Разговорник

bg В града   »   hy In the city

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [քսանհինգ]

25 [k’sanhing]

In the city

[k’aghak’um]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. Ե- ո------ե---նալ--րկա-ուղա-ի- կա--րա-: Ե- ո----- ե- գ--- ե----------- կ------- Ե- ո-զ-ւ- ե- գ-ա- ե-կ-թ-ւ-ա-ի- կ-յ-ր-ն- --------------------------------------- Ես ուզում եմ գնալ երկաթուղային կայարան: 0
Y-----u- y-m -na--yer-a--ug----- ka-a-an Y-- u--- y-- g--- y------------- k------ Y-s u-u- y-m g-a- y-r-a-’-g-a-i- k-y-r-n ---------------------------------------- Yes uzum yem gnal yerkat’ughayin kayaran
Бих искал / искала да отида на летището. Ես---զ-ւ- ---գն-- օ--ն-վ-կա---: Ե- ո----- ե- գ--- օ------------ Ե- ո-զ-ւ- ե- գ-ա- օ-ա-ա-ա-ա-ա-: ------------------------------- Ես ուզում եմ գնալ օդանավակայան: 0
Ye--u-um-ye---n-------avaka--n Y-- u--- y-- g--- o----------- Y-s u-u- y-m g-a- o-a-a-a-a-a- ------------------------------ Yes uzum yem gnal odanavakayan
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Ե- -ւզում-ե- գ-----աղ-քի--ե-տ--ն: Ե- ո----- ե- գ--- ք----- կ------- Ե- ո-զ-ւ- ե- գ-ա- ք-ղ-ք- կ-ն-ր-ն- --------------------------------- Ես ուզում եմ գնալ քաղաքի կենտրոն: 0
Yes-uzu- --m--nal k--ghak-- -entron Y-- u--- y-- g--- k-------- k------ Y-s u-u- y-m g-a- k-a-h-k-i k-n-r-n ----------------------------------- Yes uzum yem gnal k’aghak’i kentron
Как да стигна до гарата? Ի-չպե------մ--ր-ա--ւղ--ի- կայա-ան: Ի------ գ--- ե----------- կ------- Ի-չ-ե-ս գ-ա- ե-կ-թ-ւ-ա-ի- կ-յ-ր-ն- ---------------------------------- Ինչպե՞ս գնամ երկաթուղային կայարան: 0
I-ch’p-՞--gn---yerk-t’-g-ayin k--a-an I-------- g--- y------------- k------ I-c-’-e-s g-a- y-r-a-’-g-a-i- k-y-r-n ------------------------------------- Inch’pe՞s gnam yerkat’ughayin kayaran
Как да стигна до летището? Ին--ե---գ--մ-----ավա-այան: Ի------ գ--- օ------------ Ի-չ-ե-ս գ-ա- օ-ա-ա-ա-ա-ա-: -------------------------- Ինչպե՞ս գնամ օդանավակայան: 0
I-ch’p----g--- -d-n-v-k--an I-------- g--- o----------- I-c-’-e-s g-a- o-a-a-a-a-a- --------------------------- Inch’pe՞s gnam odanavakayan
Как да стигна до центъра на града? Ի----՞--գ-ա- քաղա-----նտ-ոն: Ի------ գ--- ք----- կ------- Ի-չ-ե-ս գ-ա- ք-ղ-ք- կ-ն-ր-ն- ---------------------------- Ինչպե՞ս գնամ քաղաքի կենտրոն: 0
In-h’p-՞--gn-m k-a--a----ke--r-n I-------- g--- k-------- k------ I-c-’-e-s g-a- k-a-h-k-i k-n-r-n -------------------------------- Inch’pe՞s gnam k’aghak’i kentron
Трябва ми такси. Ի-ձ---քսի ---ար-ավո-: Ի-- տ---- է հ-------- Ի-ձ տ-ք-ի է հ-ր-ա-ո-: --------------------- Ինձ տաքսի է հարկավոր: 0
I-dz---k-si - h-rka--r I--- t----- e h------- I-d- t-k-s- e h-r-a-o- ---------------------- Indz tak’si e harkavor
Трябва ми карта на града. Ի-ձ ք---քի-ք-րտ-զ - հա----ո-: Ի-- ք----- ք----- է հ-------- Ի-ձ ք-ղ-ք- ք-ր-ե- է հ-ր-ա-ո-: ----------------------------- Ինձ քաղաքի քարտեզ է հարկավոր: 0
I--z-k’ag-ak’----ar-e- e-h--k-vor I--- k-------- k------ e h------- I-d- k-a-h-k-i k-a-t-z e h-r-a-o- --------------------------------- Indz k’aghak’i k’artez e harkavor
Трябва ми хотел. Ի-ձ---ու----ց-է-հ-----որ: Ի-- հ-------- է հ-------- Ի-ձ հ-ո-ր-ն-ց է հ-ր-ա-ո-: ------------------------- Ինձ հյուրանոց է հարկավոր: 0
I----------ots’ - h-r-avor I--- h--------- e h------- I-d- h-u-a-o-s- e h-r-a-o- -------------------------- Indz hyuranots’ e harkavor
Бих искал / искала да наема кола. Ե- --զո---եմ---տո--քե-ա-վա--ել: Ե- ո----- ե- ա--------- վ------ Ե- ո-զ-ւ- ե- ա-տ-մ-ք-ն- վ-ր-ե-: ------------------------------- Ես ուզում եմ ավտոմեքենա վարձել: 0
Y----z-- y-- a-t---k-y----v--dzel Y-- u--- y-- a----------- v------ Y-s u-u- y-m a-t-m-k-y-n- v-r-z-l --------------------------------- Yes uzum yem avtomek’yena vardzel
Ето кредитната ми карта. Ս---- -արկա-ի- ---տ--է: Ս- ի- վ------- ք---- է- Ս- ի- վ-ր-ա-ի- ք-ր-ն է- ----------------------- Սա իմ վարկային քարտն է: 0
S- im-va----in -’ar---e S- i- v------- k----- e S- i- v-r-a-i- k-a-t- e ----------------------- Sa im varkayin k’artn e
Ето шофьорската ми книжка. Ս--իմ-վ-ր------- իր----նքն-է: Ս- ի- վ--------- ի-------- է- Ս- ի- վ-ր-ր-ա-ա- ի-ա-ո-ն-ն է- ----------------------------- Սա իմ վարորդական իրավունքն է: 0
Sa--- var---akan ir-v-nk’n e S- i- v--------- i-------- e S- i- v-r-r-a-a- i-a-u-k-n e ---------------------------- Sa im varordakan iravunk’n e
Какво може да се види в града? Ի-----ա ք--ա-ու---եսնել--: Ի--- կ- ք------- տ-------- Ի-ն- կ- ք-ղ-ք-ւ- տ-ս-ե-ո-: -------------------------- Ի՞նչ կա քաղաքում տեսնելու: 0
I՞nch--ka -’agh-k’-----snelu I----- k- k--------- t------ I-n-h- k- k-a-h-k-u- t-s-e-u ---------------------------- I՞nch’ ka k’aghak’um tesnelu
Идете в стария град. Գ--ց-- դ--ի -ի---ա---: Գ----- դ--- հ-- ք----- Գ-ա-ե- դ-պ- հ-ն ք-ղ-ք- ---------------------- Գնացեք դեպի հին քաղաք: 0
Gnats’--k’---pi-hin-k--g--k’ G--------- d--- h-- k------- G-a-s-y-k- d-p- h-n k-a-h-k- ---------------------------- Gnats’yek’ depi hin k’aghak’
Направете обиколка на града. Ք---քու- --ջ--- -րեք: Ք------- շ----- ա---- Ք-ղ-ք-ւ- շ-ջ-յ- ա-ե-: --------------------- Քաղաքում շրջայց արեք: 0
K-agha-’-----rjayt-------’ K--------- s-------- a---- K-a-h-k-u- s-r-a-t-’ a-e-’ -------------------------- K’aghak’um shrjayts’ arek’
Идете на пристанището. Գնաց---դ--ի-ն-վ----գիս-: Գ----- դ--- ն----------- Գ-ա-ե- դ-պ- ն-վ-հ-ն-ի-տ- ------------------------ Գնացեք դեպի նավահանգիստ: 0
Gnats’-e---depi n--a--ng-st G--------- d--- n---------- G-a-s-y-k- d-p- n-v-h-n-i-t --------------------------- Gnats’yek’ depi navahangist
Направете обиколка на пристанището. Նա---ա-գս-ում շ--ա-ց--ատ-րեք: Ն------------ շ----- կ------- Ն-վ-հ-ն-ս-ո-մ շ-ջ-յ- կ-տ-ր-ք- ----------------------------- Նավահանգստում շրջայց կատարեք: 0
Na-ah-n-stum shrjay--’-k--ar--’ N----------- s-------- k------- N-v-h-n-s-u- s-r-a-t-’ k-t-r-k- ------------------------------- Navahangstum shrjayts’ katarek’
Какви други забележителности има ? Է- -՞-- -եսար--ն--ա-ր-- կ-ն: Է- ի--- տ------- վ----- կ--- Է- ի-ն- տ-ս-ր-ա- վ-յ-ե- կ-ն- ---------------------------- Էլ ի՞նչ տեսարժան վայրեր կան: 0
E- --n--’----a-zh-- -a---r -an E- i----- t-------- v----- k-- E- i-n-h- t-s-r-h-n v-y-e- k-n ------------------------------ El i՞nch’ tesarzhan vayrer kan

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!