Разговорник

bg Кратък разговор 3   »   hy Small Talk 3

22 [двайсет и две]

Кратък разговор 3

Кратък разговор 3

22 [քսաներկու]

22 [k’sanerku]

Small Talk 3

[p’vok’rik khosakts’ut’yun 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Пушите ли? Դո-ք-ծխ--՞- եք: Դ--- ծ----- ե-- Դ-ւ- ծ-ո-՞- ե-: --------------- Դուք ծխու՞մ եք: 0
D--’--skh-՞m-yek’ D--- t------ y--- D-k- t-k-u-m y-k- ----------------- Duk’ tskhu՞m yek’
По-рано да. Առա-`---ո: Ա---- ա--- Ա-ա-` ա-ո- ---------- Առաջ` այո: 0
Arraj---yo A----- a-- A-r-j- a-o ---------- Arraj` ayo
Но сега вече не пуша. Բայ- հ--- -- այ-ևս-չեմ -խում: Բ--- հ--- ե- ա---- չ-- ծ----- Բ-յ- հ-մ- ե- ա-լ-ս չ-մ ծ-ո-մ- ----------------------------- Բայց հիմա ես այլևս չեմ ծխում: 0
Ba-ts’ h-ma --s a-l--- ch-y-- -----m B----- h--- y-- a----- c----- t----- B-y-s- h-m- y-s a-l-v- c-’-e- t-k-u- ------------------------------------ Bayts’ hima yes aylevs ch’yem tskhum
Пречи ли Ви, ако аз пуша? Դուք -եմ -----՞---ե-ե-ե- --եմ: Դ--- դ-- կ------- ե-- ե- ծ---- Դ-ւ- դ-մ կ-ի-ե-ք- ե-ե ե- ծ-ե-: ------------------------------ Դուք դեմ կլինե՞ք, եթե ես ծխեմ: 0
Du-- de---li-e՞-’--yet’ye y-- --kh-m D--- d-- k-------- y----- y-- t----- D-k- d-m k-i-e-k-, y-t-y- y-s t-k-e- ------------------------------------ Duk’ dem kline՞k’, yet’ye yes tskhem
Не, въобще не. Ոչ- բացա-ձ---պ-ս--չ: Ո-- բ----------- ո-- Ո-, բ-ց-ր-ա-ա-ե- ո-: -------------------- Ոչ, բացարձակապես ոչ: 0
V--h’,-b-t--a--zak--es v-c-’ V----- b-------------- v---- V-c-’- b-t-’-r-z-k-p-s v-c-’ ---------------------------- Voch’, bats’ardzakapes voch’
Това не ми пречи. Դ---ն-------ն-ա-ո--: Դ- ի-- չ- խ--------- Դ- ի-ձ չ- խ-ն-ա-ո-մ- -------------------- Դա ինձ չի խանգարում: 0
D- indz ch-- -h-n-ar-m D- i--- c--- k-------- D- i-d- c-’- k-a-g-r-m ---------------------- Da indz ch’i khangarum
Ще пиете ли нещо? Կ--ե--- ի-չ--- բան: Կ------ ի-- ո- բ--- Կ-մ-ի-ք ի-չ ո- բ-ն- ------------------- Կխմեի՞ք ինչ որ բան: 0
Kkh-ei՞-----ch’---r-b-n K-------- i---- v-- b-- K-h-e-՞-’ i-c-’ v-r b-n ----------------------- Kkhmei՞k’ inch’ vor ban
Един коняк? Կո---՞կ: Կ------- Կ-ն-ա-կ- -------- Կոնյա՞կ: 0
Kony-՞k K------ K-n-a-k ------- Konya՞k
Не, предпочитам бира. Ո---բ-յց---ր--ուր` -----: Ո-- բ--- գ-------- ս----- Ո-, բ-յ- գ-ր-ջ-ւ-` ս-ր-վ- ------------------------- Ոչ, բայց գարեջուր` սիրով: 0
Voc----ba--s--ga-e-u-` s-r-v V----- b----- g------- s---- V-c-’- b-y-s- g-r-j-r- s-r-v ---------------------------- Voch’, bayts’ garejur` sirov
Пътувате ли много? Դու- հաճ--խ -ք-ճամփ------: Դ--- հ----- ե- ճ---------- Դ-ւ- հ-ճ-՞- ե- ճ-մ-ո-դ-ւ-: -------------------------- Դուք հաճա՞խ եք ճամփորդում: 0
Du----ac-a՞k- --k’----m-’v--dum D--- h------- y--- c----------- D-k- h-c-a-k- y-k- c-a-p-v-r-u- ------------------------------- Duk’ hacha՞kh yek’ champ’vordum
Да, обикновено в командировка. Ա-ո, բա-ց դ---- -ի--ակ-նու--ա--ատ-նքա-ին--ն--յ-ի-ե-: Ա--- բ--- դ---- հ---------- ա----------- բ------ ե-- Ա-ո- բ-յ- դ-ա-ք հ-մ-ա-ա-ո-մ ա-խ-տ-ն-ա-ի- բ-ո-յ-ի ե-: ---------------------------------------------------- Այո, բայց դրանք հիմնականում աշխատանքային բնույթի են: 0
Ay-,-b--ts----a----h------num ----hat-nk’-y---bn--t’- y-n A--- b----- d----- h--------- a-------------- b------ y-- A-o- b-y-s- d-a-k- h-m-a-a-u- a-h-h-t-n-’-y-n b-u-t-i y-n --------------------------------------------------------- Ayo, bayts’ drank’ himnakanum ashkhatank’ayin bnuyt’i yen
Но сега сме тук на почивка. Բ-յց------մ-ր -րձա-ո--դ--են--ա----ցն-ւմ: Բ--- հ--- մ-- ա--------- ե-- ա---------- Բ-յ- հ-մ- մ-ր ա-ձ-կ-ւ-դ- ե-ք ա-ց-ա-ն-ւ-: ---------------------------------------- Բայց հիմա մեր արձակուրդն ենք անցկացնում: 0
Ba-t-’---ma -er-a------r-n ye-----nt-’--t-’--m B----- h--- m-- a--------- y---- a------------ B-y-s- h-m- m-r a-d-a-u-d- y-n-’ a-t-’-a-s-n-m ---------------------------------------------- Bayts’ hima mer ardzakurdn yenk’ ants’kats’num
Каква жега! Ի-չ----գ--: Ի-- շ--- է- Ի-չ շ-´- է- ----------- Ինչ շո´գ է: 0
I--h’-----g e I---- s---- e I-c-’ s-o-g e ------------- Inch’ sho´g e
Да, днес наистина е горещо. Այ---այս-ր ---ապ-ս շ-գ-է: Ա--- ա---- ի------ շ-- է- Ա-ո- ա-ս-ր ի-կ-պ-ս շ-գ է- ------------------------- Այո, այսօր իսկապես շոգ է: 0
Ayo, -y-or-i----e- s-o--e A--- a---- i------ s--- e A-o- a-s-r i-k-p-s s-o- e ------------------------- Ayo, aysor iskapes shog e
Да излезем на балкона. Գնա-- -----ա-բ: Գ---- պ-------- Գ-ա-ք պ-տ-գ-մ-: --------------- Գնանք պատշգամբ: 0
Gn--k’-pat-hga-b G----- p-------- G-a-k- p-t-h-a-b ---------------- Gnank’ patshgamb
Утре тук ще има парти. Ա-ստ-ղ վ-ղը -ն-ու-ք է: Ա----- վ--- խ------ է- Ա-ս-ե- վ-ղ- խ-ջ-ւ-ք է- ---------------------- Այստեղ վաղը խնջույք է: 0
A---e-h-vagh- -h---yk’ e A------ v---- k------- e A-s-e-h v-g-y k-n-u-k- e ------------------------ Aystegh vaghy khnjuyk’ e
Ще дойдете ли и Вие? Դու- է-------: Դ--- է- կ----- Դ-ւ- է- կ-ա-ք- -------------- Դուք էլ կգա՞ք: 0
Du----l -ga՞k’ D--- e- k----- D-k- e- k-a-k- -------------- Duk’ el kga՞k’
Да, ние също сме поканени. Այ-- --նք-նո-յ-պ-- հր---ր--ծ ե--: Ա--- մ--- ն------- հ-------- ե--- Ա-ո- մ-ն- ն-ւ-ն-ե- հ-ա-ի-վ-ծ ե-ք- --------------------------------- Այո, մենք նույնպես հրավիրված ենք: 0
A-o, m---’-nu-n--- hravirvat- yenk’ A--- m---- n------ h--------- y---- A-o- m-n-’ n-y-p-s h-a-i-v-t- y-n-’ ----------------------------------- Ayo, menk’ nuynpes hravirvats yenk’

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и писмеността

Всеки език се използва за общуване между хората. Когато говорим, изразяваме това, което мислим и чувстваме. И в този процес не винаги спазваме правилата на езика. Вместо това използваме свой собствен език, своя простонароден език. Но при писмения език нещата стоят другояче. Тук се проявяват всички правила на нашия език. Писмеността дава възможност на езика да се превърне в пълноценен език. Тя прави езика видим. Благодарение на писмеността се предават знания, култивирани с хилядолетия. Поради това, писмеността е основата на всяка изтънчена култура. Първата форма на писменост е била изобретена преди повече от 5000 години. Това било клинописното писмо на шумерите. То било изсичано върху глинени плочи. Този клинопис е бил в употреба цели триста години. Египетските йероглифи също датират почти от времето на клинописа. Безброй учени са посветили своите изследвания на тях. Йероглифите представляват една сравнително сложна писмена система. Която, обаче, веряотно е била изобретена с едничка проста цел. По онова време Египет е бил огромно царство с много жители. Ежедневието и най-вече икономическата система са се нуждаели от организация. Данъците и счетоводството трябвало да бъдат управлявани добре. Именно заради това древните египтяни развили своите графични знаци. А от друга страна, азбучните писмени системи водят своя произход от Шумер. Всяка писменост разкрива богата информация за хората, които я използват. Нещо повече, всяка държава разкрива своите особености чрез писмеността. За съжаление, днес изкуството на ръкописа изчезва. Съвременните технологии го правят почти излишен. Така че, недейте само да говорите, продължавайте и да пишете!
Знаете ли, че?
Каннада принадлежи към семейството на дравидските езици. Те се говорят основно в Южна Индия. Каннада не е сроден с индоарийските езици на Северна Индия. Около 40 милиона души говорят каннада като майчин език. Той е признат за един от 22-те официални езика в Индия. Каннада е аглутиниращ език. Това означава, че граматични функции се изразяват чрез афикси. Езикът се разделя на четири местни диалектни групи. Чрез речта си говорещите разкриват не само откъде идват. По езика им може се разбере към коя социална класа принадлежат. Говоримият и писменият език каннада се различават съществено. И подобно на много други индийски езици, каннада също има собствена писменост. Тя представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Състои се от много кръгли знаци, което е типично за южноиндийските писмености. А да се учат тези красиви букви, наистина е забавно ...