį turėjau. 0
Имате ли адреса? Тъкмо го взех. A--(jū-)---ri-e adr--ą? -ą --k---š--jį --rėj--. Ar (jūs) turite adresą? Ką tik (aš) jį turėjau. A- (-ū-) t-r-t- a-r-s-? K- t-k (-š- j- t-r-j-u- ----------------------------------------------- Ar (jūs) turite adresą? Ką tik (aš) jį turėjau. 0
Имате ли карта на града? Тъкмо я взех. A- (--s--t-ri-e-m--s---p-an-?-Ką t-- -aš- jį-t-----u. Ar (jūs) turite miesto planą? Ką tik (aš) jį turėjau. A- (-ū-) t-r-t- m-e-t- p-a-ą- K- t-k (-š- j- t-r-j-u- ----------------------------------------------------- Ar (jūs) turite miesto planą? Ką tik (aš) jį turėjau. 0
Той навреме ли дойде? Той не можа да дойде навреме. Ar --s---v-k----a-ė-o----k-- J-- -e-alėjo atvy----- -----i -ai--. Ar jis atvyko / atėjo laiku? Jis negalėjo atvykti / ateiti laiku. A- j-s a-v-k- / a-ė-o l-i-u- J-s n-g-l-j- a-v-k-i / a-e-t- l-i-u- ----------------------------------------------------------------- Ar jis atvyko / atėjo laiku? Jis negalėjo atvykti / ateiti laiku. 0
Той намери ли пътя? Той не можа да намери пътя. A- jis -a---k-l-ą? -i---ega-ėj---as-i kel-o. Ar jis rado kelią? Jis negalėjo rasti kelio. A- j-s r-d- k-l-ą- J-s n-g-l-j- r-s-i k-l-o- -------------------------------------------- Ar jis rado kelią? Jis negalėjo rasti kelio. 0
Той разбра ли те? Той не можа да ме разбере. A- ji---ave--u-r-to--J-s--e-alėjo --nęs ---rasti. Ar jis tave suprato? Jis negalėjo manęs suprasti. A- j-s t-v- s-p-a-o- J-s n-g-l-j- m-n-s s-p-a-t-. ------------------------------------------------- Ar jis tave suprato? Jis negalėjo manęs suprasti. 0
Защо не можа да дойдеш навреме? K-dėl-(--)-nega--ja--a-v-k-- -------- laiku? Kodėl (tu) negalėjai atvykti / ateiti laiku? K-d-l (-u- n-g-l-j-i a-v-k-i / a-e-t- l-i-u- -------------------------------------------- Kodėl (tu) negalėjai atvykti / ateiti laiku? 0
Защо не можа да намериш пътя? Ko--l -tu- n-galėjai-ra--- -e-io? Kodėl (tu) negalėjai rasti kelio? K-d-l (-u- n-g-l-j-i r-s-i k-l-o- --------------------------------- Kodėl (tu) negalėjai rasti kelio? 0
Защо не можа да го разбереш? Ko--l (t---nega--ja--j---upr-s--? Kodėl (tu) negalėjai jo suprasti? K-d-l (-u- n-g-l-j-i j- s-p-a-t-? --------------------------------- Kodėl (tu) negalėjai jo suprasti? 0
Не можах да дойда навреме, защото нямаше автобус. (Aš- --g----au-a--y-ti laik-, nes n-v-ž---o -u-ob-sas. (Aš) negalėjau atvykti laiku, nes nevažiavo autobusas. (-š- n-g-l-j-u a-v-k-i l-i-u- n-s n-v-ž-a-o a-t-b-s-s- ------------------------------------------------------ (Aš) negalėjau atvykti laiku, nes nevažiavo autobusas. 0
Не можах да намеря пътя, защото нямах карта на града. (--) n--a-ė-au ra-ti k--io- ----n-tu-ė-a--miesto -l-n-. (Aš) negalėjau rasti kelio, nes neturėjau miesto plano. (-š- n-g-l-j-u r-s-i k-l-o- n-s n-t-r-j-u m-e-t- p-a-o- ------------------------------------------------------- (Aš) negalėjau rasti kelio, nes neturėjau miesto plano. 0
Не можах да го разбера, защото музиката беше много силна. (-š)---g-----u--- s---a-t-----s --z-k------ ---i----r-i /-tr---š-ing-. (Aš) negalėjau jo suprasti, nes muzika buvo tokia garsi / triukšminga. (-š- n-g-l-j-u j- s-p-a-t-, n-s m-z-k- b-v- t-k-a g-r-i / t-i-k-m-n-a- ---------------------------------------------------------------------- (Aš) negalėjau jo suprasti, nes muzika buvo tokia garsi / triukšminga. 0
Трябваше за взема такси. (--- t-rėj-u----i-ot--t-k--. (Aš) turėjau važiuoti taksi. (-š- t-r-j-u v-ž-u-t- t-k-i- ---------------------------- (Aš) turėjau važiuoti taksi. 0
Трябваше да купя карта на града. (-----u----u-n--i---kti -ie--o--lan-. (Aš) turėjau nusipirkti miesto planą. (-š- t-r-j-u n-s-p-r-t- m-e-t- p-a-ą- ------------------------------------- (Aš) turėjau nusipirkti miesto planą. 0
Трябваше за изключа радиото. (--) ------- i-ju--t--r---ją. (Aš) turėjau išjungti radiją. (-š- t-r-j-u i-j-n-t- r-d-j-. ----------------------------- (Aš) turėjau išjungti radiją. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Научете чужди езици по-добре в чужбина!

Възрастните не учат езици толкова лесно, колкото децата. Техният мозък е напълно развит. Поради това той вече не може толкова лесно да създаде нови мрежи. Но човек може да научи нов език много добре дори и като възрастен! За тази цел, той трябва да отиде в страната, където се говори съответния език. Чужд език се изучава особено ефективно в чужбина. Всеки, който някога е ходил на езикова ваканция знае това. Човек учи нов език най-добре в естествената му среда. Едно ново проучване съвсем наскоро достигна до интересно заключение. То показва, че човек също учи новия език в чужбина по различен начин! Там мозъкът успява да обработва чуждия език като роден език. Изследователите от дълго време считат, че има различни процеси на учене. Сега един експеримент изглежда доказва този факт. Една група от участници в експеримент трябвало да научат измислен език. Част от участниците посещавали редовни занятия. А другата част учели в симулирана ситуация в чужбина. На тази група от участници се налагало да се ориентират в чуждата среда. Всеки, с когото те имали контакт говорел на новия език. Следователно участниците от тази група не били типичните езикови ученици. Те били част от една непозната общност от носители на чуждия език. По този начин те били принудени да получават помощ бързо чрез новия език. След известно време участниците в експеримента били тествани. И двете групи демонстрирали еднакво добри познания на новия език. Но мозъците им обработвали чуждия език по различен начин! Тези, които учили "в чужбина" показа впечатляваща мозъчна дейност. Мозъкът им обработвал чуждата граматиката като родна. Същите механизми били идентифицирани и при носителите на езика. Така че езиковата ваканция е най-приятната и най-ефективната форма на обучение!