Разговорник

bg Ориентиране   »   hy Where is ... ?

41 [четирийсет и едно]

Ориентиране

Ориентиране

41 [քառասունմեկ]

41 [k’arrasunmek]

Where is ... ?

[koghmnoroshum]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Къде е туристическото бюро? Ո-տե՞--է գտ---ւմ --ւ----ակ-- -րա-են-ա--: Ո----- է գ------ տ---------- գ---------- Ո-տ-՞- է գ-ն-ո-մ տ-ւ-ի-տ-կ-ն գ-ա-ե-յ-կ-: ---------------------------------------- Որտե՞ղ է գտնվում տուրիստական գրասենյակը: 0
V--te-gh---gtn----t-ris--k-- gra-----ky V------- e g----- t--------- g--------- V-r-e-g- e g-n-u- t-r-s-a-a- g-a-e-y-k- --------------------------------------- Vorte՞gh e gtnvum turistakan grasenyaky
Имате ли карта на града? Ք--ա-ի-ք--տեզ ու--՞ք--ն----մ--: Ք----- ք----- ո----- ի-- հ----- Ք-ղ-ք- ք-ր-ե- ո-ն-՞- ի-ձ հ-մ-ր- ------------------------------- Քաղաքի քարտեզ ունե՞ք ինձ համար: 0
K-a-ha-’--k’a-te---n---’ --d- --mar K-------- k------ u----- i--- h---- K-a-h-k-i k-a-t-z u-e-k- i-d- h-m-r ----------------------------------- K’aghak’i k’artez une՞k’ indz hamar
Може ли да се резервира тук хотелска стая? Կա---- ե- -յս--ղ-հ----ան-ցի--ե-յակ-պ---ի-ել: Կ----- ե- ա----- հ--------- ս----- պ-------- Կ-ր-՞- ե- ա-ս-ե- հ-ո-ր-ն-ց- ս-ն-ա- պ-տ-ի-ե-: -------------------------------------------- Կարո՞ղ եմ այստեղ հյուրանոցի սենյակ պատվիրել: 0
K--o--h--e- a---e-h-hy-r--ots-----n----p-tvi-el K------ y-- a------ h---------- s----- p------- K-r-՞-h y-m a-s-e-h h-u-a-o-s-i s-n-a- p-t-i-e- ----------------------------------------------- Karo՞gh yem aystegh hyuranots’i senyak patvirel
Къде е старият град? Ո--ե-ղ - ք---ք---ի---ա-ը: Ո----- է ք----- հ-- մ---- Ո-տ-՞- է ք-ղ-ք- հ-ն մ-ս-: ------------------------- Որտե՞ղ է քաղաքի հին մասը: 0
V-r---g--e-k’-g-ak’--hi----sy V------- e k-------- h-- m--- V-r-e-g- e k-a-h-k-i h-n m-s- ----------------------------- Vorte՞gh e k’aghak’i hin masy
Къде е катедралата? Ո--ե-ղ - --յր-տ-ճ--ը: Ո----- է մ--- տ------ Ո-տ-՞- է մ-յ- տ-ճ-ր-: --------------------- Որտե՞ղ է մայր տաճարը: 0
V-r-e-gh e ---r-t-c-a-y V------- e m--- t------ V-r-e-g- e m-y- t-c-a-y ----------------------- Vorte՞gh e mayr tachary
Къде е музеят? Որտե-- - թա-գ--ա--: Ո----- է թ--------- Ո-տ-՞- է թ-ն-ա-ա-ը- ------------------- Որտե՞ղ է թանգարանը: 0
V-rt-՞-- e--’an----ny V------- e t--------- V-r-e-g- e t-a-g-r-n- --------------------- Vorte՞gh e t’angarany
Къде може да се купят пощенски марки? Ո-տ---՞---ա-ո- -- դ-----նիշն-ր գնե-: Ո------- կ---- ե- դ----------- գ---- Ո-տ-ղ-՞- կ-ր-ղ ե- դ-ո-մ-ն-շ-ե- գ-ե-: ------------------------------------ Որտեղի՞ց կարող եմ դրոշմանիշներ գնել: 0
Vo-te--i--s’-k--ogh y-m---o--man--hn-r --el V----------- k----- y-- d------------- g--- V-r-e-h-՞-s- k-r-g- y-m d-o-h-a-i-h-e- g-e- ------------------------------------------- Vorteghi՞ts’ karogh yem droshmanishner gnel
Къде може да се купят цветя? Ո---ղ-՞ց-կ-րող ----ա-ի-ն-- --ե-: Ո------- կ---- ե- ծ------- գ---- Ո-տ-ղ-՞- կ-ր-ղ ե- ծ-ղ-կ-ե- գ-ե-: -------------------------------- Որտեղի՞ց կարող եմ ծաղիկներ գնել: 0
V-rt--hi՞-s’ karo-h yem-tsagh-k-er gnel V----------- k----- y-- t--------- g--- V-r-e-h-՞-s- k-r-g- y-m t-a-h-k-e- g-e- --------------------------------------- Vorteghi՞ts’ karogh yem tsaghikner gnel
Къде може да се купят билети? Ո---ղի-ց-կար---ե--տ--ս-- գն--: Ո------- կ---- ե- տ----- գ---- Ո-տ-ղ-՞- կ-ր-ղ ե- տ-մ-ե- գ-ե-: ------------------------------ Որտեղի՞ց կարող եմ տոմսեր գնել: 0
Vo---ghi՞ts- --rogh-ye--to-s-r---el V----------- k----- y-- t----- g--- V-r-e-h-՞-s- k-r-g- y-m t-m-e- g-e- ----------------------------------- Vorteghi՞ts’ karogh yem tomser gnel
Къде е пристанището? Որտ----է --վ-հա--ի---: Ո----- է ն------------ Ո-տ-՞- է ն-վ-հ-ն-ի-տ-: ---------------------- Որտե՞ղ է նավահանգիստը: 0
V-rt-՞---e--a-ah-n----y V------- e n----------- V-r-e-g- e n-v-h-n-i-t- ----------------------- Vorte՞gh e navahangisty
Къде е пазарът? Ո----ղ-է-շ-ւ--ն: Ո----- է շ------ Ո-տ-՞- է շ-ւ-ա-: ---------------- Որտե՞ղ է շուկան: 0
V-rte՞-- - -h-k-n V------- e s----- V-r-e-g- e s-u-a- ----------------- Vorte՞gh e shukan
Къде е замъкът? Ո-տ--ղ-- --րո-ը: Ո----- է ա------ Ո-տ-՞- է ա-ր-ց-: ---------------- Որտե՞ղ է ամրոցը: 0
V--te------a-rots-y V------- e a------- V-r-e-g- e a-r-t-’- ------------------- Vorte՞gh e amrots’y
Кога започва туристическата обиколка? Ե-ր- ---կ----մ--քսկ-------: Ե--- է ս------ է----------- Ե-ր- է ս-ս-ո-մ է-ս-ո-ր-ի-ն- --------------------------- Ե՞րբ է սկսվում էքսկուրսիան: 0
Y--r--e -ksv-m-ek----r-i-n Y---- e s----- e---------- Y-՞-b e s-s-u- e-’-k-r-i-n -------------------------- Ye՞rb e sksvum ek’skursian
Кога свършва туристическата обиколка? Ե՞ր- է --րջան-ւմ-է----ւրս---: Ե--- է վ-------- է----------- Ե-ր- է վ-ր-ա-ո-մ է-ս-ո-ր-ի-ն- ----------------------------- Ե՞րբ է վերջանում էքսկուրսիան: 0
Ye՞-----ve-ja-um-e-’sk--si-n Y---- e v------- e---------- Y-՞-b e v-r-a-u- e-’-k-r-i-n ---------------------------- Ye՞rb e verjanum ek’skursian
Колко време трае туристическата обиколка? Ի--չ-ա- է տև--մ --ս-ո-րսի-ն: Ի------ է տ---- է----------- Ի-ն-ք-ն է տ-ո-մ է-ս-ո-ր-ի-ն- ---------------------------- Ի՞նչքան է տևում էքսկուրսիան: 0
I-------an - t-vu- ek’-----i-n I--------- e t---- e---------- I-n-h-k-a- e t-v-m e-’-k-r-i-n ------------------------------ I՞nch’k’an e tevum ek’skursian
Бих искал / искала екскурзовод, който говори немски. Ես ո--ո-մ-ե- է-սկ--ր-ա------րը---ս-ւմ է -----ն-ր-ն: Ե- ո----- ե- է------------ ո-- խ----- է գ---------- Ե- ո-զ-ւ- ե- է-ս-ո-ր-ա-ա-, ո-ը խ-ս-ւ- է գ-ր-ա-ե-ե-: --------------------------------------------------- Ես ուզում եմ էքսկուրսավար, որը խոսում է գերմաներեն: 0
Ye- -zum ye- --’sk----v--,---ry--ho--m - --rm---r-n Y-- u--- y-- e------------ v--- k----- e g--------- Y-s u-u- y-m e-’-k-r-a-a-, v-r- k-o-u- e g-r-a-e-e- --------------------------------------------------- Yes uzum yem ek’skursavar, vory khosum e germaneren
Бих искал / искала екскурзовод, който говори италиански. Ես-ո--ո---եմ էքս-ո-րս----- -ր-----ում է-իտալերեն: Ե- ո----- ե- է------------ ո-- խ----- է ի-------- Ե- ո-զ-ւ- ե- է-ս-ո-ր-ա-ա-, ո-ը խ-ս-ւ- է ի-ա-ե-ե-: ------------------------------------------------- Ես ուզում եմ էքսկուրսավար, որը խոսում է իտալերեն: 0
Y-s u-u- y-m-ek--kur---ar,-v-r--k-o-um----t-le--n Y-- u--- y-- e------------ v--- k----- e i------- Y-s u-u- y-m e-’-k-r-a-a-, v-r- k-o-u- e i-a-e-e- ------------------------------------------------- Yes uzum yem ek’skursavar, vory khosum e italeren
Бих искал / искала екскурзовод, който говори френски. Ես ու---մ-եմ-էք--ո-րսավար, որ- -ո--ւմ ----ան-ե---: Ե- ո----- ե- է------------ ո-- խ----- է ֆ--------- Ե- ո-զ-ւ- ե- է-ս-ո-ր-ա-ա-, ո-ը խ-ս-ւ- է ֆ-ա-ս-ր-ն- -------------------------------------------------- Ես ուզում եմ էքսկուրսավար, որը խոսում է ֆրանսերեն: 0
Y---uzum-ye- --’---rsa---- vo-y-k---u--- f---s-r-n Y-- u--- y-- e------------ v--- k----- e f-------- Y-s u-u- y-m e-’-k-r-a-a-, v-r- k-o-u- e f-a-s-r-n -------------------------------------------------- Yes uzum yem ek’skursavar, vory khosum e franseren

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Универсалният английски език

Английският е най- широко разпространеният език в света. Но Мандаринският, или книжовният китайски, има най-много говорящи. Английският е роден език на "само" 350 милиона души. Въпреки това, английският език има голямо влияние върху другите езици. От средата на 20-ти век, неговата значимост започва да нараства. Това до голяма степен се дължи на развитието на САЩ в суперсила. Английският е първият чужд език, който се преподава в училищата в много държави. Международни организации използват английския език като официален. Английският е също официален език или общ език на много страни. Възможно е, обаче, скоро други езици да поемат тези функции. Английският се числи към Западногерманските езици. Ето защо той е тясно свързана с немският, например. Но езикът се е променила значително през последните 1000 години. Някога английският език е бил флективен. Но повечето окончания с граматична функция са изчезнали. Затова, английски може да се брои сред изолиращите езици. Този тип език е по-сходен с китайския, отколкото с немския. В бъдеще английският език ще бъде допълнително опростен. Неправилните глаголи най-вероятно ще изчезнат. Английският език е прост, в сравнение с другите индоевропейски езици. Но английският правопис е много труден. Това е така, защото изписването и произношението силно се различават едно от друго. Английският правопис е останал непроменен векове наред. Но произношението се е променило значително. В резултат на това, хората все още пишат по начина по който са говорили през 1400 г. Също така има много вариации в произношението. Само за буквената комбинация ough има цели шест варианта на прочитане! Тествайте се! - thorough, thought, through, rough, bough, cough.
Знаете ли, че?
Словашкият принадлежи към западнославянските езици. Той е майчин език на повече от 5 милиона души. Тясно свързан е със съседна Чехия. Това се дължи на общото минало в рамките на бившата Чехословакия. Речниковият състав на двата езика до голяма степен е идентичен. Различията се отнасят преди всичко до звуковата система. Словашкият е възникнал през 10. век под формата на няколко диалекта. Дълго време след това е бил под влиянието на съседни езици. Днешният писмен език е наложен едва през 19. век. Това е позволило опростяване на някои елементи в сравнение с чешкия. Многото различни диалекти са се запазили и до днес. Словашки се пише с латинската азбука. Това е най-лесно разбираемият език за хората, говорещи други славянски езици ... Би могло да се каже, че словашкият е своеобразен междинен език в славянското пространство. Една добра причина за занимания с този красив език.