Разговорник

bg В дискотеката   »   hy In the discotheque

46 [четирийсет и шест]

В дискотеката

В дискотеката

46 [քառասունվեց]

46 [k’arrasunvets’]

In the discotheque

[diskotekum]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Мястото свободно ли е? Ա-- ---ն---ա՞տ է: Ա-- տ--- ա---- է- Ա-ս տ-ղ- ա-ա-տ է- ----------------- Այս տեղն ազա՞տ է: 0
A-s--e--n-a-a-- e A-- t---- a---- e A-s t-g-n a-a-t e ----------------- Ays teghn aza՞t e
Може ли да седна при Вас? Կ-րե--------------ն--ե-: Կ------ է Ձ-- մ-- ն----- Կ-ր-լ-՞ է Ձ-ր մ-տ ն-տ-լ- ------------------------ Կարելի՞ է Ձեր մոտ նստել: 0
Ka--li-----z-r-mo- ---el K------ e D--- m-- n---- K-r-l-՞ e D-e- m-t n-t-l ------------------------ Kareli՞ e Dzer mot nstel
С удоволствие. Հա-ույքով: Հ--------- Հ-ճ-ւ-ք-վ- ---------- Հաճույքով: 0
Ha--u-k--v H--------- H-c-u-k-o- ---------- Hachuyk’ov
Как намирате музиката? Ին--ե՞- ե- գ--ու- ե---շ----յո--ը: Ի------ ե- գ----- ե-------------- Ի-չ-ե-ս ե- գ-ն-ւ- ե-ա-շ-ո-թ-ո-ն-: --------------------------------- Ինչպե՞ս եք գտնում երաժշտությունը: 0
I--h-pe՞---e-’--t-u--yeraz-s--ut’yuny I-------- y--- g---- y--------------- I-c-’-e-s y-k- g-n-m y-r-z-s-t-t-y-n- ------------------------------------- Inch’pe՞s yek’ gtnum yerazhshtut’yuny
Малко силна. Մի --չ --ր-ր -: Մ- ք-- բ---- է- Մ- ք-չ բ-ր-ր է- --------------- Մի քիչ բարձր է: 0
Mi k-i--- b-rd-- e M- k----- b----- e M- k-i-h- b-r-z- e ------------------ Mi k’ich’ bardzr e
Но групата свири много добре. Բ-----ում-ը---- ---վ-գ--մ: Բ--- խ----- լ-- է ն------- Բ-յ- խ-ւ-բ- լ-վ է ն-ա-ո-մ- -------------------------- Բայց խումբը լավ է նվագում: 0
Bayt-- kh-mby -av---nv-gum B----- k----- l-- e n----- B-y-s- k-u-b- l-v e n-a-u- -------------------------- Bayts’ khumby lav e nvagum
Често ли идвате тук? Հ-ճա՞---- ա-ս-ե- լ--ո-մ: Հ----- ե- ա----- լ------ Հ-ճ-՞- ե- ա-ս-ե- լ-ն-ւ-: ------------------------ Հաճա՞խ եք այստեղ լինում: 0
H-ch-՞kh--e-’---s-egh-l--um H------- y--- a------ l---- H-c-a-k- y-k- a-s-e-h l-n-m --------------------------- Hacha՞kh yek’ aystegh linum
Не, за първи път. Ոչ,-սա--ռա-ին-անգամն--: Ո-- ս- ա----- ա----- է- Ո-, ս- ա-ա-ի- ա-գ-մ- է- ----------------------- Ոչ, սա առաջին անգամն է: 0
V--h’- -- --r--i- ---a-n-e V----- s- a------ a----- e V-c-’- s- a-r-j-n a-g-m- e -------------------------- Voch’, sa arrajin angamn e
Никога не съм бил / била тук. Ես -յ-տ-- --բ-- -եմ-եղել: Ե- ա----- ե---- չ-- ե---- Ե- ա-ս-ե- ե-բ-ք չ-մ ե-ե-: ------------------------- Ես այստեղ երբեք չեմ եղել: 0
Y-s ------- --r---’ ch--e---eg--l Y-- a------ y------ c----- y----- Y-s a-s-e-h y-r-e-’ c-’-e- y-g-e- --------------------------------- Yes aystegh yerbek’ ch’yem yeghel
Танцувате ли? Պ--ո-՞մ ե-: Պ------ ե-- Պ-ր-ւ-մ ե-: ----------- Պարու՞մ եք: 0
Par-՞m-y-k’ P----- y--- P-r-՞- y-k- ----------- Paru՞m yek’
По-късно може би. Մ----ց----ել- ու-: Մ------ ա---- ո--- Մ-գ-ւ-ե ա-ե-ի ո-շ- ------------------ Միգուցե ավելի ուշ: 0
M--u-s’-e -ve-----h M-------- a---- u-- M-g-t-’-e a-e-i u-h ------------------- Miguts’ye aveli ush
Аз не мога да танцувам добре. Ես--ավ չեմ-----ւ-: Ե- լ-- չ-- պ------ Ե- լ-վ չ-մ պ-ր-ւ-: ------------------ Ես լավ չեմ պարում: 0
Yes l-v -h’-------um Y-- l-- c----- p---- Y-s l-v c-’-e- p-r-m -------------------- Yes lav ch’yem parum
Съвсем просто е. Դա-շ-տ հ-ս-րակ բ-ն-է: Դ- շ-- հ------ բ-- է- Դ- շ-տ հ-ս-ր-կ բ-ն է- --------------------- Դա շատ հասարակ բան է: 0
Da-s-at-h-s-r-- b-- e D- s--- h------ b-- e D- s-a- h-s-r-k b-n e --------------------- Da shat hasarak ban e
Ще Ви покажа. Ես Ձ-- -ո--ց-կտա-: Ե- Ձ-- ց---- կ---- Ե- Ձ-զ ց-ւ-ց կ-ա-: ------------------ Ես Ձեզ ցույց կտամ: 0
Ye- Dze--t---yts- --am Y-- D--- t------- k--- Y-s D-e- t-’-y-s- k-a- ---------------------- Yes Dzez ts’uyts’ ktam
Не, по-добре някой друг път. Ո-,---ելի--ավ-- հաջոր- --գամ: Ո-- ա---- լ-- է հ----- ա----- Ո-, ա-ե-ի լ-վ է հ-ջ-ր- ա-գ-մ- ----------------------------- Ոչ, ավելի լավ է հաջորդ անգամ: 0
Voc--,-a--li--av -------d angam V----- a---- l-- e h----- a---- V-c-’- a-e-i l-v e h-j-r- a-g-m ------------------------------- Voch’, aveli lav e hajord angam
Чакате ли някого? Ս--ս---- ---ի-չ--ր---կ-ն: Ս------- ե- ի-- ո- մ----- Ս-ա-ո-՞- ե- ի-չ ո- մ-կ-ն- ------------------------- Սպասու՞մ եք ինչ որ մեկին: 0
Sp----m yek’ --ch’ v-r m---n S------ y--- i---- v-- m---- S-a-u-m y-k- i-c-’ v-r m-k-n ---------------------------- Spasu՞m yek’ inch’ vor mekin
Да, моя приятел. Այո---մ ----րոջը: Ա--- ի- ը-------- Ա-ո- ի- ը-կ-ր-ջ-: ----------------- Այո, իմ ընկերոջը: 0
A-o,-i------r-jy A--- i- y------- A-o- i- y-k-r-j- ---------------- Ayo, im ynkerojy
Ето го идва. Ահ---- --լիս-է: Ա-- ն- գ---- է- Ա-ա ն- գ-լ-ս է- --------------- Ահա նա գալիս է: 0
Aha-n- ga-is e A-- n- g---- e A-a n- g-l-s e -------------- Aha na galis e

Гените влияят върху езика

Езикът, който говорим, зависи от нашето потекло. Но нашите гени също са отговорни за езика ни. Шотландски изследователи са стигнали до това заключение. Те са изследвали как английският се различава от китайския. По този начин открили, че гените също играят роля. Защото гените влияят върху развитието на мозъка ни. Така да се каже, те формират нашите мозъчни структури. С това те определят нашите способности за учене на езици. Вариантите на два гена са от решаващо значение за това. Когато един конкретен вариант е оскъден, тогава се развиват тоналните езици. Така тоналните езици се говорят от хора без тези генни варианти. В тоналните езици значението на думите се определя от височината на тоновете. Китайският, например, се причислява към тоналните езици. Ако въпросният генен вариант е доминиращ, обаче, други езици се развиват. Английският не е тонален език. Вариантите на този ген не са равномерно разпределени. Това означава, че те се проявяват с различна честота по света. Но езиците оцеляват само ако се предадат на поколенията. За да се случи това, децата трябва да са в състояние да имитират езика на своите родители. Така че, те трябва да могат да научат езика добре. Едва тогава той ще може да се предаде от поколение на поколение. По-възрастният генетичен вариант е този, който насърчава тоналните езици. Така че, вероятно в миналото е имало повече тонални езици, отколкото днес. Но човек не трябва да надценява генетичните компоненти. Те могат само да допринесат за обяснението на развитието на езика. Но няма ген за английския, нито за китайския език. Всеки може да научи всеки език. За това не са нужни гени, а по-скоро само любопитство и дисциплина!
Знаете ли, че?
Тайският (или тай) принадлежи към семейството на тай-кадайските езици. Той е майчин език на около 20 милиона души. За разлика от повечето западни езици, тай е тонален език. При тоналните езици произношението на сричките е определящо за значението им. Повечето думи в тайския се състоят само от една сричка. В зависимост от височината на тона при изговора значението на думата се променя. В тайския се различават пет височини на тона. В продължение на много векове тайландското общество е било разделено строго йерархично. Затова и днес в тайския все още съществуват най-малко пет различни нива. Те се разпростират от обикновения ежедневен език до много учтивата форма на речта. Освен това тайският се разделя на много местни диалекти. Знаковата система на езика представлява смесена форма от азбука и сричково писмо. Граматиката не е структурирана комплексно. Тъй като тайският е изолиращ език, в него не се срещат склонения или спрежения. Учете тайски, той наистина е впечатляващ език!