Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   hy Questions – Past tense 2

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

86 [ութանասունվեց]

86 [ut’anasunvets’]

Questions – Past tense 2

[harts’yer ants’yalum 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? Ո՞- փ-ղ-------- ----: Ո-- փ------ է-- կ---- Ո-ր փ-ղ-ա-ն է-ր կ-ե-: --------------------- Ո՞ր փողկապն էիր կրել: 0
V--r-----g--a-- eir k-el V--- p--------- e-- k--- V-՞- p-v-g-k-p- e-r k-e- ------------------------ VO՞r p’voghkapn eir krel
Ти каква кола си купи? Ո-- -ե-ե--ն -ս -նե-: Ո-- մ------ ե- գ---- Ո-ր մ-ք-ն-ն ե- գ-ե-: -------------------- Ո՞ր մեքենան ես գնել: 0
V--- mek-y--a--yes-gnel V--- m-------- y-- g--- V-՞- m-k-y-n-n y-s g-e- ----------------------- VO՞r mek’yenan yes gnel
Ти за какъв вестник се абонира? Ո-ր ----ն ե- -աժ---րդ--ր-ել: Ո-- թ---- ե- բ-------------- Ո-ր թ-ր-ն ե- բ-ժ-ն-ր-ա-ր-ե-: ---------------------------- Ո՞ր թերթն ես բաժանորդագրվել: 0
VO՞--t’y-r-’- --s--------r-a--vel V--- t------- y-- b-------------- V-՞- t-y-r-’- y-s b-z-a-o-d-g-v-l --------------------------------- VO՞r t’yert’n yes bazhanordagrvel
Кого видяхте? Ո--- -ք---ս--: Ո--- ե- տ----- Ո-՞- ե- տ-ս-լ- -------------- ՈՒ՞մ եք տեսել: 0
U-m -e-’ --sel U-- y--- t---- U-m y-k- t-s-l -------------- U՞m yek’ tesel
Кого срещнахте? ՈՒ՞- եք-հան-իպ-լ: Ո--- ե- հ-------- Ո-՞- ե- հ-ն-ի-ե-: ----------------- ՈՒ՞մ եք հանդիպել: 0
U՞- ye-’ -a---pel U-- y--- h------- U-m y-k- h-n-i-e- ----------------- U՞m yek’ handipel
Кого разпознахте? ՈՒ-մ--ք--ա---ե-: Ո--- ե- ճ------- Ո-՞- ե- ճ-ն-չ-լ- ---------------- ՈՒ՞մ եք ճանաչել: 0
U-m-yek- c-a-a--’y-l U-- y--- c---------- U-m y-k- c-a-a-h-y-l -------------------- U՞m yek’ chanach’yel
Кога станахте? Ք-ն---՞- եք--ե----ել: Ք------- ե- վ-------- Ք-ն-ս-՞- ե- վ-ր-ա-ե-: --------------------- Քանիսի՞ն եք վերկացել: 0
K-an-s--n-yek’-ve----s-y-l K-------- y--- v---------- K-a-i-i-n y-k- v-r-a-s-y-l -------------------------- K’anisi՞n yek’ verkats’yel
Кога започнахте? Ե-րբ ե--ս-սե-: Ե--- ե- ս----- Ե-ր- ե- ս-ս-լ- -------------- Ե՞րբ եք սկսել: 0
Ye-rb--ek- --sel Y---- y--- s---- Y-՞-b y-k- s-s-l ---------------- Ye՞rb yek’ sksel
Кога свършихте? Ե--բ ---վեր-ա-րել: Ե--- ե- վ--------- Ե-ր- ե- վ-ր-ա-ր-լ- ------------------ Ե՞րբ եք վերջացրել: 0
Ye՞----ek’ v--j--s’r-l Y---- y--- v---------- Y-՞-b y-k- v-r-a-s-r-l ---------------------- Ye՞rb yek’ verjats’rel
Защо се събудихте? Ին-ո-- ե--ա--նացե-: Ի----- ե- ա-------- Ի-չ-ւ- ե- ա-թ-ա-ե-: ------------------- Ինչու՞ եք արթնացել: 0
I-ch-u՞--e--------a--’-el I------ y--- a----------- I-c-’-՞ y-k- a-t-n-t-’-e- ------------------------- Inch’u՞ yek’ art’nats’yel
Защо станахте учител? Ին--ւ- եք--ւսո---- դ--ձ--: Ի----- ե- ո------- դ------ Ի-չ-ւ- ե- ո-ս-ւ-ի- դ-ր-ե-: -------------------------- Ինչու՞ եք ուսուցիչ դարձել: 0
I-ch--՞ -e---u----’-c-----rd-el I------ y--- u--------- d------ I-c-’-՞ y-k- u-u-s-i-h- d-r-z-l ------------------------------- Inch’u՞ yek’ usuts’ich’ dardzel
Защо взехте такси? Ինչ-ւ՞--ք տա--- -ար-ե-: Ի----- ե- տ---- վ------ Ի-չ-ւ- ե- տ-ք-ի վ-ր-ե-: ----------------------- Ինչու՞ եք տաքսի վարձել: 0
I--h’u- -ek’-t-k-s- v--d-el I------ y--- t----- v------ I-c-’-՞ y-k- t-k-s- v-r-z-l --------------------------- Inch’u՞ yek’ tak’si vardzel
Откъде дойдохте? Որ---ի՞--եք -կ-լ: Ո------- ե- ե---- Ո-տ-ղ-՞- ե- ե-ե-: ----------------- Որտեղի՞ց եք եկել: 0
Vor---h--t-- --k’ --k-l V----------- y--- y---- V-r-e-h-՞-s- y-k- y-k-l ----------------------- Vorteghi՞ts’ yek’ yekel
Къде отидохте? ՈՒ՞---ք գ-ա-ել: Ո--- ե- գ------ Ո-՞- ե- գ-ա-ե-: --------------- ՈՒ՞ր եք գնացել: 0
U-r ---’--n-ts’--l U-- y--- g-------- U-r y-k- g-a-s-y-l ------------------ U՞r yek’ gnats’yel
Къде бяхте? Որ-ե՞--եք-ե--լ: Ո----- ե- ե---- Ո-տ-՞- ե- ե-ե-: --------------- Որտե՞ղ եք եղել: 0
Vo-t-՞g---ek----g-el V------- y--- y----- V-r-e-g- y-k- y-g-e- -------------------- Vorte՞gh yek’ yeghel
Ти на кого помогна? ՈՒ՞մ -- օգ---: Ո--- ե- օ----- Ո-՞- ե- օ-ն-լ- -------------- ՈՒ՞մ եք օգնել: 0
U՞- y-----g--l U-- y--- o---- U-m y-k- o-n-l -------------- U՞m yek’ ognel
Ти на кого писа? ՈՒ՞մ-----ր--: Ո--- ե- գ---- Ո-՞- ե- գ-ե-: ------------- ՈՒ՞մ եք գրել: 0
U-m ye---g-el U-- y--- g--- U-m y-k- g-e- ------------- U՞m yek’ grel
Ти на кого отговори? ՈՒ---ե---ատ-ս-անել: Ո--- ե- պ---------- Ո-՞- ե- պ-տ-ս-ա-ե-: ------------------- ՈՒ՞մ եք պատասխանել: 0
U-m -e---pataskha-el U-- y--- p---------- U-m y-k- p-t-s-h-n-l -------------------- U՞m yek’ pataskhanel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...