Разговорник

bg Лица   »   hy People

1 [едно]

Лица

Лица

1 [մեկ]

1 [mek]

People

[andzer (andzink’)]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
аз ե- ե- ե- -- ես 0
y-s y-- y-s --- yes
аз и ти ես-և-դու ե- և դ-- ե- և դ-ւ -------- ես և դու 0
ye- y-- -u y-- y-- d- y-s y-v d- ---------- yes yev du
ние двамата Մ-նք-երկու-ս Մ--- ե------ Մ-ն- ե-կ-ւ-ս ------------ Մենք երկուսս 0
Me-k--------s M---- y------ M-n-’ y-r-u-s ------------- Menk’ yerkuss
той -ա ն- ն- -- նա 0
n- n- n- -- na
той и тя նա-և-նա ն- և ն- ն- և ն- ------- նա և նա 0
na--ev-na n- y-- n- n- y-v n- --------- na yev na
те двамата ն-անք-ե-կ-ւսը ն---- ե------ ն-ա-ք ե-կ-ւ-ը ------------- նրանք երկուսը 0
n-ank’-ye--usy n----- y------ n-a-k- y-r-u-y -------------- nrank’ yerkusy
мъж տ-ամ-րդ տ------ տ-ա-ա-դ ------- տղամարդ 0
t---m--d t------- t-h-m-r- -------- tghamard
жена կ-ն կ-- կ-ն --- կին 0
kin k-- k-n --- kin
дете ե---ա ե---- ե-ե-ա ----- երեխա 0
y-----a y------ y-r-k-a ------- yerekha
семейство մ--ըն-անիք մ- ը------ մ- ը-տ-ն-ք ---------- մի ընտանիք 0
mi -n---ik’ m- y------- m- y-t-n-k- ----------- mi yntanik’
моето семейство իմ -նտ---քը ի- ը------- ի- ը-տ-ն-ք- ----------- իմ ընտանիքը 0
i---nt-n-k-y i- y-------- i- y-t-n-k-y ------------ im yntanik’y
Моето семейство е тук. Իմ ըն-----ը -յ--ե- -: Ի- ը------- ա----- է- Ի- ը-տ-ն-ք- ա-ս-ե- է- --------------------- Իմ ընտանիքը այստեղ է: 0
Im -nta----y -y----h e I- y-------- a------ e I- y-t-n-k-y a-s-e-h e ---------------------- Im yntanik’y aystegh e
Аз съм тук. Ես-այ--ե- --: Ե- ա----- ե-- Ե- ա-ս-ե- ե-: ------------- Ես այստեղ եմ: 0
Ye---y--e-h yem Y-- a------ y-- Y-s a-s-e-h y-m --------------- Yes aystegh yem
Ти си тук. Դ---այ--եղ --: Դ-- ա----- ե-- Դ-ւ ա-ս-ե- ե-: -------------- Դու այստեղ ես: 0
Du-aysteg- yes D- a------ y-- D- a-s-e-h y-s -------------- Du aystegh yes
Той е тук и тя е тук. Նա ---տ---- - -ա է--է-այ-տեղ: Ն- ա----- է և ն- է- է ա------ Ն- ա-ս-ե- է և ն- է- է ա-ս-ե-: ----------------------------- Նա այստեղ է և նա էլ է այստեղ: 0
Na -ys-e---e-ye--na-e- - a-stegh N- a------ e y-- n- e- e a------ N- a-s-e-h e y-v n- e- e a-s-e-h -------------------------------- Na aystegh e yev na el e aystegh
Ние сме тук. Մ-------տ---են-: Մ--- ա----- ե--- Մ-ն- ա-ս-ե- ե-ք- ---------------- Մենք այստեղ ենք: 0
M-nk’ ----egh-y--k’ M---- a------ y---- M-n-’ a-s-e-h y-n-’ ------------------- Menk’ aystegh yenk’
Вие сте тук. Դ-ւ--ա-ս-ե- --: Դ--- ա----- ե-- Դ-ւ- ա-ս-ե- ե-: --------------- Դուք այստեղ եք: 0
Du-- a--te----e-’ D--- a------ y--- D-k- a-s-e-h y-k- ----------------- Duk’ aystegh yek’
Те всички са тук. Նր--ք-բո-որ- ա-ս-եղ-են: Ն---- բ----- ա----- ե-- Ն-ա-ք բ-լ-ր- ա-ս-ե- ե-: ----------------------- Նրանք բոլորը այստեղ են: 0
Nr--k’-----ry ay-t--h---n N----- b----- a------ y-- N-a-k- b-l-r- a-s-e-h y-n ------------------------- Nrank’ bolory aystegh yen

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!