Разговорник

bg В кухнята   »   hy In the kitchen

19 [деветнайсет]

В кухнята

В кухнята

19 [տասնինը]

19 [tasniny]

In the kitchen

[khohanots’um]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Нова кухня ли имаш? Դո- նոր--ոհ-նո- ո-ն--ս: Դ-- ն-- խ------ ո------ Դ-ւ ն-ր խ-հ-ն-ց ո-ն-՞-: ----------------------- Դու նոր խոհանոց ունե՞ս: 0
D- --- kho-a---s’-u-e՞s D- n-- k--------- u---- D- n-r k-o-a-o-s- u-e-s ----------------------- Du nor khohanots’ une՞s
Какво искаш да сготвиш днес? Ի-նչ -- ո----մ---սօր---ել: Ի--- ե- ո----- ա---- ե---- Ի-ն- ե- ո-զ-ւ- ա-ս-ր ե-ե-: -------------------------- Ի՞նչ ես ուզում այսօր եփել: 0
I՞-ch----s----m-----r -e-’y-l I----- y-- u--- a---- y------ I-n-h- y-s u-u- a-s-r y-p-y-l ----------------------------- I՞nch’ yes uzum aysor yep’yel
На електрическа печка ли готвиш или на газ? Ե------- ե-ե------ն-----գազ--ջ-ռ--ի---ա: Ե---- ե- ե--------- թ-- գ--- ջ----- վ--- Ե-ո-մ ե- ե-ե-տ-ա-ա- թ-՞ գ-զ- ջ-ռ-ց- վ-ա- ---------------------------------------- Եփում ես ելեկտրական թե՞ գազի ջեռոցի վրա: 0
Y-p-um y-s -el-ktr--a--t’-e--gazi --r----’i v-a Y----- y-- y---------- t---- g--- j-------- v-- Y-p-u- y-s y-l-k-r-k-n t-y-՞ g-z- j-r-o-s-i v-a ----------------------------------------------- Yep’um yes yelektrakan t’ye՞ gazi jerrots’i vra
Да нарежа ли лука? Ս------ր-ե՞-: Ս--- կ------- Ս-խ- կ-ր-ե-մ- ------------- Սոխը կտրտե՞մ: 0
So-h- --r---m S---- k------ S-k-y k-r-e-m ------------- Sokhy ktrte՞m
Да обеля ли картофите? Կա--ոֆի-ը-կ-պե--: Կ-------- կ------ Կ-ր-ո-ի-ը կ-պ-՞-: ----------------- Կարտոֆիլը կլպե՞մ: 0
K-rt--ily-----՞m K-------- k----- K-r-o-i-y k-p-՞- ---------------- Kartofily klpe՞m
Да измия ли салатата? Սա------վ-----: Ս----- լ------- Ս-լ-թ- լ-ա-ա-մ- --------------- Սալաթը լվանա՞մ: 0
Salat’y l-a--՞m S------ l------ S-l-t-y l-a-a-m --------------- Salat’y lvana՞m
Къде са чашите? Ո՞ր-եղ են ---ա---րը: Ո----- ե- բ--------- Ո-ր-ե- ե- բ-ժ-կ-ե-ը- -------------------- Ո՞րտեղ են բաժակները: 0
V-՞rt--h-ye------a-ne-y V------- y-- b--------- V-՞-t-g- y-n b-z-a-n-r- ----------------------- VO՞rtegh yen bazhaknery
Къде са съдовете? Ո-ր--ղ-- ս-----: Ո----- է ս------ Ո-ր-ե- է ս-ա-ք-: ---------------- Ո՞րտեղ է սպասքը: 0
VO՞---gh-e-sp-sk-y V------- e s------ V-՞-t-g- e s-a-k-y ------------------ VO՞rtegh e spask’y
Къде са приборите? Ո-ր--ղ-է ---ա-----առ-ք-ղը: Ո----- է դ---------------- Ո-ր-ե- է դ-ն-կ-պ-տ-ռ-ք-ղ-: -------------------------- Ո՞րտեղ է դանակ-պատառաքաղը: 0
VO-rtegh e d--ak-pa-ar-ak’-g-y V------- e d------------------ V-՞-t-g- e d-n-k-p-t-r-a-’-g-y ------------------------------ VO՞rtegh e danak-patarrak’aghy
Имаш ли отварачка за консерви? Բ---չ ո-ն---: Բ---- ո------ Բ-ց-չ ո-ն-՞-: ------------- Բացիչ ունե՞ս: 0
Ba--’--h--u---s B-------- u---- B-t-’-c-’ u-e-s --------------- Bats’ich’ une՞s
Имаш ли отварачка за бутилки? Բ-ցիչ ------: Բ---- ո------ Բ-ց-չ ո-ն-՞-: ------------- Բացիչ ունե՞ս: 0
B-ts’ich’--ne-s B-------- u---- B-t-’-c-’ u-e-s --------------- Bats’ich’ une՞s
Имаш ли тирбушон? Խց--ահա--------: Խ------- ո------ Խ-ա-ա-ա- ո-ն-՞-: ---------------- Խցանահան ունե՞ս: 0
Kht---na-a- une՞s K---------- u---- K-t-’-n-h-n u-e-s ----------------- Khts’anahan une՞s
В тази тенджера ли ще готвиш супата? Ապ-ւր- ա-- -ա-ս-յի-մե- -----ո-՞-: Ա----- ա-- կ------ մ-- ե- ե------ Ա-ո-ր- ա-ս կ-թ-ա-ի մ-ջ ե- ե-ո-՞-: --------------------------------- Ապուրն այս կաթսայի մեջ ես եփու՞մ: 0
Apurn---- k-t--ayi m----e--y-p-u՞m A---- a-- k------- m-- y-- y------ A-u-n a-s k-t-s-y- m-j y-s y-p-u-m ---------------------------------- Apurn ays kat’sayi mej yes yep’u՞m
В този тиган ли ще пържиш рибата? Ձ-ւկ- -յ--թա-այի մ-ջ--- --պա--ւ-մ: Ձ---- ա-- թ----- մ-- ե- տ--------- Ձ-ւ-ն ա-ս թ-վ-յ- մ-ջ ե- տ-պ-կ-ւ-մ- ---------------------------------- Ձուկն այս թավայի մեջ ես տապակու՞մ: 0
D-u---ay- t--vayi--e----s -apaku՞m D---- a-- t------ m-- y-- t------- D-u-n a-s t-a-a-i m-j y-s t-p-k-՞- ---------------------------------- Dzukn ays t’avayi mej yes tapaku՞m
На тази скара ли ще печеш зеленчуците? Բանջա----նը--յս ջեռոցի-մեջ------րո--ւ-մ: Բ---------- ա-- ջ----- մ-- ե- խ--------- Բ-ն-ա-ե-ե-ը ա-ս ջ-ռ-ց- մ-ջ ե- խ-ր-վ-ւ-մ- ---------------------------------------- Բանջարեղենը այս ջեռոցի մեջ ես խորովու՞մ: 0
B--jareghe-- ay- ----o-s-- m--------------՞m B----------- a-- j-------- m-- y-- k-------- B-n-a-e-h-n- a-s j-r-o-s-i m-j y-s k-o-o-u-m -------------------------------------------- Banjaregheny ays jerrots’i mej yes khorovu՞m
Аз слагам масата. Ես-----ն---- պատ-աստ--մ: Ե- ս----- ե- պ---------- Ե- ս-ղ-ն- ե- պ-տ-ա-տ-ւ-: ------------------------ Ես սեղանն եմ պատրաստում: 0
Y-s --g--n--y----a--as--m Y-- s------ y-- p-------- Y-s s-g-a-n y-m p-t-a-t-m ------------------------- Yes seghann yem patrastum
Това са ножовете, вилиците и лъжиците. Ա---եղ-----ո-մ-են դ-նա-նե-ը, պա-----ա---րը և --ա-ն--ը: Ա----- գ------ ե- դ--------- պ------------ և գ-------- Ա-ս-ե- գ-ն-ո-մ ե- դ-ն-կ-ե-ը- պ-տ-ռ-ք-ղ-ե-ը և գ-ա-ն-ր-: ------------------------------------------------------ Այստեղ գտնվում են դանակները, պատառաքաղները և գդալները: 0
A-ste-- --n--- y----a--k----,----a-ra---gh--r- --v--da-ne-y A------ g----- y-- d--------- p--------------- y-- g------- A-s-e-h g-n-u- y-n d-n-k-e-y- p-t-r-a-’-g-n-r- y-v g-a-n-r- ----------------------------------------------------------- Aystegh gtnvum yen danaknery, patarrak’aghnery yev gdalnery
Това са чашите, чиниите и салфетките. Այ-տ-ղ-----ո-մ--ն-բա-ա-նե--, ափսե-ե-----անձե-ո--կ----: Ա----- գ------ ե- բ--------- ա------- և ա------------- Ա-ս-ե- գ-ն-ո-մ ե- բ-ժ-կ-ե-ը- ա-ս-ն-ր- և ա-ձ-ռ-ց-կ-ե-ը- ------------------------------------------------------ Այստեղ գտնվում են բաժակները, ափսեները և անձեռոցիկները: 0
A--te-- -t--u--y-- --zh--ne-y,-a--s-ne---yev andze-ro-s---ne-y A------ g----- y-- b---------- a-------- y-- a---------------- A-s-e-h g-n-u- y-n b-z-a-n-r-, a-’-e-e-y y-v a-d-e-r-t-’-k-e-y -------------------------------------------------------------- Aystegh gtnvum yen bazhaknery, ap’senery yev andzerrots’iknery

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Учене и стилове на учене

Ако някой не напредва особено в учението, е възможно да не учи по най-подходящия начин. Иначе казано, да не учи по начин, който да е в хармония с неговия собствен "стил". Има четири стила на учене, които са общопризнати. Тези стилове на учене са свързани със сетивните органи. Има слухов, зрителен, комуникативен и двигателен стил на учене. Слуховият тип хора учат най-добре когато слушат. Например, те добре помнят мелодии. Когато учат, четат на себе си; научават новите думи като ги произнасят на глас. Този вид хора често сами си говорят. Компакт-дискове или аудио-лекции по темата са им от помощ. Зрителният тип хора заучават най-добре това, което виждат. За тях е много важно да изчетат информацията. Те си водят много бележки по време на ученето. Също така обичат да учат чрез картини, таблици и карти. Този вид хора много четат, а също така сънуват често и цветно. Те учат най-добре в приятна обстановка. Комуникативният тип хора предпочитат разговорите и дискусиите. Те се нуждаят от взаимодействие, или диалог с другите. Те задават много въпроси в час и се учат добре в групи. Двигателният тип хора учат най-добре чрез движения. Те предпочитат метода "научаване чрез правене" и искат да опитат всичко. Те обичат да са физически активни или да дъвчат дъвка по време на учене. Не обичат теориите, а експериментите. Важно е да отбележим, че почти всеки човек е смесица от тези типове. Така че няма никой, който да е представител само на един от тях. Поради това ние учим най-добре когато впрегнем всички свои сетивни органи. Тогава нашият мозък се активира по много начини и добре съхранява новата информация. Така че четете, дискутирайте и слушайте новите думи! А след това поспортувайте!
Знаете ли, че?
Индонезийски се говори от над 160 милиона души. Но той е майчин език само на около 30 милиона. Причината за това е, че в Индонезия живеят почти 500 различни етнически групи. Те говорят 250 различни езика, които са разделени на много диалекти. Такова езиково многообразие може естествено да доведе до проблеми. Затова днешният индонезийски е въведен като стандартизиран национален език. Той се изучава във всички училища заедно с майчиния език. Индонезийският принадлежи към австронезийските езици. Той е толкова тясно свързан с малайския, че двата езика се считат за почти идентични. Изучаването на индонезийски има много предимства. Граматичните правила не са много сложни. Правописът също не е труден. Произношението се основава на начина на писане. Много индонезийски думи произхождат от други езици, което улеснява ученето. А скоро индонезийският ще бъде един от основните езици в света!