Разговорник

bg В хотела – Оплакване   »   hy In the hotel – Complaints

28 [двайсет и осем]

В хотела – Оплакване

В хотела – Оплакване

28 [քսանութ]

28 [k’sanut’]

In the hotel – Complaints

[boghok’ner hyuranots’um]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Душът не работи. Ց--ուղը--ի ա---տու-: Ց------ չ- ա-------- Ց-ց-ւ-ը չ- ա-խ-տ-ւ-: -------------------- Ցնցուղը չի աշխատում: 0
T--n--’--hy-c-----sh-----m T---------- c--- a-------- T-’-t-’-g-y c-’- a-h-h-t-m -------------------------- Ts’nts’ughy ch’i ashkhatum
Топлата вода не тече. Տ---ջ----չի--ա--ս: Տ-- ջ--- չ- գ----- Տ-ք ջ-ւ- չ- գ-լ-ս- ------------------ Տաք ջուր չի գալիս: 0
T-k- -u--c-’- -a-is T--- j-- c--- g---- T-k- j-r c-’- g-l-s ------------------- Tak’ jur ch’i galis
Може ли да отстраните повредата? Կ--ո---ե---որ-գ-լ: Կ----- ե- ն------- Կ-ր-՞- ե- ն-ր-գ-լ- ------------------ Կարո՞ղ եք նորոգել: 0
Kar--gh --k- n--o--l K------ y--- n------ K-r-՞-h y-k- n-r-g-l -------------------- Karo՞gh yek’ norogel
В стаята няма телефон. Հ-ռախ-- -կ--ս-ն---ո--: Հ------ չ-- ս--------- Հ-ռ-խ-ս չ-ա ս-ն-ա-ո-մ- ---------------------- Հեռախոս չկա սենյակում: 0
H-r-akh----h’-- -------m H-------- c---- s------- H-r-a-h-s c-’-a s-n-a-u- ------------------------ Herrakhos ch’ka senyakum
В стаята няма телевизор. Հե-ու---ցու-- ----ս-նյ----մ: Հ------------ չ-- ս--------- Հ-ռ-ւ-տ-ց-ւ-ց չ-ա ս-ն-ա-ո-մ- ---------------------------- Հեռուստացույց չկա սենյակում: 0
Her-ust-ts-u-ts’ -h----s-n---um H--------------- c---- s------- H-r-u-t-t-’-y-s- c-’-a s-n-a-u- ------------------------------- Herrustats’uyts’ ch’ka senyakum
Стаята няма балкон. Սենյ-կ- -ուն- պ--շգա-բ: Ս------ չ---- պ-------- Ս-ն-ա-ը չ-ւ-ի պ-տ-գ-մ-: ----------------------- Սենյակը չունի պատշգամբ: 0
Senya-y ch’-n- p--s----b S------ c----- p-------- S-n-a-y c-’-n- p-t-h-a-b ------------------------ Senyaky ch’uni patshgamb
Стаята е твърде шумна. Ս--յա-ը---------: Ս------ ա----- է- Ս-ն-ա-ը ա-մ-ո- է- ----------------- Սենյակը աղմկոտ է: 0
S----ky a-----t e S------ a------ e S-n-a-y a-h-k-t e ----------------- Senyaky aghmkot e
Стаята е твърде малка. Սե--ակ- փ--- -: Ս------ փ--- է- Ս-ն-ա-ը փ-ք- է- --------------- Սենյակը փոքր է: 0
S--------’-o--r-e S------ p------ e S-n-a-y p-v-k-r e ----------------- Senyaky p’vok’r e
Стаята е твърде тъмна. Սենյ-կ--մ-ւթ է: Ս------ մ--- է- Ս-ն-ա-ը մ-ւ- է- --------------- Սենյակը մութ է: 0
Se-yaky --t’-e S------ m--- e S-n-a-y m-t- e -------------- Senyaky mut’ e
Парното не работи. Ջ---ւց---- չի-աշ-ատո--: Ջ--------- չ- ա-------- Ջ-ռ-ւ-ո-մ- չ- ա-խ-տ-ւ-: ----------------------- Ջեռուցումը չի աշխատում: 0
J-r-ut-’um--c-’i -s----tum J---------- c--- a-------- J-r-u-s-u-y c-’- a-h-h-t-m -------------------------- Jerruts’umy ch’i ashkhatum
Климатикът не работи. Օ-ակ---ա-ո--չ--չ--ա-խատու-: Օ------------- չ- ա-------- Օ-ա-ա-գ-վ-ր-չ- չ- ա-խ-տ-ւ-: --------------------------- Օդակարգավորիչը չի աշխատում: 0
Oda--r--vor---’- c-’i-as----tum O--------------- c--- a-------- O-a-a-g-v-r-c-’- c-’- a-h-h-t-m ------------------------------- Odakargavorich’y ch’i ashkhatum
Телевизорът е повреден. Հե----տ--ո-յցը -ի աշ-ատ--մ: Հ------------- չ- ա-------- Հ-ռ-ւ-տ-ց-ւ-ց- չ- ա-խ-տ-ւ-: --------------------------- Հեռուստացույցը չի աշխատում: 0
H--r-stats’uy--’- c--i ash-h-tum H---------------- c--- a-------- H-r-u-t-t-’-y-s-y c-’- a-h-h-t-m -------------------------------- Herrustats’uyts’y ch’i ashkhatum
Това не ми харесва. Դ- --ձ--ու--չ--գա---: Դ- ի-- դ--- չ- գ----- Դ- ի-ձ դ-ւ- չ- գ-լ-ս- --------------------- Դա ինձ դուր չի գալիս: 0
D--in-z---r -h’- galis D- i--- d-- c--- g---- D- i-d- d-r c-’- g-l-s ---------------------- Da indz dur ch’i galis
Твърде скъпо е за мен. Ի- ---ար-դ--թ-նկ--: Ի- հ---- դ- թ--- է- Ի- հ-մ-ր դ- թ-ն- է- ------------------- Իմ համար դա թանկ է: 0
Im-ha-a- d- t-a-k e I- h---- d- t---- e I- h-m-r d- t-a-k e ------------------- Im hamar da t’ank e
Имате ли нещо по-евтино? Ա-ելի --ա- չ-ւ----: Ա---- է--- չ------- Ա-ե-ի է-ա- չ-ւ-ե-ք- ------------------- Ավելի էժան չունե՞ք: 0
Aveli----------u-e--’ A---- e---- c-------- A-e-i e-h-n c-’-n-՞-’ --------------------- Aveli ezhan ch’une՞k’
Има ли тук наблизо младежка туристическа спалня? Այս-ե---ոտա--յ-----երի--ս-րդ-կան հանրա----ր-- -ա՞: Ա----- մ---------- ե------------ հ----------- կ--- Ա-ս-ե- մ-տ-կ-յ-ո-մ ե-ի-ա-ա-դ-կ-ն հ-ն-ա-ա-ա-ա- կ-՞- -------------------------------------------------- Այստեղ մոտակայքում երիտասարդական հանրակացարան կա՞: 0
Ay---g- --tak-y--um yerita---dak-- hanr-ka--’---n k-՞ A------ m---------- y------------- h------------- k-- A-s-e-h m-t-k-y-’-m y-r-t-s-r-a-a- h-n-a-a-s-a-a- k-՞ ----------------------------------------------------- Aystegh motakayk’um yeritasardakan hanrakats’aran ka՞
Има ли тук наблизо пансион? Այստ-- -ոտ----ք--- --ուր-նո----՞: Ա----- մ---------- հ-------- կ--- Ա-ս-ե- մ-տ-կ-յ-ո-մ հ-ո-ր-ն-ց կ-՞- --------------------------------- Այստեղ մոտակայքում հյուրանոց կա՞: 0
Ayst--h --takay-’---h--ra-ots--k-՞ A------ m---------- h--------- k-- A-s-e-h m-t-k-y-’-m h-u-a-o-s- k-՞ ---------------------------------- Aystegh motakayk’um hyuranots’ ka՞
Има ли тук наблизо ресторант? Ա-ստեղ մո---այ--ւմ--ե--ո--ն կ-՞: Ա----- մ---------- ռ------- կ--- Ա-ս-ե- մ-տ-կ-յ-ո-մ ռ-ս-ո-ա- կ-՞- -------------------------------- Այստեղ մոտակայքում ռեստորան կա՞: 0
Aysteg--m--a--y-’-m -restora----՞ A------ m---------- r-------- k-- A-s-e-h m-t-k-y-’-m r-e-t-r-n k-՞ --------------------------------- Aystegh motakayk’um rrestoran ka՞

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Положителни езици , негативни езици

Повечето хора са оптимисти или песимисти. Но това определение е приложимо и към езиците! Учените многократно анализират лексиката на езиците. По този начин те често стигат до поразителни резултати. В английския език, например, има повече негативни, отколкото положителни думи. Броят на думите за негативните емоции е почти два пъти по-голям. В западните общества, използваната лексика влияе върху говорещите. Хората там се оплакват доста често. Те също така критикуват много неща. Поради това, техният език като цяло е изпълнен с повече негативизъм. Но негативните думи са интересни и по друга причина. Те съдържат повече информация, отколкото положителни термини. Причината за това може да се крие в нашата еволюция. Тя винаги е била важна за всички живи същества, защото ги е учила да разпознават опасностите. Трябвало е да реагират бързо на рисковете. Освен това, са искали да предупредят и другите за опасности. Ето защо е било от съществено значение тази информация да се предаде много бързо. Необходимо е било да се каже възможно най-много с възможно най-малко думи. Но освен това, негативният език няма никакви други реални предимства. Всеки лесно може да си представи това. Хората, които говорятсамо негативно със сигурност не са много популярни. Освен това, негативният език засяга нашите емоции. Положителният език, от друга страна, може да окаже благотворен ефект. Хората, които са винаги положителни имат по-голям успех в кариерата си. Така че трябва да използваме езика си по-внимателно. Защото ние избираме кои думи да използваме. И чрез своя език ние създаваме своята реалност. Така че: Говорете позитивно!
Знаете ли, че?
Маратхи принадлежи към индоиранските езици. Говори се в Западна и Централна Индия. За повече от 70 милиона души маратхи е майчин език. С това той се спада към 20-те най-говорими езика в света. Маратхи се пише със същата азбука, която се използва и за хинди. В тази буквена азбука всеки писмен знак представлява точно един звук. Съществуват 12 гласни и 36 съгласни. Числата са сравнително сложни. От 1 до 100 за всяко число има отделна дума. Ето защо всяко число се учи отделно. Маратхи се разделя на 42 различни диалекта. Всички те разказват много за развитието на езика. Друга характерна черта на маратхи е неговата дълга литературна традиция. Съществуват текстове, които са над 1000 години. Който се интересува от историята на Индия, трябва да се занимава с маратхи!