Разговорник

bg Часът   »   uk Години доби

8 [осем]

Часът

Часът

8 [вісім]

8 [visim]

Години доби

[Hodyny doby]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Извинете! В---ч--! В------- В-б-ч-е- -------- Вибачте! 0
Vyb-cht-! V-------- V-b-c-t-! --------- Vybachte!
Колко е часът, моля? Ск-жі-ь -удь-ла---- -------о---а? С------ б---------- к---- г------ С-а-і-ь б-д---а-к-, к-т-а г-д-н-? --------------------------------- Скажіть будь-ласка, котра година? 0
Skaz-itʹ----ʹ-l---a, -otr--h-dyn-? S------- b---------- k---- h------ S-a-h-t- b-d---a-k-, k-t-a h-d-n-? ---------------------------------- Skazhitʹ budʹ-laska, kotra hodyna?
Много благодаря. Щи-о ---у-. Щ--- д----- Щ-р- д-к-ю- ----------- Щиро дякую. 0
Shch-r--d-akuyu. S------ d------- S-c-y-o d-a-u-u- ---------------- Shchyro dyakuyu.
Часът е един. П-рша--о---а. П---- г------ П-р-а г-д-н-. ------------- Перша година. 0
P-r--- -odyna. P----- h------ P-r-h- h-d-n-. -------------- Persha hodyna.
Часът е два. Друга г--и-а. Д---- г------ Д-у-а г-д-н-. ------------- Друга година. 0
D--h- h---n-. D---- h------ D-u-a h-d-n-. ------------- Druha hodyna.
Часът е три. Т-етя-г---н-. Т---- г------ Т-е-я г-д-н-. ------------- Третя година. 0
T----a ho-y-a. T----- h------ T-e-y- h-d-n-. -------------- Tretya hodyna.
Часът е четири. Четв--та-----на. Ч------- г------ Ч-т-е-т- г-д-н-. ---------------- Четверта година. 0
Chet--rt---ody--. C-------- h------ C-e-v-r-a h-d-n-. ----------------- Chetverta hodyna.
Часът е пет. П’-та --дин-. П---- г------ П-я-а г-д-н-. ------------- П’ята година. 0
P---ta h-dyn-. P----- h------ P-y-t- h-d-n-. -------------- Pʺyata hodyna.
Часът е шест. Шоста-г-д-н-. Ш---- г------ Ш-с-а г-д-н-. ------------- Шоста година. 0
S-o-t--------. S----- h------ S-o-t- h-d-n-. -------------- Shosta hodyna.
Часът е седем. Сьом- ----на. С---- г------ С-о-а г-д-н-. ------------- Сьома година. 0
Sʹ--- -ody--. S---- h------ S-o-a h-d-n-. ------------- Sʹoma hodyna.
Часът е осем. В--ьма г-ди--. В----- г------ В-с-м- г-д-н-. -------------- Восьма година. 0
V-sʹ-a ho-yn-. V----- h------ V-s-m- h-d-n-. -------------- Vosʹma hodyna.
Часът е девет. Д--’--а---ди--. Д------ г------ Д-в-я-а г-д-н-. --------------- Дев’ята година. 0
De-ʺ--ta ----na. D------- h------ D-v-y-t- h-d-n-. ---------------- Devʺyata hodyna.
Часът е десет. Дес-та--о---а. Д----- г------ Д-с-т- г-д-н-. -------------- Десята година. 0
D-sya---h-d---. D------ h------ D-s-a-a h-d-n-. --------------- Desyata hodyna.
Часът е единайсет. О--н-дцят--г---на. О--------- г------ О-и-а-ц-т- г-д-н-. ------------------ Одинадцята година. 0
O-y-adts-a-----d-na. O----------- h------ O-y-a-t-y-t- h-d-n-. -------------------- Odynadtsyata hodyna.
Часът е дванайсет. Дв--ад---а --д--а. Д--------- г------ Д-а-а-ц-т- г-д-н-. ------------------ Дванадцята година. 0
Dv---d---a----od--a. D----------- h------ D-a-a-t-y-t- h-d-n-. -------------------- Dvanadtsyata hodyna.
Една минута има шейсет секунди. Хв----- -а- --стд--я--с-к--д. Х------ м-- ш-------- с------ Х-и-и-а м-є ш-с-д-с-т с-к-н-. ----------------------------- Хвилина має шістдесят секунд. 0
K--y--na -ay----i--d-sy-- ------. K------- m--- s---------- s------ K-v-l-n- m-y- s-i-t-e-y-t s-k-n-. --------------------------------- Khvylyna maye shistdesyat sekund.
Един час има шейсет минути. Г-д-н--м---ші---есят х---ин. Г----- м-- ш-------- х------ Г-д-н- м-є ш-с-д-с-т х-и-и-. ---------------------------- Година має шістдесят хвилин. 0
H-d--a-m--e s------s-----h-ylyn. H----- m--- s---------- k------- H-d-n- m-y- s-i-t-e-y-t k-v-l-n- -------------------------------- Hodyna maye shistdesyat khvylyn.
Денонощието има двайсет и четири часа. Д--- -ає д-ад-ят--ч----и --дин-. Д--- м-- д------- ч----- г------ Д-н- м-є д-а-ц-т- ч-т-р- г-д-н-. -------------------------------- День має двадцять чотири години. 0
De-- ---- d-adt-y-t--c-ot----------. D--- m--- d--------- c------ h------ D-n- m-y- d-a-t-y-t- c-o-y-y h-d-n-. ------------------------------------ Denʹ maye dvadtsyatʹ chotyry hodyny.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови семейства

На Земята живеят около 7 милиарда души. И те говорят на около 7 000 различни езици. Както и хората, езиците също могат да бъдат роднини. Т.е. да произлизат от общи корени. Съществуват също и езици, които са напълно изолирани. Те не са генетично свързани с никой друг език. В Европа, например, езикът на Баските се счита за изолиран. Но повечето езици имат "родители", "деца" или "братя и сестри". Те спадат към конкретно езиково семейство. Близостите в езиците могат да бъдат открити чрез съпоставки. Днес езиковедите са успели да преброят около 300 генетични единици. От тях, 180 семейства се състоят от повече от един език. Останалите представляват около 120 изолирани езика. Най-голямото езиково семейство е Индо-Европейското. То се състои от около 280 езика. В това число Романските, Германските и Славянските езици. На всички континенти има над 3 милиарда души, които говорят на Индоевропейски езици. Китайско-Тибетското езиково семейство е доминиращо в Азия. То включва над 1.3 милиарда души, които говорят на него. Основният език от Китайско-Тибетското езиково семейство е китайският. Третото най-голямо езиково семейство е в Африка. То е наречено по името на района, в който се употребява: Нигер-Конгоанско. "Само" 350 милиона души говорят на езиците от това семейство. Суахили е основният език в това семейство. В повечето случаи: колкото по-близко е роднинството между езиците, толкова по-добре се разбират техните носители. Хората, които говорят на родствени езици се разбират добре помежду си. Те могат да научат другия език сравнително бързо. Така че, учете езици - семейните събирания са винаги приятни!
Знаете ли, че?
Немският е майчин език на повече от 90 милиона души. Те живеят основно в Германия, Австрия и Швейцария. В Белгия, Лихтенщайн, Северна Италия и Люксембург също се говори немски език. Към немскоговорящите спадат още 80 милиона, които разбират немски. Немският език всъщност е един от най-изучаваните чужди езици. Както английски и холандски, той принадлежи към западногерманските езици. Но в продължение на много векове други езици за оказали своето влияние върху него. Причина за това е, че езиковата област е разположена в средата на Европа. В днешно време в немския речников състав се интегрират преди всичко английски думи. Друга характерна черта на немския език е наличието на много диалекти. Те обаче все повече губят значение. Най-вече чрез медиите се налага стандартният език. Затова много училища искат отново да преподават диалекти. Немската граматика не е много лесна, но усилията си заслужават! Защото немският език е един от десетте най-важни езици в света ...