Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   hy to like something

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [յոթանասուն]

70 [yot’anasun]

to like something

[inch’ vor ban sirel]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Искате ли да пушите? ՈՒզ--՞մ -ք --ե-: Ո------ ե- ծ---- Ո-զ-ւ-մ ե- ծ-ե-: ---------------- ՈՒզու՞մ եք ծխել: 0
U-u---yek’-ts-h-l U---- y--- t----- U-u-m y-k- t-k-e- ----------------- Uzu՞m yek’ tskhel
Искате ли да танцувате? Ո-զու-մ -ք պա-ե-: Ո------ ե- պ----- Ո-զ-ւ-մ ե- պ-ր-լ- ----------------- ՈՒզու՞մ եք պարել: 0
U---- -----pa--l U---- y--- p---- U-u-m y-k- p-r-l ---------------- Uzu՞m yek’ parel
Искате ли да се разходите? ՈՒզ--՞մ -- -բ--ն--: Ո------ ե- զ------- Ո-զ-ւ-մ ե- զ-ո-ն-լ- ------------------- ՈՒզու՞մ եք զբոսնել: 0
Uz-՞m-ye-’ z-----l U---- y--- z------ U-u-m y-k- z-o-n-l ------------------ Uzu՞m yek’ zbosnel
Искам да пуша. Ես ո-զո-- ----խ-լ: Ե- ո----- ե- ծ---- Ե- ո-զ-ւ- ե- ծ-ե-: ------------------ Ես ուզում եմ ծխել: 0
Y-- uzu- --- ---h-l Y-- u--- y-- t----- Y-s u-u- y-m t-k-e- ------------------- Yes uzum yem tskhel
Искате ли цигара? Ծխա-ոտ ո-զ-ւ-- -ս: Ծ----- ո------ ե-- Ծ-ա-ո- ո-զ-ւ-մ ե-: ------------------ Ծխախոտ ուզու՞մ ես: 0
Ts------- -z-՞m---s T-------- u---- y-- T-k-a-h-t u-u-m y-s ------------------- Tskhakhot uzu՞m yes
Той иска огънче. Ն- ---ի--է -ւզո-մ: Ն- վ---- է ո------ Ն- վ-ռ-չ է ո-զ-ւ-: ------------------ Նա վառիչ է ուզում: 0
N- ----i-h- e u-um N- v------- e u--- N- v-r-i-h- e u-u- ------------------ Na varrich’ e uzum
Искам да пия нещо. Նա --չ ո------- --զո-մ խմ--: Ն- ի-- ո- բ-- է ո----- խ---- Ն- ի-չ ո- բ-ն է ո-զ-ւ- խ-ե-: ---------------------------- Նա ինչ որ բան է ուզում խմել: 0
Na i-ch--v-r--an-e --u--khm-l N- i---- v-- b-- e u--- k---- N- i-c-’ v-r b-n e u-u- k-m-l ----------------------------- Na inch’ vor ban e uzum khmel
Искам да ям нещо. Ե- -ւզ--- -մ--նչ-ո- --ն ---ե-: Ե- ո----- ե- ի-- ո- բ-- ո----- Ե- ո-զ-ւ- ե- ի-չ ո- բ-ն ո-տ-լ- ------------------------------ Ես ուզում եմ ինչ որ բան ուտել: 0
Y-- -----y-- ---h- vor --- -t-l Y-- u--- y-- i---- v-- b-- u--- Y-s u-u- y-m i-c-’ v-r b-n u-e- ------------------------------- Yes uzum yem inch’ vor ban utel
Искам да си отдъхна малко. Ես ու--ւմ ---մի ք-- -անգ---նա-: Ե- ո----- ե- մ- ք-- հ---------- Ե- ո-զ-ւ- ե- մ- ք-չ հ-ն-ս-ա-ա-: ------------------------------- Ես ուզում եմ մի քիչ հանգստանալ: 0
Y-- --um--e- -- ---ch’-ha---t-n-l Y-- u--- y-- m- k----- h--------- Y-s u-u- y-m m- k-i-h- h-n-s-a-a- --------------------------------- Yes uzum yem mi k’ich’ hangstanal
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ե----զ-ւմ-եմ-Ձ---ի-չ-ո- -----ա---ե-: Ե- ո----- ե- Ձ-- ի-- ո- բ-- հ------- Ե- ո-զ-ւ- ե- Ձ-զ ի-չ ո- բ-ն հ-ր-ն-լ- ------------------------------------ Ես ուզում եմ Ձեզ ինչ որ բան հարցնել: 0
Ye--uz-m yem---ez --ch---o---an --------l Y-- u--- y-- D--- i---- v-- b-- h-------- Y-s u-u- y-m D-e- i-c-’ v-r b-n h-r-s-n-l ----------------------------------------- Yes uzum yem Dzez inch’ vor ban harts’nel
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. Ե---ւ--ւ- -- --զ-ի-չ--ր -ա---ն-ր-լ: Ե- ո----- ե- Ձ-- ի-- ո- բ-- խ------ Ե- ո-զ-ւ- ե- Ձ-զ ի-չ ո- բ-ն խ-դ-ե-: ----------------------------------- Ես ուզում եմ Ձեզ ինչ որ բան խնդրել: 0
Ye- ---m---- ---z -n-h----r-ba- --n---l Y-- u--- y-- D--- i---- v-- b-- k------ Y-s u-u- y-m D-e- i-c-’ v-r b-n k-n-r-l --------------------------------------- Yes uzum yem Dzez inch’ vor ban khndrel
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. Ես-ո-զ-ւ--ե- -եզ -րա--րե-: Ե- ո----- ե- Ձ-- հ-------- Ե- ո-զ-ւ- ե- Ձ-զ հ-ա-ի-ե-: -------------------------- Ես ուզում եմ Ձեզ հրավիրել: 0
Ye--uz-- -em---e--hravi--l Y-- u--- y-- D--- h------- Y-s u-u- y-m D-e- h-a-i-e- -------------------------- Yes uzum yem Dzez hravirel
Какво обичате / желаете, моля? Ն--ե-ե-- ի--- ե----զ---: Ն------- ի--- ե- ո------ Ն-ր-ց-ք- ի-ն- ե- ո-զ-ւ-: ------------------------ Ներեցեք, ի՞նչ եք ուզում: 0
Ne-e-s--------՞-ch----k’ -z-m N----------- i----- y--- u--- N-r-t-’-e-’- i-n-h- y-k- u-u- ----------------------------- Nerets’yek’, i՞nch’ yek’ uzum
Желаете ли кафе? Ս-ւ-- ----ւ՞մ---: Ս---- ո------ ե-- Ս-ւ-ճ ո-զ-ւ-մ ե-: ----------------- Սուրճ ուզու՞մ եք: 0
Su--h-u---m-yek’ S---- u---- y--- S-r-h u-u-m y-k- ---------------- Surch uzu՞m yek’
Или предпочитате чай? Թ-՞ -վե-ի լ-- է-թ-յ: Թ-- ա---- լ-- է թ--- Թ-՞ ա-ե-ի լ-վ է թ-յ- -------------------- Թե՞ ավելի լավ է թեյ: 0
T’y----v-l----v-- t’--y T---- a---- l-- e t---- T-y-՞ a-e-i l-v e t-y-y ----------------------- T’ye՞ aveli lav e t’yey
Ние искаме да се приберем вкъщи. Մ--ք-ո-զում-են- -ուն-գն-լ: Մ--- ո----- ե-- տ--- գ---- Մ-ն- ո-զ-ւ- ե-ք տ-ւ- գ-ա-: -------------------------- Մենք ուզում ենք տուն գնալ: 0
M-n-’ uz-m-yenk’-t-n--n-l M---- u--- y---- t-- g--- M-n-’ u-u- y-n-’ t-n g-a- ------------------------- Menk’ uzum yenk’ tun gnal
Желаете ли такси? Տ-ք---ուզու-մ --: Տ---- ո------ ե-- Տ-ք-ի ո-զ-ւ-մ ե-: ----------------- Տաքսի ուզու՞մ եք: 0
T-k-s--u--՞-----’ T----- u---- y--- T-k-s- u-u-m y-k- ----------------- Tak’si uzu՞m yek’
Те искат да се обадят по телефона. Նրանք -ւ--ւմ ե- -անգա-ա-ե-: Ն---- ո----- ե- զ---------- Ն-ա-ք ո-զ-ւ- ե- զ-ն-ա-ա-ե-: --------------------------- Նրանք ուզում են զանգահարել: 0
Nrank- -zum yen-z-ngah--el N----- u--- y-- z--------- N-a-k- u-u- y-n z-n-a-a-e- -------------------------- Nrank’ uzum yen zangaharel

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.