Разговорник

bg Часът   »   hy The time

8 [осем]

Часът

Часът

8 [ութ]

8 [ut’]

The time

[zhamer]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Извинете! Նե----ք: Ն------- Ն-ր-ց-ք- -------- Ներեցեք: 0
Ne-e-----k’ N---------- N-r-t-’-e-’ ----------- Nerets’yek’
Колко е часът, моля? Ժ-մը-քանի-----: Ժ--- ք------ է- Ժ-մ- ք-ն-՞-ն է- --------------- Ժամը քանի՞սն է: 0
Zha-y-k’a-i--n-e Z---- k------- e Z-a-y k-a-i-s- e ---------------- Zhamy k’ani՞sn e
Много благодаря. Շ-տ ---րհակա-ո-թ----: Շ-- շ---------------- Շ-տ շ-ո-հ-կ-լ-ւ-յ-ւ-: --------------------- Շատ շնորհակալություն: 0
Sh-- s--or--ka-ut---n S--- s--------------- S-a- s-n-r-a-a-u-’-u- --------------------- Shat shnorhakalut’yun
Часът е един. Ժ-մ--մ--- է- (-ա-ն--ե-ն է) Ժ--- մ--- է- (--------- է- Ժ-մ- մ-կ- է- (-ա-ն-ր-ք- է- -------------------------- Ժամը մեկն է: (տասներեքն է) 0
Z-----m-kn-e-(t---e-ek-n e) Z---- m--- e (---------- e- Z-a-y m-k- e (-a-n-r-k-n e- --------------------------- Zhamy mekn e (tasnerek’n e)
Часът е два. Ժ-մ---րկ------: (-աս---րս---) Ժ--- ե------ է- (--------- է- Ժ-մ- ե-կ-ւ-ն է- (-ա-ն-ո-ս- է- ----------------------------- Ժամը երկուսն է: (տասնչորսն է) 0
Zhamy y-rk--n e (--snch’v-rsn -) Z---- y------ e (------------ e- Z-a-y y-r-u-n e (-a-n-h-v-r-n e- -------------------------------- Zhamy yerkusn e (tasnch’vorsn e)
Часът е три. Ժ--ը-ե-եքն--:(---ն----ն -) Ժ--- ե---- է----------- է- Ժ-մ- ե-ե-ն է-(-ա-ն-ի-գ- է- -------------------------- Ժամը երեքն է:(տասնհինգն է) 0
Zh-my ye--k-n--(-asn--ng---) Z---- y------ e---------- e- Z-a-y y-r-k-n e-t-s-h-n-n e- ---------------------------- Zhamy yerek’n e(tasnhingn e)
Часът е четири. Ժ--ը ----ն--- (տաս-վ-----) Ժ--- չ---- է- (-------- է- Ժ-մ- չ-ր-ն է- (-ա-ն-ե-ն է- -------------------------- Ժամը չորսն է: (տասնվեցն է) 0
Z--m---h-vo--n-----as--ets’n--) Z---- c------- e (---------- e- Z-a-y c-’-o-s- e (-a-n-e-s-n e- ------------------------------- Zhamy ch’vorsn e (tasnvets’n e)
Часът е пет. Ժամ- --ն-----------յո---է) Ժ--- հ---- է- (-------- է- Ժ-մ- հ-ն-ն է- (-ա-ն-ո-ն է- -------------------------- Ժամը հինգն է: (տասնյոթն է) 0
Zh--y-h---n e-(-as-y-t’n-e) Z---- h---- e (--------- e- Z-a-y h-n-n e (-a-n-o-’- e- --------------------------- Zhamy hingn e (tasnyot’n e)
Часът е шест. Ժ-մ- -եցն--: (-աս----ն-է) Ժ--- վ--- է- (-------- է- Ժ-մ- վ-ց- է- (-ա-ն-ւ-ն է- ------------------------- Ժամը վեցն է: (տասնութն է) 0
Z--m--v-t--- e-(-a--u--n-e) Z---- v----- e (-------- e- Z-a-y v-t-’- e (-a-n-t-n e- --------------------------- Zhamy vets’n e (tasnut’n e)
Часът е седем. Ժամը-յ-թն է----տ-ս-ի-ն-է) Ժ--- յ--- է- ( տ------ է- Ժ-մ- յ-թ- է- ( տ-ս-ի-ն է- ------------------------- Ժամը յոթն է: ( տասնինն է) 0
Zh--y --t’--- ( ta-n--- -) Z---- y---- e ( t------ e- Z-a-y y-t-n e ( t-s-i-n e- -------------------------- Zhamy yot’n e ( tasninn e)
Часът е осем. Ժ--- -ւ-ն-է- (--ա-ն-է) Ժ--- ո--- է- (----- է- Ժ-մ- ո-թ- է- (-ս-ն- է- ---------------------- Ժամը ութն է: (քսանն է) 0
Zh-m- ut-n - (-’sa-- -) Z---- u--- e (------ e- Z-a-y u-’- e (-’-a-n e- ----------------------- Zhamy ut’n e (k’sann e)
Часът е девет. Ժամ----ն-է- (-քս-նմ-կ- է) Ժ--- ի-- է- ( ք------- է- Ժ-մ- ի-ն է- ( ք-ա-մ-կ- է- ------------------------- Ժամը ինն է: ( քսանմեկն է) 0
Zham- in- e - -’s-n-ekn--) Z---- i-- e ( k-------- e- Z-a-y i-n e ( k-s-n-e-n e- -------------------------- Zhamy inn e ( k’sanmekn e)
Часът е десет. Ժ-մը--ա-ն-է-----սան-ր----ն -) Ժ--- տ--- է- ( ք---------- է- Ժ-մ- տ-ս- է- ( ք-ա-ե-կ-ւ-ն է- ----------------------------- Ժամը տասն է: ( քսաներկուսն է) 0
Z-a-y-ta-n-e-( -’sane-k-sn e) Z---- t--- e ( k---------- e- Z-a-y t-s- e ( k-s-n-r-u-n e- ----------------------------- Zhamy tasn e ( k’sanerkusn e)
Часът е единайсет. Ժամ- տա--մ-կն--:--քսա--րե----) Ժ--- տ------- է- (--------- է- Ժ-մ- տ-ս-մ-կ- է- (-ս-ն-ր-ք- է- ------------------------------ Ժամը տասնմեկն է: (քսաներեքն է) 0
Zhamy ta-nm--n----k--an-re----e) Z---- t------- e (----------- e- Z-a-y t-s-m-k- e (-’-a-e-e-’- e- -------------------------------- Zhamy tasnmekn e (k’sanerek’n e)
Часът е дванайсет. Ժ-մ- --ս-ե--ո----է--(-ս-նչ--սն -) Ժ--- տ---------- է- (--------- է- Ժ-մ- տ-ս-ե-կ-ւ-ն է- (-ս-ն-ո-ս- է- --------------------------------- Ժամը տասներկուսն է: (քսանչորսն է) 0
Z--my-t--n-rk--------’--nch---rsn e) Z---- t--------- e (------------- e- Z-a-y t-s-e-k-s- e (-’-a-c-’-o-s- e- ------------------------------------ Zhamy tasnerkusn e (k’sanch’vorsn e)
Една минута има шейсет секунди. Մե-----ե- ---ի ---ս--- --յ--յան: Մ-- ր---- ո--- վ------ վ-------- Մ-կ ր-պ-ն ո-ն- վ-թ-ո-ն վ-յ-կ-ա-: -------------------------------- Մեկ րոպեն ունի վաթսուն վայրկյան: 0
Mek--open u-- v--’--n ------an M-- r---- u-- v------ v------- M-k r-p-n u-i v-t-s-n v-y-k-a- ------------------------------ Mek ropen uni vat’sun vayrkyan
Един час има шейсет минути. Մ-- ժա-ն-ու-ի--աթ---- ր-պե: Մ-- ժ--- ո--- վ------ ր---- Մ-կ ժ-մ- ո-ն- վ-թ-ո-ն ր-պ-: --------------------------- Մեկ ժամն ունի վաթսուն րոպե: 0
M-- z--mn uni -at--u--rope M-- z---- u-- v------ r--- M-k z-a-n u-i v-t-s-n r-p- -------------------------- Mek zhamn uni vat’sun rope
Денонощието има двайсет и четири часа. Մ------ ո-նի քսանչո-- ժ--: Մ-- օ-- ո--- ք------- ժ--- Մ-կ օ-ն ո-ն- ք-ա-չ-ր- ժ-մ- -------------------------- Մեկ օրն ունի քսանչորս ժամ: 0
M-k -rn-uni--’s--c-’vor- -ham M-- o-- u-- k----------- z--- M-k o-n u-i k-s-n-h-v-r- z-a- ----------------------------- Mek orn uni k’sanch’vors zham

Езикови семейства

На Земята живеят около 7 милиарда души. И те говорят на около 7 000 различни езици. Както и хората, езиците също могат да бъдат роднини. Т.е. да произлизат от общи корени. Съществуват също и езици, които са напълно изолирани. Те не са генетично свързани с никой друг език. В Европа, например, езикът на Баските се счита за изолиран. Но повечето езици имат "родители", "деца" или "братя и сестри". Те спадат към конкретно езиково семейство. Близостите в езиците могат да бъдат открити чрез съпоставки. Днес езиковедите са успели да преброят около 300 генетични единици. От тях, 180 семейства се състоят от повече от един език. Останалите представляват около 120 изолирани езика. Най-голямото езиково семейство е Индо-Европейското. То се състои от около 280 езика. В това число Романските, Германските и Славянските езици. На всички континенти има над 3 милиарда души, които говорят на Индоевропейски езици. Китайско-Тибетското езиково семейство е доминиращо в Азия. То включва над 1.3 милиарда души, които говорят на него. Основният език от Китайско-Тибетското езиково семейство е китайският. Третото най-голямо езиково семейство е в Африка. То е наречено по името на района, в който се употребява: Нигер-Конгоанско. "Само" 350 милиона души говорят на езиците от това семейство. Суахили е основният език в това семейство. В повечето случаи: колкото по-близко е роднинството между езиците, толкова по-добре се разбират техните носители. Хората, които говорят на родствени езици се разбират добре помежду си. Те могат да научат другия език сравнително бързо. Така че, учете езици - семейните събирания са винаги приятни!
Знаете ли, че?
Немският е майчин език на повече от 90 милиона души. Те живеят основно в Германия, Австрия и Швейцария. В Белгия, Лихтенщайн, Северна Италия и Люксембург също се говори немски език. Към немскоговорящите спадат още 80 милиона, които разбират немски. Немският език всъщност е един от най-изучаваните чужди езици. Както английски и холандски, той принадлежи към западногерманските езици. Но в продължение на много векове други езици за оказали своето влияние върху него. Причина за това е, че езиковата област е разположена в средата на Европа. В днешно време в немския речников състав се интегрират преди всичко английски думи. Друга характерна черта на немския език е наличието на много диалекти. Те обаче все повече губят значение. Най-вече чрез медиите се налага стандартният език. Затова много училища искат отново да преподават диалекти. Немската граматика не е много лесна, но усилията си заслужават! Защото немският език е един от десетте най-важни езици в света ...