Разговорник

bg Изучаване на чужди езици   »   hy Learning foreign languages

23 [двайсет и три]

Изучаване на чужди езици

Изучаване на чужди езици

23 [քսաներեք]

23 [k’sanerek’]

Learning foreign languages

[sovorel otar lezuner]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Къде сте учили испански? Ո-տե՞ղ--- ---ան-րե--ս--ո--լ: Ո----- ե- ի-------- ս------- Ո-տ-՞- ե- ի-պ-ն-ր-ն ս-վ-ր-լ- ---------------------------- Որտե՞ղ եք իսպաներեն սովորել: 0
V-rt------ek’ -spa--re- -o--rel V------- y--- i-------- s------ V-r-e-g- y-k- i-p-n-r-n s-v-r-l ------------------------------- Vorte՞gh yek’ ispaneren sovorel
Можете ли да говорите и португалски? Պ-ր------ե-ե- -լ-ե- ---ո--ն-ւ-մ: Պ------------ է- ե- կ----------- Պ-ր-ո-գ-լ-ր-ն է- ե- կ-ր-ղ-ն-ւ-մ- -------------------------------- Պորտուգալերեն էլ եք կարողանու՞մ: 0
P-rt--al-r-n -l---k- ka-o--anu-m P----------- e- y--- k---------- P-r-u-a-e-e- e- y-k- k-r-g-a-u-m -------------------------------- Portugaleren el yek’ karoghanu՞m
Да, говоря и малко италиански. Այ-, -ար-ղանո------ն----ի --- ի-ալե-են: Ա--- կ--------- ե- ն-- մ- ք-- ի-------- Ա-ո- կ-ր-ղ-ն-ւ- ե- ն-և մ- ք-չ ի-ա-ե-ե-: --------------------------------------- Այո, կարողանում եմ նաև մի քիչ իտալերեն: 0
Ayo,----o-hanum --m-n-ev-mi--’i-h- ---l--en A--- k--------- y-- n--- m- k----- i------- A-o- k-r-g-a-u- y-m n-e- m- k-i-h- i-a-e-e- ------------------------------------------- Ayo, karoghanum yem naev mi k’ich’ italeren
Мисля, че говорите много добре. Ես գ-նո-- --, ո- դ--- շատ-լ-վ--- -ո-ո--: Ե- գ----- ե-- ո- դ--- շ-- լ-- ե- խ------ Ե- գ-ն-ւ- ե-, ո- դ-ւ- շ-տ լ-վ ե- խ-ս-ւ-: ---------------------------------------- Ես գտնում եմ, որ դուք շատ լավ եք խոսում: 0
Y-- -tn-m-ye-,-v-r-duk’ s-a--la--y-k’ -hosum Y-- g---- y--- v-- d--- s--- l-- y--- k----- Y-s g-n-m y-m- v-r d-k- s-a- l-v y-k- k-o-u- -------------------------------------------- Yes gtnum yem, vor duk’ shat lav yek’ khosum
Езиците са доста близки. Լ-զ-----ը բավ----ին ն-ան--ն -րա-: Լ-------- բ-------- ն--- ե- ի---- Լ-զ-ւ-ե-ը բ-վ-կ-ն-ն ն-ա- ե- ի-ա-: --------------------------------- Լեզուները բավականին նման են իրար: 0
L----ery-bav-k---n n--n-y---i--r L------- b-------- n--- y-- i--- L-z-n-r- b-v-k-n-n n-a- y-n i-a- -------------------------------- Lezunery bavakanin nman yen irar
Аз мога да ги разбирам добре. Ես Ձե--լա- եմ ---կան-ւմ: Ե- Ձ-- լ-- ե- հ--------- Ե- Ձ-զ լ-վ ե- հ-ս-ա-ո-մ- ------------------------ Ես Ձեզ լավ եմ հասկանում: 0
Ye--D-e- l---y-- has---um Y-- D--- l-- y-- h------- Y-s D-e- l-v y-m h-s-a-u- ------------------------- Yes Dzez lav yem haskanum
Но говоренето и писането са трудни. Բա---խ-սե-- ո- -րելը--ժ-ա- -: Բ--- խ----- ո- գ---- դ---- է- Բ-յ- խ-ս-լ- ո- գ-ե-ը դ-վ-ր է- ----------------------------- Բայց խոսելն ու գրելը դժվար է: 0
B-yt-’ k-os-ln-- -r-ly--z-v-- e B----- k------ u g---- d----- e B-y-s- k-o-e-n u g-e-y d-h-a- e ------------------------------- Bayts’ khoseln u grely dzhvar e
Все още правя много грешки. Ես --ռ-ս--լ--ր ե----ո--: Ե- դ-- ս------ ե- ա----- Ե- դ-ռ ս-ա-ն-ր ե- ա-ո-մ- ------------------------ Ես դեռ սխալներ եմ անում: 0
Y-s--er- -kha-n-- yem-an-m Y-- d--- s------- y-- a--- Y-s d-r- s-h-l-e- y-m a-u- -------------------------- Yes derr skhalner yem anum
Моля, поправяйте ме винаги. Խն----մ -- -նձ --շտ-ո---եք: Խ------ ե- ի-- մ--- ո------ Խ-դ-ո-մ ե- ի-ձ մ-շ- ո-ղ-ե-: --------------------------- Խնդրում եմ ինձ միշտ ուղղեք: 0
K--dr----em --d- --sht-ughg-ek’ K------ y-- i--- m---- u------- K-n-r-m y-m i-d- m-s-t u-h-h-k- ------------------------------- Khndrum yem indz misht ughghek’
Произношението Ви е много добро. Ձեր-առո-ան--թյո--ը --տ -ավ--: Ձ-- ա------------- շ-- լ-- է- Ձ-ր ա-ո-ա-ո-թ-ո-ն- շ-տ լ-վ է- ----------------------------- Ձեր առոգանությունը շատ լավ է: 0
Dze- a---------y--y--ha----v-e D--- a------------- s--- l-- e D-e- a-r-g-n-t-y-n- s-a- l-v e ------------------------------ Dzer arroganut’yuny shat lav e
Имате слаб акцент. Դ-ւ--մի -ո-ր-առոգ-նու--ուն--ւ--ք: Դ--- մ- փ--- ա------------ ո----- Դ-ւ- մ- փ-ք- ա-ո-ա-ո-թ-ո-ն ո-ն-ք- --------------------------------- Դուք մի փոքր առոգանություն ունեք: 0
D--’ -- p-vo--r--r---an--’y-n -n-k’ D--- m- p------ a------------ u---- D-k- m- p-v-k-r a-r-g-n-t-y-n u-e-’ ----------------------------------- Duk’ mi p’vok’r arroganut’yun unek’
Разбира се откъде сте. Ձգ---ում--- -ե որ----ց եք--ալ-ս: Ձ------- է- թ- ո------ ե- գ----- Ձ-ա-վ-ւ- է- թ- ո-տ-ղ-ց ե- գ-լ-ս- -------------------------------- Ձգացվում է, թե որտեղից եք գալիս: 0
Dzg-ts-vu--e- t’ye-v--tegh-ts’ yek’-ga--s D--------- e- t--- v---------- y--- g---- D-g-t-’-u- e- t-y- v-r-e-h-t-’ y-k- g-l-s ----------------------------------------- Dzgats’vum e, t’ye vorteghits’ yek’ galis
Какъв е майчиният Ви език? Ո՞-ն-- --ր-մ--րե-ի լե-ո--: Ո--- է Ձ-- մ------ լ------ Ո-ր- է Ձ-ր մ-յ-ե-ի լ-զ-ւ-: -------------------------- Ո՞րն է Ձեր մայրենի լեզուն: 0
VO-rn-----er -a-r----lezun V---- e D--- m------ l---- V-՞-n e D-e- m-y-e-i l-z-n -------------------------- VO՞rn e Dzer mayreni lezun
Посещавате ли езиков курс? Դ--ք լ--վ--դ-ս----ցի՞--- ---ւ-: Դ--- լ---- դ--------- ե- գ----- Դ-ւ- լ-զ-ի դ-ս-ն-ա-ի- ե- գ-ո-մ- ------------------------------- Դուք լեզվի դասընթացի՞ եք գնում: 0
D--’ l-zv---a-----ats--՞ ---- gnum D--- l---- d------------ y--- g--- D-k- l-z-i d-s-n-’-t-’-՞ y-k- g-u- ---------------------------------- Duk’ lezvi dasynt’ats’i՞ yek’ gnum
Кой учебник използвате? Դ--ք-ո---դա----ր-ն -ք-օգտ-գ-րծ-ւմ: Դ--- ո-- դ-------- ե- օ----------- Դ-ւ- ո-ր դ-ս-գ-ր-ն ե- օ-տ-գ-ր-ո-մ- ---------------------------------- Դուք ո՞ր դասագիրքն եք օգտագործում: 0
D-k- v--- ----g--k’n--e-’-ogtago--sum D--- v--- d--------- y--- o---------- D-k- v-՞- d-s-g-r-’- y-k- o-t-g-r-s-m ------------------------------------- Duk’ vo՞r dasagirk’n yek’ ogtagortsum
В момента не зная как се казва. Այ- ---ի--ես չ-ի-եմ--թե--- -ն-պ-ս - կոչ----: Ա-- պ---- ե- չ------ թ- դ- ի----- է կ------- Ա-ս պ-հ-ն ե- չ-ի-ե-, թ- դ- ի-չ-ե- է կ-չ-ո-մ- -------------------------------------------- Այս պահին ես չգիտեմ, թե դա ինչպես է կոչվում: 0
Ays-p--in---s ch’-ite-- -’ye -a -n--’pe- e --c-’--m A-- p---- y-- c-------- t--- d- i------- e k------- A-s p-h-n y-s c-’-i-e-, t-y- d- i-c-’-e- e k-c-’-u- --------------------------------------------------- Ays pahin yes ch’gitem, t’ye da inch’pes e koch’vum
Не се сещам за заглавието. Ե---եր-ա-իր----մ--իշում: Ե- վ-------- չ-- հ------ Ե- վ-ր-ա-ի-ը չ-մ հ-շ-ւ-: ------------------------ Ես վերնագիրը չեմ հիշում: 0
Y-s-v--n-giry--h’ye- h-s--m Y-- v-------- c----- h----- Y-s v-r-a-i-y c-’-e- h-s-u- --------------------------- Yes vernagiry ch’yem hishum
Забравих го. Ե--դա մոռ-ցել-ե-: Ե- դ- մ------ ե-- Ե- դ- մ-ռ-ց-լ ե-: ----------------- Ես դա մոռացել եմ: 0
Y---da mor-a-s’ye--yem Y-- d- m---------- y-- Y-s d- m-r-a-s-y-l y-m ---------------------- Yes da morrats’yel yem

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Германските езици

Германските езици спадат към Индо-Европейското езиково семейство. Тази езикова група се характеризира със своите фонологични специфики. Различията във фонетичната система различават тези езици от останалите. Съществуват около 15 Германски езика. 500 милиона души по целия свят ги говорят като родни езици. Точният брой на индивидуалните езици е трудно да бъде определен. Често пъти е неясно дали съществуват отделни езици или само диалекти. Най-забележителният Германски език е английският. На него говорят над 350 милиона души по целия свят. След това идват немският и холандският. Германските езици са разделени в различни групи. Има Северно-германски, Западно-германски и Източно-германски езици. Северно-германските езици са скандинавските езици. Английският, немският и холандският са Западно-германски езици. Всички Източно-германски езици са изчезнали. Староанглийският, например, е принадлежал към тази група. Колонизацията разпространила германските езици по целия свят. В резултат на това, днес холандският се разбира в Карибския басейн и в Южна Африка. Всички германски езици произлизат от един общ корен. Но не е ясно дали са имали един общ прото-език. Освен това, съществуват само малък брой старо-германски текстове. За разлика от Романските езици, тук няма почти никакви писмени паметници. В резултат на това, изследването на Германските езици е по-трудно. Относително малко се знае също за културата на германските племена или Тевтонците. Народът на тевтонците не се обединил. И поради това не е имал обща идентичност. Следователно, науката трябва да разчита на други източници. Без гърците и римляните, тевтонците щяха да са ни почти непознати!
Знаете ли, че?
Каталонският принадлежи към семейството на романските езици. Той е тясно свързан с испанския, френския и италианския. Говори се в Андора, в испанската област Каталония и на Балеарските острови. Дори и в някои части на Арагон и Валенсия се говори каталонски. Общо около 12 милиона души говорят или разбират каталонски. Езикът е възникнал между 8. и 10. век в района на Пиренеите. Вследствие завладяването на територии той се е разпространил на юг и на изток. Важно е да се знае, че каталонският език не е диалект на испанския. Той се е развил от простонародния латински и се счита за отделен език. Испанците или латиноамериканците също не го разбират напълно. Много структури в каталонския наподобяват тези на други романски езици. Но съществуват и някои особености, които не се срещат в други езици. Говорещите каталонски са много горди с езика си. От няколко десетилетия и политиците стимулират активно развитието на каталонския. Учете каталонски, езикът има бъдеще!