Разговорник

bg Прилагателни 2   »   bs Pridjevi 2

79 [седемдесет и девет]

Прилагателни 2

Прилагателни 2

79 [sedamdeset i devet]

Pridjevi 2

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Облечена съм в синя рокля. Ja im-m -- seb- pla-- halj--u. J- i--- n- s--- p---- h------- J- i-a- n- s-b- p-a-u h-l-i-u- ------------------------------ Ja imam na sebi plavu haljinu. 0
Облечена съм в червена рокля. J- im----a--e-- c----- ---j-nu. J- i--- n- s--- c----- h------- J- i-a- n- s-b- c-v-n- h-l-i-u- ------------------------------- Ja imam na sebi crvenu haljinu. 0
Облечена съм в зелена рокля. Ja --a- -a s--i -el-nu h--j-nu. J- i--- n- s--- z----- h------- J- i-a- n- s-b- z-l-n- h-l-i-u- ------------------------------- Ja imam na sebi zelenu haljinu. 0
Аз купувам черна чанта. J----pujem---nu --š-u. J- k------ c--- t----- J- k-p-j-m c-n- t-š-u- ---------------------- Ja kupujem crnu tašnu. 0
Аз купувам кафява чанта. J---u-ujem-smeđu -a-nu. J- k------ s---- t----- J- k-p-j-m s-e-u t-š-u- ----------------------- Ja kupujem smeđu tašnu. 0
Аз купувам бяла чанта. J- ku----m --jel---aš--. J- k------ b----- t----- J- k-p-j-m b-j-l- t-š-u- ------------------------ Ja kupujem bijelu tašnu. 0
Имам нужда от нова кола. Ja-t-eba-------au-o. J- t----- n--- a---- J- t-e-a- n-v- a-t-. -------------------- Ja trebam novo auto. 0
Имам нужда от бърза кола. J- -r-bam b-zo -u--. J- t----- b--- a---- J- t-e-a- b-z- a-t-. -------------------- Ja trebam brzo auto. 0
Имам нужда от удобна кола. J- t-ebam u-ob-- a-to. J- t----- u----- a---- J- t-e-a- u-o-n- a-t-. ---------------------- Ja trebam udobno auto. 0
Горе живее една възрастна жена. Ta---g--e-s-a-----j-d-a -t-ra --na. T--- g--- s------ j---- s---- ž---- T-m- g-r- s-a-u-e j-d-a s-a-a ž-n-. ----------------------------------- Tamo gore stanuje jedna stara žena. 0
Горе живее една дебела жена. Tam- -ore ---n--- j-dn- deb-l- ---a. T--- g--- s------ j---- d----- ž---- T-m- g-r- s-a-u-e j-d-a d-b-l- ž-n-. ------------------------------------ Tamo gore stanuje jedna debela žena. 0
Долу живее една любопитна жена. Ta-o-d-l-----n-je-j-dn- r-do---la že-a. T--- d--- s------ j---- r-------- ž---- T-m- d-l- s-a-u-e j-d-a r-d-z-a-a ž-n-. --------------------------------------- Tamo dole stanuje jedna radoznala žena. 0
Гостите ни бяха приятни хора. N----go-ti--u----i dragi--ju-i. N--- g---- s- b--- d---- l----- N-š- g-s-i s- b-l- d-a-i l-u-i- ------------------------------- Naši gosti su bili dragi ljudi. 0
Гостите ни бяха учтиви хора. Na-- g-st---- ---- kul-u-n---j-di. N--- g---- s- b--- k------- l----- N-š- g-s-i s- b-l- k-l-u-n- l-u-i- ---------------------------------- Naši gosti su bili kulturni ljudi. 0
Гостите ни бяха интересни хора. Naš-----ti s- --li i--er----tni ---di. N--- g---- s- b--- i----------- l----- N-š- g-s-i s- b-l- i-t-r-s-n-n- l-u-i- -------------------------------------- Naši gosti su bili interesantni ljudi. 0
Аз имам мили деца. Ja ---m-d---u --ec-. J- i--- d---- d----- J- i-a- d-a-u d-e-u- -------------------- Ja imam dragu djecu. 0
Но съседите имат нахални деца. A-i-k-mš-----m-----ez-br-znu-d--cu. A-- k------ i---- b--------- d----- A-i k-m-i-e i-a-u b-z-b-a-n- d-e-u- ----------------------------------- Ali komšije imaju bezobraznu djecu. 0
Вашите деца послушни ли са? J-s--li V--a---e-a-d--ra? J--- l- V--- d---- d----- J-s- l- V-š- d-e-a d-b-a- ------------------------- Jesu li Vaša djeca dobra? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Един език, много разновидности

Дори ако говорим само един език, ние говорим много езици. Защото никой език не е самостойна система. Всеки език има много различни измерения. Езикът е жива система. Говорещият винаги се ориентира към своя партньор в разговора. Затова, езикът, на който хората говорят варира. Тези вариации се проявяват в различни форми. Например, всеки език си има история. Той се е променял и ще продължи да се променя. Това може да бъде различено във факта, че старите хора говорят по-различно от младите. Има и различни диалекти в повечето езици. Въпреки това, много носители на диалекти могат да се адаптират към околната си среда. В някои ситуации те говорят на книжовния език. Различните социални групи също имат различни езици. Младежкият език или жаргонът на ловците са примери за това. Повечето хора говорят по различни начини на работното място и вкъщи. Мнозина също така използват професионален жаргон на работа. Различията се появяват както в говоримия, така и в писмения език. Говоримият език е обикновено много по-прост, отколкото писменият. Разликата може да бъде доста голяма. Такъв е случаят, когато писмените езици не се променят дълго време. Тогава на говорещите се налага най-напред да се научат да използват езика в писмена форма,. Езикът на жените и мъжете също често се различава. Тази разлика не е толкова голяма в западните общества. Но има страни, в които жените говорят много по- различно, отколкото мъжете. В някои култури, учтивостта има своя собствена езикова форма. Следователно, говоренето изобщо не е толкова лесно! Трябва да обръщаме внимание на много и различни неща едновременно...