Разговорник

bg Осведомяване за пътя   »   hy Asking for directions

40 [четирийсет]

Осведомяване за пътя

Осведомяване за пътя

40 [քառասուն]

40 [k’arrasun]

Asking for directions

[Chanaparh harts’nel]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Извинете! Ն-ր-ցե-! Ն------- Ն-ր-ց-ք- -------- Ներեցեք! 0
Nere-s’-ek-! N----------- N-r-t-’-e-’- ------------ Nerets’yek’!
Можете ли да ми помогнете? Կա-ո-- եք -նձ-օգ--լ: Կ----- ե- ի-- օ----- Կ-ր-՞- ե- ի-ձ օ-ն-լ- -------------------- Կարո՞ղ եք ինձ օգնել: 0
K---՞g--ye-- i--z--g-el K------ y--- i--- o---- K-r-՞-h y-k- i-d- o-n-l ----------------------- Karo՞gh yek’ indz ognel
Къде има тук добър ресторант? Այս--- ---ե՞ղ-կ--լավ--ե---ր-ն: Ա----- ո----- կ- լ-- ռ-------- Ա-ս-ե- ո-տ-՞- կ- լ-վ ռ-ս-ո-ա-: ------------------------------ Այստեղ որտե՞ղ կա լավ ռեստորան: 0
A----gh -or-e՞g---a lav--res--ran A------ v------- k- l-- r-------- A-s-e-h v-r-e-g- k- l-v r-e-t-r-n --------------------------------- Aystegh vorte՞gh ka lav rrestoran
Завийте наляво зад ъгъла. Գնաց-ք--ախ----յո----: Գ----- ձ-- ա--------- Գ-ա-ե- ձ-խ ա-կ-ո-ն-վ- --------------------- Գնացեք ձախ անկյունով: 0
Gn--s---k--d---- ank----v G--------- d---- a------- G-a-s-y-k- d-a-h a-k-u-o- ------------------------- Gnats’yek’ dzakh ankyunov
Вървете след това направо. Գ-աց-ք ---ո-ո-------ա- ո--ի-: Գ----- մ- ո--- ժ------ ո----- Գ-ա-ե- մ- ո-ո- ժ-մ-ն-կ ո-ղ-ղ- ----------------------------- Գնացեք մի որոշ ժամանակ ուղիղ: 0
Gn-t-’y-k--m- vo-o---z-ama-ak u---gh G--------- m- v----- z------- u----- G-a-s-y-k- m- v-r-s- z-a-a-a- u-h-g- ------------------------------------ Gnats’yek’ mi vorosh zhamanak ughigh
После продължете сто метра надясно. Ա-ա-գ--ց---հա--ուր-մետր--եպ- -ջ: Ա-- գ----- հ------ մ--- դ--- ա-- Ա-ա գ-ա-ե- հ-ր-ո-ր մ-տ- դ-պ- ա-: -------------------------------- Ապա գնացեք հարյուր մետր դեպի աջ: 0
A-a----ts-y-k- h----r met- -e-i -j A-- g--------- h----- m--- d--- a- A-a g-a-s-y-k- h-r-u- m-t- d-p- a- ---------------------------------- Apa gnats’yek’ haryur metr depi aj
Можете да вземете и автобус. Դուք կա--ղ--ք -ա- --տ--ո-սով----լ: Դ--- կ---- ե- ն-- ա--------- գ---- Դ-ւ- կ-ր-ղ ե- ն-և ա-տ-բ-ւ-ո- գ-ա-: ---------------------------------- Դուք կարող եք նաև ավտոբուսով գնալ: 0
Duk---a-og--yek’-n-e- -----u----g-al D--- k----- y--- n--- a-------- g--- D-k- k-r-g- y-k- n-e- a-t-b-s-v g-a- ------------------------------------ Duk’ karogh yek’ naev avtobusov gnal
Можете да вземете и трамвай. Դ-ւ- --րո---ք նա--տ---վ-յով -նա-: Դ--- կ---- ե- ն-- տ-------- գ---- Դ-ւ- կ-ր-ղ ե- ն-և տ-ա-վ-յ-վ գ-ա-: --------------------------------- Դուք կարող եք նաև տրամվայով գնալ: 0
Du-’ k-r-gh-y--- -a----ra----ov--nal D--- k----- y--- n--- t-------- g--- D-k- k-r-g- y-k- n-e- t-a-v-y-v g-a- ------------------------------------ Duk’ karogh yek’ naev tramvayov gnal
Можете и да карате след мен. Դ--ք-կ-րող ---պա-----ս------տև---վարե-: Դ--- կ---- ե- պ------- ի- հ----- վ----- Դ-ւ- կ-ր-ղ ե- պ-ր-ա-ե- ի- հ-տ-ի- վ-ր-լ- --------------------------------------- Դուք կարող եք պարզապես իմ հետևից վարել: 0
D--- ka--gh-yek- -a-zap----------v---’ v---l D--- k----- y--- p------- i- h-------- v---- D-k- k-r-g- y-k- p-r-a-e- i- h-t-v-t-’ v-r-l -------------------------------------------- Duk’ karogh yek’ parzapes im hetevits’ varel
Как да стигна до футболния стадион? Ի--պե՞ս գ--- ֆուտ--լ---տադիոն: Ի------ գ--- ֆ------- ս------- Ի-չ-ե-ս գ-ա- ֆ-ւ-բ-լ- ս-ա-ի-ն- ------------------------------ Ինչպե՞ս գնամ ֆուտբոլի ստադիոն: 0
In----e՞- gn---f---o-i-stad--n I-------- g--- f------ s------ I-c-’-e-s g-a- f-t-o-i s-a-i-n ------------------------------ Inch’pe՞s gnam futboli stadion
Пресечете моста! Ան-----ա-ուրջը! Ա---- կ-------- Ա-ց-ք կ-մ-ւ-ջ-! --------------- Անցեք կամուրջը! 0
A-------’ k--u---! A-------- k------- A-t-’-e-’ k-m-r-y- ------------------ Ants’yek’ kamurjy!
Карайте през тунела! Վ--եք------լ--մ--ով: Վ---- թ------ մ----- Վ-ր-ք թ-ւ-ե-ի մ-ջ-վ- -------------------- Վարեք թունելի միջով: 0
Va-----t’u-eli ----v V----- t------ m---- V-r-k- t-u-e-i m-j-v -------------------- Varek’ t’uneli mijov
Карайте до третия светофар. Վ-րեք մինչև--րր-րդ-----ա--րը: Վ---- մ---- ե----- լ--------- Վ-ր-ք մ-ն-և ե-ր-ր- լ-ւ-ա-ի-ը- ----------------------------- Վարեք մինչև երրորդ լուսակիրը: 0
V-r-k--mi-ch-ye--y-r-or- lu-aki-y V----- m-------- y------ l------- V-r-k- m-n-h-y-v y-r-o-d l-s-k-r- --------------------------------- Varek’ minch’yev yerrord lusakiry
След това завийте по първата улица надясно. Ա-- ---վ-ք -ռաջի---ո-ոցից դ--- --: Ա-- թ----- ա----- փ------ դ--- ա-- Ա-ա թ-ք-ե- ա-ա-ի- փ-ղ-ց-ց դ-պ- ա-: ---------------------------------- Ապա թեքվեք առաջին փողոցից դեպի աջ: 0
Apa t’y--’-e---a-r-j-n--’--g-o---it-’ d-pi--j A-- t--------- a------ p------------- d--- a- A-a t-y-k-v-k- a-r-j-n p-v-g-o-s-i-s- d-p- a- --------------------------------------------- Apa t’yek’vek’ arrajin p’voghots’its’ depi aj
После карайте направо през следващото кръстовище. Շա----ակեք--ւ ------հաջ--դ-----երո-կի--ի-ով: Շ--------- ո- ա---- հ----- խ--------- մ----- Շ-ր-ւ-ա-ե- ո- ա-ց-ք հ-ջ-ր- խ-չ-ե-ո-կ- մ-ջ-վ- -------------------------------------------- Շարունակեք ու անցեք հաջորդ խաչմերուկի միջով: 0
Sh-r----ek’----n-----k’--aj-r-----c-’-er-ki mi--v S---------- u a-------- h----- k----------- m---- S-a-u-a-e-’ u a-t-’-e-’ h-j-r- k-a-h-m-r-k- m-j-v ------------------------------------------------- Sharunakek’ u ants’yek’ hajord khach’meruki mijov
Извинете, как да стигна до летището? Ն--եցեք, ին-պ-՞- կ---ղ--մ -ն-- օ-անա-ակ--ա-: Ն------- ի------ կ---- ե- գ--- օ------------ Ն-ր-ց-ք- ի-չ-ե-ս կ-ր-ղ ե- գ-ա- օ-ա-ա-ա-ա-ա-: -------------------------------------------- Ներեցեք, ինչպե՞ս կարող եմ գնալ օդանավակայան: 0
N---ts--ek’- --c--pe-s -a---h-y-m g--l-o--n--akay-n N----------- i-------- k----- y-- g--- o----------- N-r-t-’-e-’- i-c-’-e-s k-r-g- y-m g-a- o-a-a-a-a-a- --------------------------------------------------- Nerets’yek’, inch’pe՞s karogh yem gnal odanavakayan
Най-добре вземете метрото. Ա-ե-ի---- -,-ո---ու- մե--ոյո--գ---: Ա---- լ-- է- ո- Դ--- մ------- գ---- Ա-ե-ի լ-վ է- ո- Դ-ւ- մ-տ-ո-ո- գ-ա-: ----------------------------------- Ավելի լավ է, որ Դուք մետրոյով գնաք: 0
A-e-- -av-e, v-- Du-- m-t----v ---k’ A---- l-- e- v-- D--- m------- g---- A-e-i l-v e- v-r D-k- m-t-o-o- g-a-’ ------------------------------------ Aveli lav e, vor Duk’ metroyov gnak’
Пътувайте просто до последната спирка. Գ-ացե--մ--չև վ-ր-ին--ա-գ--: Գ----- մ---- վ----- կ------ Գ-ա-ե- մ-ն-և վ-ր-ի- կ-ն-ա-: --------------------------- Գնացեք մինչև վերջին կանգառ: 0
Gn-t-’yek- m---------verj-n -a--arr G--------- m-------- v----- k------ G-a-s-y-k- m-n-h-y-v v-r-i- k-n-a-r ----------------------------------- Gnats’yek’ minch’yev verjin kangarr

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът на животните

Когато искаме да изразим себе си, ние използваме своята реч. Но и животните също имат свой собствен език. И те го използват точно като нас, хората. Така да се каже, те разговарят помежду си, за да обменят информация. По принцип всеки животински вид има определен език. Дори термитите комуникират един с друг. Когато са в опасност, те удрят телата си по земята. Това е техният начин за предупреждение на останалите. Други животински видове свиркат, когато наближат врагове. Пчелите говорят помежду си чрез танци. По този начин те показват на другите пчели къде има нещо за ядене. Китовете издават звуци, които могат да бъдат чути на 5000 километра. Те общуват помежду си чрез специални песни. Слоновете също си подават различни акустични сигнали. Но хората не могат да ги чуят. Повечето животински езици са много сложни. Те се състоят от комбинации от различни сигнали. Използват се акустични, химически и оптични сигнали. Освен това, животните използват и различни жестове. До този момент, хората са научили само езика на домашните любимци. Те знаят кога кучетата са щастливи. И могат да разпознаят, кога котките искат да бъдат оставени на мира. Въпреки това, кучетата и котките говорят твърде различни езици. Много от техните сигнали са напълно противоположни. Дълго време се считаше, че тези две животни просто не се обичат помежду си. Но те просто погрешно се разбират помежду си. Това поражда проблемите между кучетата и котките. Така че дори и животните се бият заради недоразумения ...
Знаете ли, че?
Сръбският е майчин език на около 12 милиона души. По-голямата част от тях живеят в Сърбия и в други страни от Югоизточна Европа. Сръбският принадлежи към южнославянските езици. Той е тясно свързан с хърватския и босненския. Граматиката и речниковият състав са много сходни. Затова общуването между сърби, хървати и босненци е безпроблемно. Сръбската азбука има 30 букви. Всяка буква има еднозначно произношение. При ударението се откриват сравнения с класическите тонални езици. В китайския например с височината на тона на сричките се променя и значението им. Това е подобно и в сръбския. Но тук само височината при изговора на ударената сричка е определяща. Друга характеристика на сръбския е системата на склонения и спрежения. Това означава, че винаги съществува флексия на съществителните, глаголите, прилагателните и местоименията. Който се интересува от граматични структури, трябва да учи сръбски!