Разговорник

bg Въпроси – Минало време 1   »   hy Questions – Past tense 1

85 [осемдесет и пет]

Въпроси – Минало време 1

Въпроси – Минало време 1

85 [ութանասունհինգ]

85 [ut’anasunhing]

Questions – Past tense 1

[harts’yer ants’yalum 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Колко пихте? Ի-չք--ն -ք--մել: Ի------ ե- խ---- Ի-չ-ա-ն ե- խ-ե-: ---------------- Ինչքա՞ն եք խմել: 0
Inch--’--n-y--’ -hmel I--------- y--- k---- I-c-’-’-՞- y-k- k-m-l --------------------- Inch’k’a՞n yek’ khmel
Колко работихте? Ին--ա՞ն-եք-ա-խ----: Ի------ ե- ա------- Ի-չ-ա-ն ե- ա-խ-տ-լ- ------------------- Ինչքա՞ն եք աշխատել: 0
I-c--k---- -e-- ---khatel I--------- y--- a-------- I-c-’-’-՞- y-k- a-h-h-t-l ------------------------- Inch’k’a՞n yek’ ashkhatel
Колко писахте? Ինչքա-ն -ք -րել: Ի------ ե- գ---- Ի-չ-ա-ն ե- գ-ե-: ---------------- Ինչքա՞ն եք գրել: 0
I-c----a՞--y-k- g-el I--------- y--- g--- I-c-’-’-՞- y-k- g-e- -------------------- Inch’k’a՞n yek’ grel
Как спахте? Ինչպ--ս եք քնել: Ի------ ե- ք---- Ի-չ-ե-ս ե- ք-ե-: ---------------- Ինչպե՞ս եք քնել: 0
I--h-p-՞s--e---k’-el I-------- y--- k---- I-c-’-e-s y-k- k-n-l -------------------- Inch’pe՞s yek’ k’nel
Как взехте изпита? Ի---ե՞ս--- ---ու--ու-ը ստ--ե-: Ի------ ե- ք---------- ս------ Ի-չ-ե-ս ե- ք-ն-ւ-յ-ւ-ը ս-ա-ե-: ------------------------------ Ինչպե՞ս եք քննությունը ստացել: 0
I-c-’-e՞--ye----’n--t’--n---tats’y-l I-------- y--- k---------- s-------- I-c-’-e-s y-k- k-n-u-’-u-y s-a-s-y-l ------------------------------------ Inch’pe՞s yek’ k’nnut’yuny stats’yel
Как намерихте пътя? Ի--պե՞ս----ճ-նապա-հ--գ-ել: Ի------ ե- ճ-------- գ---- Ի-չ-ե-ս ե- ճ-ն-պ-ր-ը գ-ե-: -------------------------- Ինչպե՞ս եք ճանապարհը գտել: 0
I-ch-p----ye-’ --a----rhy---el I-------- y--- c--------- g--- I-c-’-e-s y-k- c-a-a-a-h- g-e- ------------------------------ Inch’pe՞s yek’ chanaparhy gtel
С кого говорихте? ՈՒ---հ-տ -ք -ոս-լ: Ո--- հ-- ե- խ----- Ո-՞- հ-տ ե- խ-ս-լ- ------------------ ՈՒ՞մ հետ եք խոսել: 0
U՞m-h------’ kh-sel U-- h-- y--- k----- U-m h-t y-k- k-o-e- ------------------- U՞m het yek’ khosel
С кого се уговорихте? ՈՒ՞մ հ-տ -- --յ------ր-ել: Ո--- հ-- ե- պ------------- Ո-՞- հ-տ ե- պ-յ-ա-ա-ո-վ-լ- -------------------------- ՈՒ՞մ հետ եք պայմանավորվել: 0
U-- h-- --k’ -a-mana-or-el U-- h-- y--- p------------ U-m h-t y-k- p-y-a-a-o-v-l -------------------------- U՞m het yek’ paymanavorvel
С кого празнувахте рождения ден? Ո-՞---ե---- --ն-------ն- տ---լ: Ո--- հ-- ե- ծ------ տ--- տ----- Ո-՞- հ-տ ե- ծ-ն-յ-ն տ-ն- տ-ն-լ- ------------------------------- ՈՒ՞մ հետ եք ծննդյան տոնը տոնել: 0
U՞m -et ye-’-tsn-dy-n---n--t--el U-- h-- y--- t------- t--- t---- U-m h-t y-k- t-n-d-a- t-n- t-n-l -------------------------------- U՞m het yek’ tsnndyan tony tonel
Къде бяхте? Ո----- -ք-----: Ո----- ե- ե---- Ո-տ-՞- ե- ե-ե-: --------------- Որտե՞ղ եք եղել: 0
Vorte--h yek- -----l V------- y--- y----- V-r-e-g- y-k- y-g-e- -------------------- Vorte՞gh yek’ yeghel
Къде живяхте? Որտ-՞- ----պրել: Ո----- ե- ա----- Ո-տ-՞- ե- ա-ր-լ- ---------------- Որտե՞ղ եք ապրել: 0
V--te՞-h yek--a---l V------- y--- a---- V-r-e-g- y-k- a-r-l ------------------- Vorte՞gh yek’ aprel
Къде работихте? Ո---՞- -ք-ա-խա-ել: Ո----- ե- ա------- Ո-տ-՞- ե- ա-խ-տ-լ- ------------------ Որտե՞ղ եք աշխատել: 0
Vorte-g--yek- ash-h--el V------- y--- a-------- V-r-e-g- y-k- a-h-h-t-l ----------------------- Vorte՞gh yek’ ashkhatel
Какво препоръчахте? Ի-ն---ք-ա-աջար-ե-: Ի--- ե- ա--------- Ի-ն- ե- ա-ա-ա-կ-լ- ------------------ Ի՞նչ եք առաջարկել: 0
I՞n-h’-ye-’-arr-ja-k-l I----- y--- a--------- I-n-h- y-k- a-r-j-r-e- ---------------------- I՞nch’ yek’ arrajarkel
Къде се хранихте? Ի՞նչ-եք-կեր-լ: Ի--- ե- կ----- Ի-ն- ե- կ-ր-լ- -------------- Ի՞նչ եք կերել: 0
I՞n--’-y--- -er-l I----- y--- k---- I-n-h- y-k- k-r-l ----------------- I՞nch’ yek’ kerel
Какво научихте? Ի՞-- -ք -մ-ց--: Ի--- ե- ի------ Ի-ն- ե- ի-ա-ե-: --------------- Ի՞նչ եք իմացել: 0
I՞nc-- y-k- -m--s’--l I----- y--- i-------- I-n-h- y-k- i-a-s-y-l --------------------- I՞nch’ yek’ imats’yel
Колко бързо шофирахте? Ի-նչ ա-ա-ո-թ---բ--ք-վարե-: Ի--- ա---------- ե- վ----- Ի-ն- ա-ա-ո-թ-ա-բ ե- վ-ր-լ- -------------------------- Ի՞նչ արագությամբ եք վարել: 0
I՞nc----ra-------b--e-’ v-r-l I----- a---------- y--- v---- I-n-h- a-a-u-’-a-b y-k- v-r-l ----------------------------- I՞nch’ aragut’yamb yek’ varel
Колко време летяхте? Ի՞-չ-ա- ժ--ա--կ-ե--թռել: Ի------ ժ------ ե- թ---- Ի-ն-ք-ն ժ-մ-ն-կ ե- թ-ե-: ------------------------ Ի՞նչքան ժամանակ եք թռել: 0
I՞--h’--a--zhama-a--yek--t’-rel I--------- z------- y--- t----- I-n-h-k-a- z-a-a-a- y-k- t-r-e- ------------------------------- I՞nch’k’an zhamanak yek’ t’rrel
Колко високо скочихте? Ի՞-չ----ձրությամ--եք --ել: Ի--- բ----------- ե- թ---- Ի-ն- բ-ր-ր-ւ-յ-մ- ե- թ-ե-: -------------------------- Ի՞նչ բարձրությամբ եք թռել: 0
I--c-’----d--u--yam----k- ----el I----- b------------ y--- t----- I-n-h- b-r-z-u-’-a-b y-k- t-r-e- -------------------------------- I՞nch’ bardzrut’yamb yek’ t’rrel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Африканските езици

В Африка се говорят множество различни езици. Никой друг континент няма толкова много различни езици. Разнообразието от африкански езици е впечатляващо. Смята се, че има около 2000 африкански езика. Въпреки това, всички тези езици не са еднакви! Точно обратното - те често са напълно различни! Езиците на Африка принадлежат към четири различни езикови семейства. Някои африкански езици имат уникални характеристики. Например, има звуци, които чужденците не могат да имитират. Сухопътните граници не винаги са езикови граници в Африка. В някои региони, има множество различни езици. В Танзания, например, езиците от всички четири семейства се говорят. Африкаанс е изключение сред африканските езици. Този език се е появил през колониалния период. По това време хората от различни континенти се срещнали помежду си. Те дошли от Африка, Европа и Азия. От тези контактни ситуации възникнал нов език. Африкаанс проявява влияния от много езици. Той е най-тясно свързан с холандския, обаче. Днес Африкаанс се говори предимно в Южна Африка и Намибия. Най-необичайният африкански език е езикът на барабана. Теоретично всяко съобщение може да бъде изпратено с барабани. Езиците, които се предават чрез барабани са тонални езици. Значението на думите или сричките зависи от височината на тоновете. Това означава, че тоновете трябва да се имитират от барабаните. Езикът на барабана дори се разбира от децата в Африка. И е много ефективен ... Езикът на барабана може да се чуе на разстояние до 12 км!