Разговорник

bg В таксито   »   hy In the taxi

38 [трийсет и осем]

В таксито

В таксито

38 [երեսունութ]

38 [yeresunut’]

In the taxi

[tak’sium]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Моля, извикайте такси. Տա-սի-կկ-ն--- ք: Տ---- կ------ ք- Տ-ք-ի կ-ա-չ-՞ ք- ---------------- Տաքսի կկանչե՞ ք: 0
Tak’-i-k--------՞--’ T----- k--------- k- T-k-s- k-a-c-’-e- k- -------------------- Tak’si kkanch’ye՞ k’
Колко струва до гарата? Ի- -չ--ր-- մի--և -ա-ա---: Ի- ն- ա--- մ---- կ------- Ի- ն- ա-ժ- մ-ն-և կ-յ-ր-ն- ------------------------- Ի՞ նչ արժե մինչև կայարան: 0
I--nc-’-ar-h--m-----------ya-an I- n--- a---- m-------- k------ I- n-h- a-z-e m-n-h-y-v k-y-r-n ------------------------------- I՞ nch’ arzhe minch’yev kayaran
Колко струва до летището? Ի- -չ ար---մ-նչև ----ավ-կ---ն: Ի- ն- ա--- մ---- օ------------ Ի- ն- ա-ժ- մ-ն-և օ-ա-ա-ա-ա-ա-: ------------------------------ Ի՞ նչ արժե մինչև օդանավակայան: 0
I-----’--rz-e--in-h’-ev--da-av----an I- n--- a---- m-------- o----------- I- n-h- a-z-e m-n-h-y-v o-a-a-a-a-a- ------------------------------------ I՞ nch’ arzhe minch’yev odanavakayan
Моля, направо. Խնդ-ո-- ե---ւղիղ-գ-աց-ք: Խ------ ե- ո---- գ------ Խ-դ-ո-մ ե- ո-ղ-ղ գ-ա-ե-: ------------------------ Խնդրում եմ ուղիղ գնացեք: 0
Khnd-----em-ug---h--na---ye-’ K------ y-- u----- g--------- K-n-r-m y-m u-h-g- g-a-s-y-k- ----------------------------- Khndrum yem ughigh gnats’yek’
Моля, тук надясно. Ա-ս-ե-ից --դրո-մ-եմ---պի ա-: Ա------- խ------ ե- դ--- ա-- Ա-ս-ե-ի- խ-դ-ո-մ ե- դ-պ- ա-: ---------------------------- Այստեղից խնդրում եմ դեպի աջ: 0
Ay-t-g--t-- ---dru- y-- -e-i-aj A---------- k------ y-- d--- a- A-s-e-h-t-’ k-n-r-m y-m d-p- a- ------------------------------- Aysteghits’ khndrum yem depi aj
Моля, там на ъгъла наляво. Ա-- --կ-ուն-ւ--խ-դ-ում ----եպի -ա-: Ա-- ա--------- խ------ ե- դ--- ձ--- Ա-ն ա-կ-ո-ն-ւ- խ-դ-ո-մ ե- դ-պ- ձ-խ- ----------------------------------- Այն անկյունում խնդրում եմ դեպի ձախ: 0
A-n-an---n-m ----ru- yem --pi-dz--h A-- a------- k------ y-- d--- d---- A-n a-k-u-u- k-n-r-m y-m d-p- d-a-h ----------------------------------- Ayn ankyunum khndrum yem depi dzakh
Бързам. Ես---ա--ւ- ե-: Ե- շ------ ե-- Ե- շ-ա-ո-մ ե-: -------------- Ես շտապում եմ: 0
Yes -h--p-- yem Y-- s------ y-- Y-s s-t-p-m y-m --------------- Yes shtapum yem
Имам време. Ե----մ--ակ ու-եմ: Ե- ժ------ ո----- Ե- ժ-մ-ն-կ ո-ն-մ- ----------------- Ես ժամանակ ունեմ: 0
Ye--zh--anak unem Y-- z------- u--- Y-s z-a-a-a- u-e- ----------------- Yes zhamanak unem
Карайте по-бавно, моля. Խնդր-ւմ -մ --ն-աղ--շ--: Խ------ ե- դ----- ք---- Խ-դ-ո-մ ե- դ-ն-ա- ք-ե-: ----------------------- Խնդրում եմ դանդաղ քշեք: 0
Khndr-m-y-- da--a-h k-she-’ K------ y-- d------ k------ K-n-r-m y-m d-n-a-h k-s-e-’ --------------------------- Khndrum yem dandagh k’shek’
Спрете тук, моля. Կանգն-ք -----ղ,--նդ-ո-----: Կ------ ա------ խ------ ե-- Կ-ն-ն-ք ա-ս-ե-, խ-դ-ո-մ ե-: --------------------------- Կանգնեք այստեղ, խնդրում եմ: 0
K-n-ne---a-s----,-k-nd--m --m K------- a------- k------ y-- K-n-n-k- a-s-e-h- k-n-r-m y-m ----------------------------- Kangnek’ aystegh, khndrum yem
Изчакайте един момент, моля. Խ-դր--մ եմ ----կ-թ--թ ---սե-: Խ------ ե- մ- ա------ ս------ Խ-դ-ո-մ ե- մ- ա-ն-ա-թ ս-ա-ե-: ----------------------------- Խնդրում եմ մի ակնթարթ սպասեք: 0
Kh-dr-- --- mi a-----rt-----s-k’ K------ y-- m- a-------- s------ K-n-r-m y-m m- a-n-’-r-’ s-a-e-’ -------------------------------- Khndrum yem mi aknt’art’ spasek’
Веднага се връщам. Ես-շ-ւտ-----եր-դ----մ: Ե- շ----- կ----------- Ե- շ-ւ-ո- կ-ե-ա-ա-ն-մ- ---------------------- Ես շուտով կվերադառնամ: 0
Y-- ----o---v-ra-a--n-m Y-- s----- k----------- Y-s s-u-o- k-e-a-a-r-a- ----------------------- Yes shutov kveradarrnam
Моля, дайте ми квитанция. Խն-ր--մ ե-----ո---վ--: Խ------ ե- կ---- տ---- Խ-դ-ո-մ ե- կ-ր-ն տ-ե-: ---------------------- Խնդրում եմ կտրոն տվեք: 0
K--dr-m-ye- -t-on t---’ K------ y-- k---- t---- K-n-r-m y-m k-r-n t-e-’ ----------------------- Khndrum yem ktron tvek’
Нямам дребни пари. Ես --նր-փո--չուն--: Ե- մ--- փ-- չ------ Ե- մ-ն- փ-ղ չ-ւ-ե-: ------------------- Ես մանր փող չունեմ: 0
Y-s m-nr ----gh ch----m Y-- m--- p----- c------ Y-s m-n- p-v-g- c-’-n-m ----------------------- Yes manr p’vogh ch’unem
Така е добре, рестото е за Вас. Ա-ս--ս-ճի---է--մնաց-ծ----զ հա-ար-է: Ա----- ճ--- է- մ------ Ձ-- հ---- է- Ա-ս-ե- ճ-շ- է- մ-ա-ա-ը Ձ-զ հ-մ-ր է- ----------------------------------- Այսպես ճիշտ է, մնացածը Ձեզ համար է: 0
Ays--s--h--h---,-m-at---t----ze----m-- e A----- c----- e- m--------- D--- h---- e A-s-e- c-i-h- e- m-a-s-a-s- D-e- h-m-r e ---------------------------------------- Ayspes chisht e, mnats’atsy Dzez hamar e
Закарайте ме на този адрес. Տ--եք ի-- -յս-հաս--ով: Տ---- ի-- ա-- հ------- Տ-ր-ք ի-ձ ա-ս հ-ս-ե-վ- ---------------------- Տարեք ինձ այս հասցեով: 0
T---k- indz a-s ---ts’ye-v T----- i--- a-- h--------- T-r-k- i-d- a-s h-s-s-y-o- -------------------------- Tarek’ indz ays hasts’yeov
Закарайте ме до моя хотел. Տա--ք-ինձ--մ հյ--ր-ն-ց: Տ---- ի-- ի- հ--------- Տ-ր-ք ի-ձ ի- հ-ո-ր-ն-ց- ----------------------- Տարեք ինձ իմ հյուրանոց: 0
Tarek’ indz-i----u---ots’ T----- i--- i- h--------- T-r-k- i-d- i- h-u-a-o-s- ------------------------- Tarek’ indz im hyuranots’
Закарайте ме на плажа. Տա--- -նձ ծ-վ-փ: Տ---- ի-- ծ----- Տ-ր-ք ի-ձ ծ-վ-փ- ---------------- Տարեք ինձ ծովափ: 0
T-rek’ in-z-t--vap’ T----- i--- t------ T-r-k- i-d- t-o-a-’ ------------------- Tarek’ indz tsovap’

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикови гении

Повечето хора са доволни, ако могат да говорят един чужд език. Но има и хора, които владеят повече от 70 езика. Те могат да говорят всички тези езици свободно и да пишат на тях правилно. Може да се каже тогава, че има хора, които са хипер-полиглоти. Феноменът на многоезичието се е срещал в продължение на векове. Има много случаи на хора с такъв талант. Откъде идва тази способност все още не е напълно проучено. Има различни научни теории по този въпрос. Някои вярват, че мозъците на многоезичните хора са структурирани по различен начин. Тази разлика е особено видима в центъра на Брока. В тази част на мозъка се произвежда речта. При многоезичните хора клетките на тази зона са изградени по различен начин. Възможно е, в резултат на това те да обработват информацията по-добре. Въпреки това, липсват по-нататъшни проучвания, които да потвърдят тази теория. Може би това, което е от решаващо значение е изключителната мотивация. Децата учат чужди езици от други деца много бързо. Това се дължи на факта, че те искат да слеят ученето със своята игра. Те искат да се превърнат в част от групата и да общуват с други хора. Тоест, учебният им успех зависи от тяхната воля да бъдат включени. Друга теория предполага, че мозъчната материя расте чрез учене. По този начин, колкото повече учим , толкова по-лесно става обучението. Езици, които са подобни един на друг, са също по-лесни за научаване. Така че човек, който говори датски, много бързо се научава да говори шведски или норвежки. Много въпроси все още остават без отговор. Това, което е сигурно обаче , е , че интелигиентността не играе роля. Някои хора говорят много езици, въпреки слабата си интелигентност. Но дори и най-големият езиков гений се нуждае от много дисциплина. Това е някаква утеха, нали?
Знаете ли, че?
Руският е сред езиците, които доминират на книжния пазар. Руски писатели са създали велики произведения в световната литературата. Много книги се превеждат от руски. Но и руснаците обичат да четат, така че преводачите винаги имат много работа. За около 160 милиона души руският е майчин език. Освен това много хора в други славянски страни говорят руски. Така руският е най-разпространеният език в Европа. Около 280 милиона души по света говорят руски. Като източнославянски език руският е свързан с украинския и беларуския. Руската граматика е структурирана много систематично. Това е предимство за хората, които мислят аналитично и логично. При всички случаи си заслужава да учите руски! В областта на науката, изкуството и техниката руският е много важен език. А няма ли да е чудесно да четете известните руски творби в оригинал?