Разговорник

bg На път   »   hy En route

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [երեսունյոթ]

37 [yeresunyot’]

En route

[Chanaparh]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Той пътува с мотор. Նա -ո---ի---է-քշում: Ն- մ------- է ք----- Ն- մ-տ-ց-կ- է ք-ո-մ- -------------------- Նա մոտոցիկլ է քշում: 0
Na m--ot-’--- e -’--um N- m--------- e k----- N- m-t-t-’-k- e k-s-u- ---------------------- Na motots’ikl e k’shum
Тъй пътува с велосипед / колело. Ն- -եծ---վ է ք-ում: Ն- հ------ է ք----- Ն- հ-ծ-ն-վ է ք-ո-մ- ------------------- Նա հեծանիվ է քշում: 0
N------a-i--e-----um N- h------- e k----- N- h-t-a-i- e k-s-u- -------------------- Na hetsaniv e k’shum
Той върви пеш. Ն------վ --գն---: Ն- ո---- է գ----- Ն- ո-ք-վ է գ-ո-մ- ----------------- Նա ոտքով է գնում: 0
N- -o-k---------m N- v------ e g--- N- v-t-’-v e g-u- ----------------- Na votk’ov e gnum
Той пътува с кораб. Նա -ա-ով --գ---մ: Ն- ն---- է գ----- Ն- ն-վ-վ է գ-ո-մ- ----------------- Նա նավով է գնում: 0
N- -avov e--n-m N- n---- e g--- N- n-v-v e g-u- --------------- Na navov e gnum
Той пътува с лодка. Ն--նավ--ո- է-գն---: Ն- ն------ է գ----- Ն- ն-վ-կ-վ է գ-ո-մ- ------------------- Նա նավակով է գնում: 0
N- nava-ov -----m N- n------ e g--- N- n-v-k-v e g-u- ----------------- Na navakov e gnum
Той плува. Նա-լո--ւմ--: Ն- լ----- է- Ն- լ-ղ-ւ- է- ------------ Նա լողում է: 0
Na -og-um e N- l----- e N- l-g-u- e ----------- Na loghum e
Опасно ли е тук? Վ---գավ--ր - -յ----: Վ--------- է ա------ Վ-ա-գ-վ-՞- է ա-ս-ե-: -------------------- Վտանգավո՞ր է այստեղ: 0
Vt-n----՞--e-----egh V--------- e a------ V-a-g-v-՞- e a-s-e-h -------------------- Vtangavo՞r e aystegh
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Վ-ա--ա-----է այ-տե- մեքենա կ-նգ--ցնե-: Վ--------- է ա----- մ----- կ---------- Վ-ա-գ-վ-՞- է ա-ս-ե- մ-ք-ն- կ-ն-ն-ց-ե-: -------------------------------------- Վտանգավո՞ր է այստեղ մեքենա կանգնեցնել: 0
V--nga--՞--e ay--egh -ek--en- k--gne---n-l V--------- e a------ m------- k----------- V-a-g-v-՞- e a-s-e-h m-k-y-n- k-n-n-t-’-e- ------------------------------------------ Vtangavo՞r e aystegh mek’yena kangnets’nel
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Վ--նգավ-------յս--- --շ-րով---ոսն-լ: Վ--------- է ա----- գ------ զ------- Վ-ա-գ-վ-՞- է ա-ս-ե- գ-շ-ր-վ զ-ո-ն-լ- ------------------------------------ Վտանգավո՞ր է այստեղ գիշերով զբոսնել: 0
Vt-n--v--- - -y-teg--gi-h--ov--bo--el V--------- e a------ g------- z------ V-a-g-v-՞- e a-s-e-h g-s-e-o- z-o-n-l ------------------------------------- Vtangavo՞r e aystegh gisherov zbosnel
Ние объркахме пътя. Մ-նք սխ---են---կե-: Մ--- ս--- ե-- ե---- Մ-ն- ս-ա- ե-ք ե-ե-: ------------------- Մենք սխալ ենք եկել: 0
M-nk’ ------yenk’--e--l M---- s---- y---- y---- M-n-’ s-h-l y-n-’ y-k-l ----------------------- Menk’ skhal yenk’ yekel
Ние сме на погрешен път. Մե-ք-ս-ա----ն-պ-ր-- վ-----ք: Մ--- ս--- ճ-------- վ-- ե--- Մ-ն- ս-ա- ճ-ն-պ-ր-ի վ-ա ե-ք- ---------------------------- Մենք սխալ ճանապարհի վրա ենք: 0
Me-k--s-hal---a--pa-hi v---yenk’ M---- s---- c--------- v-- y---- M-n-’ s-h-l c-a-a-a-h- v-a y-n-’ -------------------------------- Menk’ skhal chanaparhi vra yenk’
Ние трябва да се върнем. Մ--ք-պ-տք---հե- --ռնա-ք: Մ--- պ--- է հ-- դ------- Մ-ն- պ-տ- է հ-տ դ-ռ-ա-ք- ------------------------ Մենք պետք է հետ դառնանք: 0
M-nk’ p-t-- ----t-d-r---nk’ M---- p---- e h-- d-------- M-n-’ p-t-’ e h-t d-r-n-n-’ --------------------------- Menk’ petk’ e het darrnank’
Къде може да се паркира тук? Որ-ե՞ղ կար-ղ -----եք--ա- --ստեղ--ա----ցնել: Ո----- կ---- ե-- մ------ ա----- կ---------- Ո-տ-՞- կ-ր-ղ ե-ք մ-ք-ն-ն ա-ս-ե- կ-ն-ն-ց-ե-: ------------------------------------------- Որտե՞ղ կարող ենք մեքենան այստեղ կանգնեցնել: 0
V---e-g--ka-ogh---n-’-----y-n---a-ste-h-k--g-ets’--l V------- k----- y---- m-------- a------ k----------- V-r-e-g- k-r-g- y-n-’ m-k-y-n-n a-s-e-h k-n-n-t-’-e- ---------------------------------------------------- Vorte՞gh karogh yenk’ mek’yenan aystegh kangnets’nel
Тук има ли паркинг? Այս--ղ ---ենա-ի------ատե-- -ա-: Ա----- մ------- կ--------- կ--- Ա-ս-ե- մ-ք-ն-յ- կ-յ-ն-տ-ղ- կ-՞- ------------------------------- Այստեղ մեքենայի կայանատեղի կա՞: 0
A-ste---mek’yen--- -a-anat--h--k-՞ A------ m--------- k---------- k-- A-s-e-h m-k-y-n-y- k-y-n-t-g-i k-՞ ---------------------------------- Aystegh mek’yenayi kayanateghi ka՞
Колко време може да се паркира тук? Ին--ա՞- ժ--ան-կո- կ---լ- --այստ-ղ -եք-նա- --ն-ն-ցնել: Ի------ ժ-------- կ----- է ա----- մ------ կ---------- Ի-չ-ա-ն ժ-մ-ն-կ-վ կ-ր-լ- է ա-ս-ե- մ-ք-ն-ն կ-ն-ն-ց-ե-: ----------------------------------------------------- Ինչքա՞ն ժամանակով կարելի է այստեղ մեքենան կանգնեցնել: 0
I-c-’k’a-- z-a-a---o- k--eli ---ysteg- -e----n-- kangnets’-el I--------- z--------- k----- e a------ m-------- k----------- I-c-’-’-՞- z-a-a-a-o- k-r-l- e a-s-e-h m-k-y-n-n k-n-n-t-’-e- ------------------------------------------------------------- Inch’k’a՞n zhamanakov kareli e aystegh mek’yenan kangnets’nel
Карате ли ски? Դ--ու- --ո-՞մ-ե-: Դ----- ք----- ե-- Դ-հ-ւ- ք-ո-՞- ե-: ----------------- Դահուկ քշու՞մ եք: 0
D-h-k k’-hu՞--yek’ D---- k------ y--- D-h-k k-s-u-m y-k- ------------------ Dahuk k’shu՞m yek’
Със ски лифта ли ще се качите? Դ--ո-----ն վ---լ--ո---՞ք--------եպի-----: Դ--------- վ-------- ե-- գ---- դ--- վ---- Դ-հ-ւ-ա-ի- վ-ր-լ-կ-վ ե-ք գ-ո-մ դ-պ- վ-ր-: ----------------------------------------- Դահուկային վերելակով ե՞ք գնում դեպի վերև: 0
Dah--a-i- ve---a----ye-k----um------ve--v D-------- v-------- y---- g--- d--- v---- D-h-k-y-n v-r-l-k-v y-՞-’ g-u- d-p- v-r-v ----------------------------------------- Dahukayin verelakov ye՞k’ gnum depi verev
Може ли да се заемат тук ски? Կ----ի՞ --այ--ե--դ-հու--եր-վ--ձ--: Կ------ է ա----- դ-------- վ------ Կ-ր-լ-՞ է ա-ս-ե- դ-հ-ւ-ն-ր վ-ր-ե-: ---------------------------------- Կարելի՞ է այստեղ դահուկներ վարձել: 0
K--eli՞ - a---e-h d-hu------ard-el K------ e a------ d------- v------ K-r-l-՞ e a-s-e-h d-h-k-e- v-r-z-l ---------------------------------- Kareli՞ e aystegh dahukner vardzel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!