Разговорник

bg Уговорка   »   hy Appointment

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

24 [քսանչորս]

24 [k’sanch’vors]

Appointment

[paymanavorvatsut’yun]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? Ավտ---ւս-- ո--ա----: Ա--------- ո-------- Ա-տ-բ-ւ-ի- ո-շ-ց-՞-: -------------------- Ավտոբուսից ուշացա՞ր: 0
A--obu-its- ----ts’--r A---------- u--------- A-t-b-s-t-’ u-h-t-’-՞- ---------------------- Avtobusits’ ushats’a՞r
Аз те чаках половин час. Ես-կ-- ժամ---զ-սպ-սե-ի: Ե- կ-- ժ-- ք-- ս------- Ե- կ-ս ժ-մ ք-զ ս-ա-ե-ի- ----------------------- Ես կես ժամ քեզ սպասեցի: 0
Yes k----ham-k’yez spas-t--i Y-- k-- z--- k---- s-------- Y-s k-s z-a- k-y-z s-a-e-s-i ---------------------------- Yes kes zham k’yez spasets’i
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? Շար--կ-ն հեռ-խոս--ո----ս: Շ------- հ------ չ------- Շ-ր-ա-ա- հ-ռ-խ-ս չ-ւ-ե-ս- ------------------------- Շարժական հեռախոս չունե՞ս: 0
S-arz-a-a---e-rak-os--h’u-e-s S--------- h-------- c------- S-a-z-a-a- h-r-a-h-s c-’-n-՞- ----------------------------- Sharzhakan herrakhos ch’une՞s
Следващия път бъди точен / точна! Մ-ո-ս-ա--ա----տ-պա--եղիր: Մ---- ա---- ճ------ ե---- Մ-ո-ս ա-գ-մ ճ-տ-պ-հ ե-ի-: ------------------------- Մյուս անգամ ճշտապահ եղիր: 0
My---an--m----htap-h-ye---r M--- a---- c-------- y----- M-u- a-g-m c-s-t-p-h y-g-i- --------------------------- Myus angam chshtapah yeghir
Следващия път вземи такси! Մյուս անգա- ---ս--վ--ց--ւ: Մ---- ա---- տ---- վ------- Մ-ո-ս ա-գ-մ տ-ք-ի վ-ր-ր-ւ- -------------------------- Մյուս անգամ տաքսի վերցրու: 0
My----n-am t---s- ----s--u M--- a---- t----- v------- M-u- a-g-m t-k-s- v-r-s-r- -------------------------- Myus angam tak’si verts’ru
Следващия път вземи чадър със себе си! Մ--ւս---գա- --ձր---ո- վերցրո-: Մ---- ա---- ա-------- վ------- Մ-ո-ս ա-գ-մ ա-ձ-և-ն-ց վ-ր-ր-ւ- ------------------------------ Մյուս անգամ անձրևանոց վերցրու: 0
M-u- ang------z-e----t-’ -ert-’-u M--- a---- a------------ v------- M-u- a-g-m a-d-r-v-n-t-’ v-r-s-r- --------------------------------- Myus angam andzrevanots’ verts’ru
Утре съм свободен / свободна. Վաղը -ս----տ -մ: Վ--- ե- ա--- ե-- Վ-ղ- ե- ա-ա- ե-: ---------------- Վաղը ես ազատ եմ: 0
V-gh--y-s-az-t y-m V---- y-- a--- y-- V-g-y y-s a-a- y-m ------------------ Vaghy yes azat yem
Да се срещнем утре? Վ--ը --նդիպե՞--: Վ--- հ---------- Վ-ղ- հ-ն-ի-ե-ն-: ---------------- Վաղը հանդիպե՞նք: 0
V-gh-----d----n-’ V---- h---------- V-g-y h-n-i-e-n-’ ----------------- Vaghy handipe՞nk’
Съжалявам, утре не става. Ն--ի-, ց--ո--վա-- ----կ----: Ն----- ց---- վ--- չ-- կ----- Ն-ր-ր- ց-վ-ք վ-ղ- չ-մ կ-ր-ղ- ---------------------------- Ներիր, ցավոք վաղը չեմ կարող: 0
N---r, t----ok’ v---y -h-y-m -ar-gh N----- t------- v---- c----- k----- N-r-r- t-’-v-k- v-g-y c-’-e- k-r-g- ----------------------------------- Nerir, ts’avok’ vaghy ch’yem karogh
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? Իս- ա-- շ--ա---իր-կի--ն- -ր--լանն-ր--ւ--՞ս: Ի-- ա-- շ----------- ի-- ո- պ------ ո------ Ի-կ ա-ս շ-բ-թ-կ-ր-կ- ի-չ ո- պ-ա-ն-ր ո-ն-՞-: ------------------------------------------- Իսկ այս շաբաթ-կիրակի ինչ որ պլաններ ունե՞ս: 0
Is----- -habat’-kira-------’-vo--p-anner --e-s I-- a-- s------------- i---- v-- p------ u---- I-k a-s s-a-a-’-k-r-k- i-c-’ v-r p-a-n-r u-e-s ---------------------------------------------- Isk ays shabat’-kiraki inch’ vor planner une՞s
Или вече имаш уговорка? Թե- -րդեն -ա-մ-ն-----ա- -ս: Թ-- ա---- պ------------ ե-- Թ-՞ ա-դ-ն պ-յ-ա-ա-ո-վ-ծ ե-: --------------------------- Թե՞ արդեն պայմանավորված ես: 0
T’y----rde- pa---nav----ts-y-s T---- a---- p------------- y-- T-y-՞ a-d-n p-y-a-a-o-v-t- y-s ------------------------------ T’ye՞ arden paymanavorvats yes
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. Ե- ---ջ--կում ե----ս-շ---թ-կիր-կ- ---դի-ել: Ե- ա--------- ե- ա-- շ----------- հ-------- Ե- ա-ա-ա-կ-ւ- ե- ա-ս շ-բ-թ-կ-ր-կ- հ-ն-ի-ե-: ------------------------------------------- Ես առաջարկում եմ այս շաբաթ-կիրակի հանդիպել: 0
Y-- arraja--um-yem ay--s-ab-t--kira-i-h---ipel Y-- a--------- y-- a-- s------------- h------- Y-s a-r-j-r-u- y-m a-s s-a-a-’-k-r-k- h-n-i-e- ---------------------------------------------- Yes arrajarkum yem ays shabat’-kiraki handipel
Да направим пикник? Զ--ս-խ-ջո-յք-ան---ք: Զ----------- ա------ Զ-ո-ա-ն-ո-յ- ա-ե-ն-: -------------------- Զբոսախնջույք անե՞նք: 0
Zbo--k-njuyk’ ---՞nk’ Z------------ a------ Z-o-a-h-j-y-’ a-e-n-’ --------------------- Zbosakhnjuyk’ ane՞nk’
Да отидем на плажа? Ծով--------ք: Ծ---- գ------ Ծ-վ-փ գ-ա-ն-: ------------- Ծովափ գնա՞նք: 0
T-ovap’ gn---k’ T------ g------ T-o-a-’ g-a-n-’ --------------- Tsovap’ gna՞nk’
Да отидем в планината? Գ--՞նք դ-պի լ--նե-ը: Գ----- դ--- լ------- Գ-ա-ն- դ-պ- լ-ռ-ե-ը- -------------------- Գնա՞նք դեպի լեռները: 0
G-a-n-- -----l--rn--y G------ d--- l------- G-a-n-’ d-p- l-r-n-r- --------------------- Gna՞nk’ depi lerrnery
Ще те взема от офиса. Ես-կ-ե--նե---եզ--րա--ն-ակից: Ե- կ------- ք-- գ----------- Ե- կ-ե-ց-ե- ք-զ գ-ա-ե-յ-կ-ց- ---------------------------- Ես կվերցնեմ քեզ գրասենյակից: 0
Y-----e-ts’-em ----- -r--e-yakits’ Y-- k--------- k---- g------------ Y-s k-e-t-’-e- k-y-z g-a-e-y-k-t-’ ---------------------------------- Yes kverts’nem k’yez grasenyakits’
Ще те взема от къщи. Ես---երց--- քեզ---ի-: Ե- կ------- ք-- տ---- Ե- կ-ե-ց-ե- ք-զ տ-ի-: --------------------- Ես կվերցնեմ քեզ տնից: 0
Y-s---er--’-em -’--- t--t-’ Y-- k--------- k---- t----- Y-s k-e-t-’-e- k-y-z t-i-s- --------------------------- Yes kverts’nem k’yez tnits’
Ще те взема от автобусната спирка. Ե- կվ--ցնե- --զ--վ--բո-ս- ----առ-ց: Ե- կ------- ք-- ա-------- կ-------- Ե- կ-ե-ց-ե- ք-զ ա-տ-բ-ւ-ի կ-ն-ա-ի-: ----------------------------------- Ես կվերցնեմ քեզ ավտոբուսի կանգառից: 0
Y----v-r-----m -’ye---vt-b-si-k--g---i--’ Y-- k--------- k---- a------- k---------- Y-s k-e-t-’-e- k-y-z a-t-b-s- k-n-a-r-t-’ ----------------------------------------- Yes kverts’nem k’yez avtobusi kangarrits’

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.