Разговорник

bg Прилагателни 3   »   hy Adjectives 3

80 [осемдесет]

Прилагателни 3

Прилагателни 3

80 [ութանասուն]

80 [ut’anasun]

Adjectives 3

[atsakanner 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Тя има куче. Ն---ու- ---ի: Ն- շ--- ո---- Ն- շ-ւ- ո-ն-: ------------- Նա շուն ունի: 0
Na-s-u- --i N- s--- u-- N- s-u- u-i ----------- Na shun uni
Кучето е голямо. Շ--նը-մ-ծ-է: Շ---- մ-- է- Շ-ւ-ը մ-ծ է- ------------ Շունը մեծ է: 0
Shuny-met--e S---- m--- e S-u-y m-t- e ------------ Shuny mets e
Тя има голямо куче. Նա-մե- շո-ն-ու--: Ն- մ-- շ--- ո---- Ն- մ-ծ շ-ւ- ո-ն-: ----------------- Նա մեծ շուն ունի: 0
N--me-- shu- --i N- m--- s--- u-- N- m-t- s-u- u-i ---------------- Na mets shun uni
Тя има къща. Ն--տ-ւն--ւ--: Ն- տ--- ո---- Ն- տ-ւ- ո-ն-: ------------- Նա տուն ունի: 0
Na-t-n-u-i N- t-- u-- N- t-n u-i ---------- Na tun uni
Къщата е малка. Տու---փոքր -: Տ---- փ--- է- Տ-ւ-ը փ-ք- է- ------------- Տունը փոքր է: 0
T--y----ok’r-e T--- p------ e T-n- p-v-k-r e -------------- Tuny p’vok’r e
Тя има малка къща. Նա-փ--- -ու--ուն-: Ն- փ--- տ--- ո---- Ն- փ-ք- տ-ւ- ո-ն-: ------------------ Նա փոքր տուն ունի: 0
Na -’-ok-- --n--ni N- p------ t-- u-- N- p-v-k-r t-n u-i ------------------ Na p’vok’r tun uni
Той е отседнал в хотел. Նա-հյ-ւր-նոց-ւմ-է-ա-ր-ւ-: Ն- հ----------- է ա------ Ն- հ-ո-ր-ն-ց-ւ- է ա-ր-ւ-: ------------------------- Նա հյուրանոցում է ապրում: 0
Na--yuran-t--u- e-a--um N- h----------- e a---- N- h-u-a-o-s-u- e a-r-m ----------------------- Na hyuranots’um e aprum
Хотелът е евтин. Հ----անոցը -ժ-ն--: Հ--------- է--- է- Հ-ո-ր-ն-ց- է-ա- է- ------------------ Հյուրանոցը էժան է: 0
Hy-ra--t-’y ----n-e H---------- e---- e H-u-a-o-s-y e-h-n e ------------------- Hyuranots’y ezhan e
Той е отседнал в евтин хотел. Նա-ապ-ո-- - է-ա- հյ-ւ---ո--ւմ: Ն- ա----- է է--- հ------------ Ն- ա-ր-ւ- է է-ա- հ-ո-ր-ն-ց-ւ-: ------------------------------ Նա ապրում է էժան հյուրանոցում: 0
N----r---- e-han-h-u--n-t-’um N- a---- e e---- h----------- N- a-r-m e e-h-n h-u-a-o-s-u- ----------------------------- Na aprum e ezhan hyuranots’um
Той има кола. Նա--եք-նա ո--ի: Ն- մ----- ո---- Ն- մ-ք-ն- ո-ն-: --------------- Նա մեքենա ունի: 0
N---e--yen- --i N- m------- u-- N- m-k-y-n- u-i --------------- Na mek’yena uni
Колата е скъпа. Մ--են---թ-նկ -: Մ------ թ--- է- Մ-ք-ն-ն թ-ն- է- --------------- Մեքենան թանկ է: 0
M--’yena- -’an--e M-------- t---- e M-k-y-n-n t-a-k e ----------------- Mek’yenan t’ank e
Той има скъпа кола. Ն- թան- մեք-ն- ----: Ն- թ--- մ----- ո---- Ն- թ-ն- մ-ք-ն- ո-ն-: -------------------- Նա թանկ մեքենա ունի: 0
Na-t--nk-m-k’-ena-u-i N- t---- m------- u-- N- t-a-k m-k-y-n- u-i --------------------- Na t’ank mek’yena uni
Той чете роман. Ն- --- է-կա----մ: Ն- վ-- է կ------- Ն- վ-պ է կ-ր-ո-մ- ----------------- Նա վեպ է կարդում: 0
Na -e- ------um N- v-- e k----- N- v-p e k-r-u- --------------- Na vep e kardum
Романът е скучен. Վեպը -անձ-ա-ի է: Վ--- ձ------- է- Վ-պ- ձ-ն-ր-լ- է- ---------------- Վեպը ձանձրալի է: 0
Vep--dzand-r--- e V--- d--------- e V-p- d-a-d-r-l- e ----------------- Vepy dzandzrali e
Той чете скучен роман. Ն---ի-ձանձր-լի-վե--- -ա---ւ-: Ն- մ- ձ------- վ-- է կ------- Ն- մ- ձ-ն-ր-լ- վ-պ է կ-ր-ո-մ- ----------------------------- Նա մի ձանձրալի վեպ է կարդում: 0
Na--i-dzan-----i-v-----k-rdum N- m- d--------- v-- e k----- N- m- d-a-d-r-l- v-p e k-r-u- ----------------------------- Na mi dzandzrali vep e kardum
Тя гледа филм. Ն---իլմ է----ո-մ: Ն- ֆ--- է ն------ Ն- ֆ-լ- է ն-յ-ւ-: ----------------- Նա ֆիլմ է նայում: 0
N- --lm ----y-m N- f--- e n---- N- f-l- e n-y-m --------------- Na film e nayum
Филмът е напрегнат. Ֆի--ը հետա-ր-ի--է: Ֆ---- հ-------- է- Ֆ-լ-ը հ-տ-ք-ք-ր է- ------------------ Ֆիլմը հետաքրքիր է: 0
F-lmy-----k’-k’ir e F---- h---------- e F-l-y h-t-k-r-’-r e ------------------- Filmy hetak’rk’ir e
Тя гледа напрегнат филм. Նա--ի-հ-տա-րքիր-ֆ-լ----ն-յ---: Ն- մ- հ-------- ֆ--- է ն------ Ն- մ- հ-տ-ք-ք-ր ֆ-լ- է ն-յ-ւ-: ------------------------------ Նա մի հետաքրքիր ֆիլմ է նայում: 0
N- -- h-t----k’---film -----um N- m- h---------- f--- e n---- N- m- h-t-k-r-’-r f-l- e n-y-m ------------------------------ Na mi hetak’rk’ir film e nayum

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Академичният език

Академичният език сам по себе си представлява език. Той се използва за специализирани дискусии. Също така се използва и в академичните издания. Някога е имало унифицирани академични езици. В Европейския регион, латинският е доминирал в академичните среди дълговреме. Днес, от друга страна, английският е най-значимият академичен език. Академични езици са вид диалект. Те съдържат много специфични термини. Техните най-важните функции са стандартизация и формализация. Някои казват, че академиците умишлено говорят неразбираемо. Когато нещо е сложно, то изглежда по-интелигентно. Въпреки това, академичната среда като цяло е ориентирана към истината. Поради това тя трябва да използва неутрален език. Няма място за риторични елементи или цветиста реч. Въпреки това, има много примери на прекалено усложнен изказ. И се оказва, че усложненият език е запленяващ! Изследвания доказват, че хората вярват на по-трудните езици. Участниците в един експеримент трябвало да отговорят на няколко въпроса. Това включвало избор между няколко отговора. Някои отговори били формулирани просто, а други по много сложен начин. Повечето от участниците в експеримента избрали по-сложния отговор. Но в това нямало никаква логика! Участниците в експеримента били измамени от езика. Въпреки че съдържанието било абсурдно, те били впечатлени от формата. Писането по сложен начин не винаги е изкуство, обаче. Човек може да се научи как да опакова просто съдържание в сложен език. Но да се изразят трудни неща простичко, от друга страна, не е толкова лесно. Така че понякога простото е наистина сложно...