Разговорник

bg Спорт   »   hy Sports

49 [четирийсет и девет]

Спорт

Спорт

49 [քառասունինը]

49 [k’arrasuniny]

Sports

[sport]

Изберете как искате да видите превода:   
български арменски Играйте Повече
Занимаваш ли се със спорт? Սպ---ո-----ղվու-մ ե-: Ս------ զ-------- ե-- Ս-ո-տ-վ զ-ա-վ-ւ-մ ե-: --------------------- Սպորտով զբաղվու՞մ ես: 0
S-or--v-zbagh-u-m---s S------ z-------- y-- S-o-t-v z-a-h-u-m y-s --------------------- Sportov zbaghvu՞m yes
Да, аз трябва да се движа. Այ-,-ի-ձ ---ժվ-----պե-ք: Ա--- ի-- շ------ է պ---- Ա-ո- ի-ձ շ-ր-վ-լ է պ-տ-: ------------------------ Այո, ինձ շարժվել է պետք: 0
A-o- ---- -------el-- -et-’ A--- i--- s-------- e p---- A-o- i-d- s-a-z-v-l e p-t-’ --------------------------- Ayo, indz sharzhvel e petk’
Ходя в един спортен клуб. Ես-գն-ւ- եմ--պո-տ- --ու-բ: Ե- գ---- ե- ս----- ա------ Ե- գ-ո-մ ե- ս-ո-տ- ա-ո-մ-: -------------------------- Ես գնում եմ սպորտի ակումբ: 0
Ye--g--m yem-sp--t----umb Y-- g--- y-- s----- a---- Y-s g-u- y-m s-o-t- a-u-b ------------------------- Yes gnum yem sporti akumb
Ние играем футбол. Մ-ն- -ո---ոլ-ե-- խաղ-ւ-: Մ--- ֆ------ ե-- խ------ Մ-ն- ֆ-ւ-բ-լ ե-ք խ-ղ-ւ-: ------------------------ Մենք ֆուտբոլ ենք խաղում: 0
M--k- f-tb-l--------h-gh-m M---- f----- y---- k------ M-n-’ f-t-o- y-n-’ k-a-h-m -------------------------- Menk’ futbol yenk’ khaghum
Понякога плуваме. Մ---մ-կ----ու--ենք: Մ-- մ-- լ----- ե--- Մ-կ մ-կ լ-ղ-ւ- ե-ք- ------------------- Մեկ մեկ լողում ենք: 0
Mek --k -og------n-’ M-- m-- l----- y---- M-k m-k l-g-u- y-n-’ -------------------- Mek mek loghum yenk’
Или караме велосипед / колело. Կա---եծ-ն-- ե-ք -շ--մ: Կ-- հ------ ե-- ք----- Կ-մ հ-ծ-ն-վ ե-ք ք-ո-մ- ---------------------- Կամ հեծանիվ ենք քշում: 0
K-- h-t-ani--yenk’-k’---m K-- h------- y---- k----- K-m h-t-a-i- y-n-’ k-s-u- ------------------------- Kam hetsaniv yenk’ k’shum
В нашия град има футболен стадион. Մեր--ա-ա-ում ---տ-ոլի -տա-իո- -ա: Մ-- ք------- ֆ------- ս------ կ-- Մ-ր ք-ղ-ք-ւ- ֆ-ւ-բ-լ- ս-ա-ի-ն կ-: --------------------------------- Մեր քաղաքում ֆուտբոլի ստադիոն կա: 0
Me----a--a-’u- futboli -t-dion -a M-- k--------- f------ s------ k- M-r k-a-h-k-u- f-t-o-i s-a-i-n k- --------------------------------- Mer k’aghak’um futboli stadion ka
Има също басейн със сауна. Կ- մ- լ-ղ-վ-զան-շո-ե-ա-----վ: Կ- մ- լ-------- շ------------ Կ- մ- լ-ղ-վ-զ-ն շ-գ-բ-ղ-ի-ո-: ----------------------------- Կա մի լողավազան շոգեբաղնիքով: 0
K--------h-va-an-sho-eb-ghn-k’ov K- m- l--------- s-------------- K- m- l-g-a-a-a- s-o-e-a-h-i-’-v -------------------------------- Ka mi loghavazan shogebaghnik’ov
Има и голф игрище. Եվ -ի-գոլ-ի դ--տ---: Ե- մ- գ---- դ--- կ-- Ե- մ- գ-լ-ի դ-շ- կ-: -------------------- Եվ մի գոլֆի դաշտ կա: 0
Ye--m--g-----d-s-t -a Y-- m- g---- d---- k- Y-v m- g-l-i d-s-t k- --------------------- Yev mi golfi dasht ka
Какво има по телевизията? Ի-----ա հ--ուստ-ց--յցով: Ի--- կ- հ--------------- Ի-ն- կ- հ-ռ-ւ-տ-ց-ւ-ց-վ- ------------------------ Ի՞նչ կա հեռուստացույցով: 0
I---h’--- he-ru--a-s’-y---ov I----- k- h----------------- I-n-h- k- h-r-u-t-t-’-y-s-o- ---------------------------- I՞nch’ ka herrustats’uyts’ov
Тъкмо дават футболен мач. Հիմա --ւ-բոլի -աղ -: Հ--- ֆ------- խ-- է- Հ-մ- ֆ-ւ-բ-լ- խ-ղ է- -------------------- Հիմա ֆուտբոլի խաղ է: 0
H--- f--boli k-ag--e H--- f------ k---- e H-m- f-t-o-i k-a-h e -------------------- Hima futboli khagh e
Немският отбор играе срещу английския. Գ-ր--ն--ա--թ--ը ----ւմ է --գլիական-թ-մ- ---: Գ--------- թ--- խ----- է ա-------- թ--- դ--- Գ-ր-ա-ա-ա- թ-մ- խ-ղ-ւ- է ա-գ-ի-կ-ն թ-մ- դ-մ- -------------------------------------------- Գերմանական թիմը խաղում է անգլիական թիմի դեմ: 0
Ge-man--a--t-im- -h-gh-m e --g---ka--t--m- dem G--------- t---- k------ e a-------- t---- d-- G-r-a-a-a- t-i-y k-a-h-m e a-g-i-k-n t-i-i d-m ---------------------------------------------- Germanakan t’imy khaghum e angliakan t’imi dem
Кой печели? Ո-վ-է ----ո-մ: Ո-- է հ------- Ո-վ է հ-ղ-ո-մ- -------------- Ո՞վ է հաղթում: 0
V-՞--e-hagh-’um V--- e h------- V-՞- e h-g-t-u- --------------- VO՞v e haght’um
Нямам представа. Ես--գ---մ: Ե- չ------ Ե- չ-ի-ե-: ---------- Ես չգիտեմ: 0
Yes--h--i-em Y-- c------- Y-s c-’-i-e- ------------ Yes ch’gitem
В момента резултатът е равен. Այս պ---ն ոչ ո-- է: Ա-- պ---- ո- ո-- է- Ա-ս պ-հ-ն ո- ո-ի է- ------------------- Այս պահին ոչ ոքի է: 0
A-----hi- -o-h’-v-k’i-e A-- p---- v---- v---- e A-s p-h-n v-c-’ v-k-i e ----------------------- Ays pahin voch’ vok’i e
Съдията е от Белгия. Մ-ց--ար- ----իա---է: Մ------- բ------- է- Մ-ց-վ-ր- բ-լ-ի-ց- է- -------------------- Մրցավարը բելգիացի է: 0
M--s’a---y--el-iat-’i e M--------- b--------- e M-t-’-v-r- b-l-i-t-’- e ----------------------- Mrts’avary belgiats’i e
Сега бият дузпа. Հ-մ- տ-ւ-ան-յի- տասնմ-կ --տրա--ց -: Հ--- տ--------- տ------ մ------- է- Հ-մ- տ-ւ-ա-ա-ի- տ-ս-մ-կ մ-տ-ա-ո- է- ----------------------------------- Հիմա տուգանային տասնմեկ մետրանոց է: 0
Hima t---n---- ta--me- m--r--ots’-e H--- t-------- t------ m--------- e H-m- t-g-n-y-n t-s-m-k m-t-a-o-s- e ----------------------------------- Hima tuganayin tasnmek metranots’ e
Гол! Един на нула! Գոլ!-ե--զր-: Գ----------- Գ-լ-Մ-կ-զ-ո- ------------ Գոլ!Մեկ-զրո: 0
G----ek-z-o G---------- G-l-M-k-z-o ----------- Gol!Mek-zro

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Само силните думи оцеляват!

Рядко използвани думи се променят по-често, отколкото думите, които се използват често. Това може да се дължи на законите на еволюцията. Общите гени се изменят по-малко в течение на времето. Те са по-стабилни в своята форма. И очевидно, същото важи и за думите! Английските глаголи били анализирани за едно проучване. В него, сегашните форми на глаголите били сравнени със старите форми. В английския език десетте най-често срещани глагола са неправилни. Повечето други глаголи са правилни. Но през Средновековието, повечето глаголи са все били неправилни. Така неправилните глаголи, които рядко са били използвани, са се превърнали в правилни. След 300 години, в английския език почти няма да останат неправилни глаголи. Други проучвания показват също така, че при езиците има подбор, както и при гените. Изследователите сравнили често срещани думи от различни езици. В процеса те подбрали сходни думи, които означават едно и също нещо. Пример за това са думите : water, Wasser, vatten. Тези думи имат един и същи корен и поради това си приличат. Тъй като те са основни думи, се използват често във всички езици. По този начин, те са били в състояние да запазят своята форма - и да останатпочти същите и до днес. По-малко важните думи се променят много по-бързо. Или по-скоро биват изместени от други думи. По този начин рядко използваните думи се отличават в различните езици. Защо рядко използваните думи се променят все още е неизяснено. Възможно е те често да се използват неправилно или да се произнасят погрешно. Това се дължи на факта, че говорещите не са запознати с тях. Но причината може да се крие и в това, че основните думи трябва винаги да бъдат еднакви. Защото само тогава те могат да бъдат разбрани правилно. А думите съществуват, за да бъдат разбирани...
Знаете ли, че?
Украинският принадлежи към източнославянските езици. Той е тясно свързан с руския и беларуския. Повече от 40 милиона души говорят украински. След руския и полския това е най-широко разпространеният славянски език. Украинският се е развил към края на 18. век от простонародния език. По това време е възникнала самостоятелната писменост, а с нея и собствената литературата. Днес съществуват много украински диалекти, които са разделени в три основни групи. Речниковият състав, структурата на изречението и артикулацията напомнят много за други славянски езици. Причината за това е, че славянските езици са се диференцирани сравнително късно. Поради географското положение на Украйна се наблюдава силно влияние от полски и руски. В граматиката се различават седем падежа. Чрез прилагателните в украинския се изразява отношение към лица или предмети. В зависимост от избраната форма на думата говорещият показва емоционалната си нагласа. Друга особеност на украинския е мелодичното му звучене. Който обича езици, звучащи като музика, трябва да се учи украински!