Разговорник

bg аргументирам нещо 1   »   hy giving reasons

75 [седемдесет и пет]

аргументирам нещо 1

аргументирам нещо 1

75 [յոթանասունհինգ]

75 [yot’anasunhing]

giving reasons

[inch’ vor ban himnavorel 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Защо няма да дойдете? Ի-չ--- -եք --լ-ս: Ի----- չ-- գ----- Ի-չ-ւ- չ-ք գ-լ-ս- ----------------- Ինչու՞ չեք գալիս: 0
Inc-’-- ----ek’-ga-is I------ c------ g---- I-c-’-՞ c-’-e-’ g-l-s --------------------- Inch’u՞ ch’yek’ galis
Времето е лошо. Եղ--ա-- ---ն -: Ե------ վ--- է- Ե-ա-ա-ը վ-տ- է- --------------- Եղանակը վատն է: 0
Y-g-an-ky-v----e Y-------- v--- e Y-g-a-a-y v-t- e ---------------- Yeghanaky vatn e
Аз няма да дойда, защото времето е лошо. Ե- չ-մ-գա-իս- ո-ո-հ-տ- եղան--ը --տ- է: Ե- չ-- գ----- ո------- ե------ վ--- է- Ե- չ-մ գ-լ-ս- ո-ո-հ-տ- ե-ա-ա-ը վ-տ- է- -------------------------------------- Ես չեմ գալիս, որովհետև եղանակը վատն է: 0
Yes-c----m g-l-s- v--o-het-v ye--an-ky vat--e Y-- c----- g----- v--------- y-------- v--- e Y-s c-’-e- g-l-s- v-r-v-e-e- y-g-a-a-y v-t- e --------------------------------------------- Yes ch’yem galis, vorovhetev yeghanaky vatn e
Защо той няма да дойде? Ի---ւ- չ--ն--գ-լիս: Ի----- չ- ն- գ----- Ի-չ-ւ- չ- ն- գ-լ-ս- ------------------- Ինչու՞ չէ նա գալիս: 0
In-h’u- c-’- na ----s I------ c--- n- g---- I-c-’-՞ c-’- n- g-l-s --------------------- Inch’u՞ ch’e na galis
Той не е поканен. Ն--հր-վի---ծ չ-: Ն- հ-------- չ-- Ն- հ-ա-ի-վ-ծ չ-: ---------------- Նա հրավիրված չէ: 0
Na hr---r-a-s ch’e N- h--------- c--- N- h-a-i-v-t- c-’- ------------------ Na hravirvats ch’e
Той няма да дойде, защото не е поканен. Ն- չի-գալ-ս- ո---հե-- ն- հ-ա--ր-ած -է: Ն- չ- գ----- ո------- ն- հ-------- չ-- Ն- չ- գ-լ-ս- ո-ո-հ-տ- ն- հ-ա-ի-վ-ծ չ-: -------------------------------------- Նա չի գալիս, որովհետև նա հրավիրված չէ: 0
Na c-’- -alis,-v-rovhe--v ---hrav-r------h-e N- c--- g----- v--------- n- h--------- c--- N- c-’- g-l-s- v-r-v-e-e- n- h-a-i-v-t- c-’- -------------------------------------------- Na ch’i galis, vorovhetev na hravirvats ch’e
Защо няма да дойдеш? Ի-չու՞------ալ--: Ի----- չ-- գ----- Ի-չ-ւ- չ-ս գ-լ-ս- ----------------- Ինչու՞ չես գալիս: 0
Inc-’-՞ ch--e- g-lis I------ c----- g---- I-c-’-՞ c-’-e- g-l-s -------------------- Inch’u՞ ch’yes galis
Аз нямам време. Ե--ժ-մա-ակ-----եմ: Ե- ժ------ չ------ Ե- ժ-մ-ն-կ չ-ւ-ե-: ------------------ Ես ժամանակ չունեմ: 0
Ye- zham--ak ch----m Y-- z------- c------ Y-s z-a-a-a- c-’-n-m -------------------- Yes zhamanak ch’unem
Аз няма да дойда, защото нямам време. Ե--չե---ա---- -րո-հե-և-ժա----- չու---: Ե- չ-- գ----- ո------- ժ------ չ------ Ե- չ-մ գ-լ-ս- ո-ո-հ-տ- ժ-մ-ն-կ չ-ւ-ե-: -------------------------------------- Ես չեմ գալիս, որովհետև ժամանակ չունեմ: 0
Yes-c----- -ali-,---r--he-e---h-ma--k-ch-unem Y-- c----- g----- v--------- z------- c------ Y-s c-’-e- g-l-s- v-r-v-e-e- z-a-a-a- c-’-n-m --------------------------------------------- Yes ch’yem galis, vorovhetev zhamanak ch’unem
Защо не останеш? Ի--ո-----ս------: Ի----- չ-- մ----- Ի-չ-ւ- չ-ս մ-ո-մ- ----------------- Ինչու՞ չես մնում: 0
I-ch-u՞ ch’ye- mn-m I------ c----- m--- I-c-’-՞ c-’-e- m-u- ------------------- Inch’u՞ ch’yes mnum
Аз трябва да работя още. Ե- -ետ--է --ռ--շխա---: Ե- պ--- է դ-- ա------- Ե- պ-տ- է դ-ռ ա-խ-տ-մ- ---------------------- Ես պետք է դեռ աշխատեմ: 0
Ye- ------e ---- -s-kha-em Y-- p---- e d--- a-------- Y-s p-t-’ e d-r- a-h-h-t-m -------------------------- Yes petk’ e derr ashkhatem
Аз няма да остана, защото трябва да работя още. Ե---ե--մ---մ,--ր-վհ--------ետ--է-դ-ռ -շ--տեմ: Ե- չ-- մ----- ո------- ե- պ--- է դ-- ա------- Ե- չ-մ մ-ո-մ- ո-ո-հ-տ- ե- պ-տ- է դ-ռ ա-խ-տ-մ- --------------------------------------------- Ես չեմ մնում, որովհետև ես պետք է դեռ աշխատեմ: 0
Ye---h--e--m-um--v--o-h--e- ye------’-- d--r-as-khat-m Y-- c----- m---- v--------- y-- p---- e d--- a-------- Y-s c-’-e- m-u-, v-r-v-e-e- y-s p-t-’ e d-r- a-h-h-t-m ------------------------------------------------------ Yes ch’yem mnum, vorovhetev yes petk’ e derr ashkhatem
Защо си тръгвате вече? Ին--ւ--ե--ա-դ-ն գն-ւմ: Ի----- ե- ա---- գ----- Ի-չ-ւ- ե- ա-դ-ն գ-ո-մ- ---------------------- Ինչու՞ եք արդեն գնում: 0
I----u--ye-- -r-e- g-um I------ y--- a---- g--- I-c-’-՞ y-k- a-d-n g-u- ----------------------- Inch’u՞ yek’ arden gnum
Аз съм уморен / уморена. Ես-հ-գ-ած--մ: Ե- հ----- ե-- Ե- հ-գ-ա- ե-: ------------- Ես հոգնած եմ: 0
Ye- h-gna-s-y-m Y-- h------ y-- Y-s h-g-a-s y-m --------------- Yes hognats yem
Аз си тръгвам, защото съм уморен / уморена. Ես-գն-----մ,--րովհ-տ---ո---ծ --: Ե- գ---- ե-- ո------- հ----- ե-- Ե- գ-ո-մ ե-, ո-ո-հ-տ- հ-գ-ա- ե-: -------------------------------- Ես գնում եմ, որովհետև հոգնած եմ: 0
Y----num--em, v-rov-e-ev-------s y-m Y-- g--- y--- v--------- h------ y-- Y-s g-u- y-m- v-r-v-e-e- h-g-a-s y-m ------------------------------------ Yes gnum yem, vorovhetev hognats yem
Защо заминавате вече? Ինչ------ ա-դեն-գ--ւմ: Ի----- ե- ա---- գ----- Ի-չ-ւ- ե- ա-դ-ն գ-ո-մ- ---------------------- Ինչու՞ եք արդեն գնում: 0
I-c--u---ek’ --d-- -n-m I------ y--- a---- g--- I-c-’-՞ y-k- a-d-n g-u- ----------------------- Inch’u՞ yek’ arden gnum
Вече е късно. Ա--են---շ է: Ա---- ո-- է- Ա-դ-ն ո-շ է- ------------ Արդեն ուշ է: 0
A--e- ush e A---- u-- e A-d-n u-h e ----------- Arden ush e
Заминавам, защото вече е късно. Ե- գն--մ--մ--որ-վ-ետ- -րդ-ն-ուշ-է: Ե- գ---- ե-- ո------- ա---- ո-- է- Ե- գ-ո-մ ե-, ո-ո-հ-տ- ա-դ-ն ո-շ է- ---------------------------------- Ես գնում եմ, որովհետև արդեն ուշ է: 0
Y-- -num -e-- vor--h-te--a---n--s--e Y-- g--- y--- v--------- a---- u-- e Y-s g-u- y-m- v-r-v-e-e- a-d-n u-h e ------------------------------------ Yes gnum yem, vorovhetev arden ush e

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Майчин език = емоционален, чужд език = рационален?

Когато учим чужди езици, ние стимулираме мозъка си. Нашето мислене се променя чрез учението. Ние ставаме по-креативни и гъвкави. Също така сложното мислене се отдава по-лесно на хората, които са многоезични. Паметта се упражнява чрез ученето. Колкото повече научаваме, толкова по-добре функционира тя. Този, който е научил много езици също научава други неща по-бързо. Той може да мисли по-съсредоточено по дадена тема за по-дълго време. Като резултат, той решава проблеми бързо. Многоезичните индивиди също са по-решителни. Но това как те вземат решенията, също зависи от езиците. Езикът, на който мислим, оказва влияние върху нашите решения. Психолози изследвали множество участници в един научен експеримент. Всички подложени на експеримента били двуезични. Освен родния си език те говорели също и друг език. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на един въпрос. Въпросът бил свързан с решението на определен проблем. В този процес, изпитваните индивиди трябвало да изберат между две възможности. Едната опция била значително по-рискована, отколкото другата. Участниците в експеримента трябвало да отговорят на въпроса на двата езика. И на различните езици те давали различни отговори! Когато говорели на родния си език, участниците в експеримента избирали риска. Но на чуждия език, те решавали в полза на по-безопасната опция. След този експеримент, участниците трябвало да залагат. Тук също имало ясна разлика. Когато използвали чуждия език, те били по-разумни. Изследователите предполагат, че сме по-съсредоточени при чуждите езици. Ето защо, тогава ние взимаме решенията не емоционално, а рационално...