Разговорник

bg Съюзи 3   »   bs Veznici 3

96 [деветдесет и шест]

Съюзи 3

Съюзи 3

96 [devedeset i šest]

Veznici 3

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Аз ставам, щом будилникът звънне. J- us--j-m čim --di--i- zaz-oni. Ja ustajem čim budilnik zazvoni. J- u-t-j-m č-m b-d-l-i- z-z-o-i- -------------------------------- Ja ustajem čim budilnik zazvoni. 0
Аз се уморявам, щом трябва да уча. Ja p-s--jem -mo--n či--t----- -č---. Ja postajem umoran čim trebam učiti. J- p-s-a-e- u-o-a- č-m t-e-a- u-i-i- ------------------------------------ Ja postajem umoran čim trebam učiti. 0
Аз ще спра да работя, щом стана на 60. Ja p-est--e- --diti--im napuni----. Ja prestajem raditi čim napunim 60. J- p-e-t-j-m r-d-t- č-m n-p-n-m 6-. ----------------------------------- Ja prestajem raditi čim napunim 60. 0
Кога ще се обадите по телефона? Ka-a -e-e--a-v-ti? Kada ćete nazvati? K-d- ć-t- n-z-a-i- ------------------ Kada ćete nazvati? 0
Щом имам секунда време. Č-- ------im-o-/-i-al--trenuta--sl------g v-eme-a. Čim budem imao / imala trenutak slobodnog vremena. Č-m b-d-m i-a- / i-a-a t-e-u-a- s-o-o-n-g v-e-e-a- -------------------------------------------------- Čim budem imao / imala trenutak slobodnog vremena. 0
Той ще се обади по телефона, щом има малко време. On-ć- ---ti -i--b-de-ima--nešt--v----n-. On će zvati čim bude imao nešto vremena. O- ć- z-a-i č-m b-d- i-a- n-š-o v-e-e-a- ---------------------------------------- On će zvati čim bude imao nešto vremena. 0
Колко време ще работите? K--iko d-g----te--a---i? Koliko dugo ćete raditi? K-l-k- d-g- ć-t- r-d-t-? ------------------------ Koliko dugo ćete raditi? 0
Аз ще работя, докато мога. R--i--ć- do- --d-- mog-- / mog--. Radit ću dok budem mogao / mogla. R-d-t ć- d-k b-d-m m-g-o / m-g-a- --------------------------------- Radit ću dok budem mogao / mogla. 0
Аз ще работя, докато съм здрав. Ja -u---d-ti do---udem ----v /-z-r-va. Ja ću raditi dok budem zdrav / zdrava. J- ć- r-d-t- d-k b-d-m z-r-v / z-r-v-. -------------------------------------- Ja ću raditi dok budem zdrav / zdrava. 0
Той лежи в леглото, вместо да работи. On-lež- u-kr-ve----m----- d-----i. On leži u krevetu umjesto da radi. O- l-ž- u k-e-e-u u-j-s-o d- r-d-. ---------------------------------- On leži u krevetu umjesto da radi. 0
Тя чете вестник, вместо да сготви. O-- či-a --v-n--umj-s----- --h-. Ona čita novine umjesto da kuha. O-a č-t- n-v-n- u-j-s-o d- k-h-. -------------------------------- Ona čita novine umjesto da kuha. 0
Той седи в кръчмата, вместо да си отиде вкъщи. On ---d--u g--t--ni-i -mj---o--a ide--uć-. On sjedi u gostionici umjesto da ide kući. O- s-e-i u g-s-i-n-c- u-j-s-o d- i-e k-ć-. ------------------------------------------ On sjedi u gostionici umjesto da ide kući. 0
Доколкото зная, той живее тук. K-l--- ----na-,-on-s-a-uje o--je. Koliko ja znam, on stanuje ovdje. K-l-k- j- z-a-, o- s-a-u-e o-d-e- --------------------------------- Koliko ja znam, on stanuje ovdje. 0
Доколкото зная, жена му е болна. K--i-- j--z-am-----gov- -ena j----l-s-a. Koliko ja znam, njegova žena je bolesna. K-l-k- j- z-a-, n-e-o-a ž-n- j- b-l-s-a- ---------------------------------------- Koliko ja znam, njegova žena je bolesna. 0
Доколкото зная, той е безработен. K-lik---- ----- -n-j- ----p-s-e-. Koliko ja znam, on je nezaposlen. K-l-k- j- z-a-, o- j- n-z-p-s-e-. --------------------------------- Koliko ja znam, on je nezaposlen. 0
Успах се, иначе щях да дойда навреме. J- s-m--resp-------nače bi---i- --č--. Ja sam prespavao, inače bih bio tačan. J- s-m p-e-p-v-o- i-a-e b-h b-o t-č-n- -------------------------------------- Ja sam prespavao, inače bih bio tačan. 0
Изпуснах автобуса, иначе щях да дойда навреме. Ja-sa- p-o--stio -u-o-u---i--č- b-h--io-t-čan. Ja sam propustio autobus, inače bih bio tačan. J- s-m p-o-u-t-o a-t-b-s- i-a-e b-h b-o t-č-n- ---------------------------------------------- Ja sam propustio autobus, inače bih bio tačan. 0
Не намерих пътя, иначе щях да дойда навреме. J- nis-m-n-š-- p-t- ---č---i--bi--tač--. Ja nisam našao put, inače bih bio tačan. J- n-s-m n-š-o p-t- i-a-e b-h b-o t-č-n- ---------------------------------------- Ja nisam našao put, inače bih bio tačan. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Езикът и математиката

Мисленето и речта вървят заедно. Те си влияят взаимно. Лингвистичните структури влияят върху структурите на нашето мислене. В някои езици, например, няма думи за числа. Говорещите не разбират концепцията на числата. Така че математиката и езикът също вървят заедно по някакъв начин. Граматическите и математическите структури често са сходни. Някои изследователи смятат, че те също се обработват по подобен начин. Те вярват, че центърът на речта е отговорен и за математиката. Той може да помогне на мозъка да извършва изчисления. Последните проучвания стигат до друг извод , обаче. Те показват, че мозъкът ни обработва математиката без реч. Учените изследвали трима мъже. Мозъците на тези участници в експеримента били увредени. В резултат на това, центърът на речта също бил увреден. Мъжете имали големи проблеми с говоренето. Те вече не можели да формулират прости изречения. Не можели да разбират и думи. След тестването на речта, мъжете трябвало да решат математически задачи. Някои от тези математически пъзели били много сложни. Дори и при това положение, изпитваните участници успели да ги решат! Резултатите от това изследване са много интересни. Те показват, че математиката не се кодира с думи. Възможно е езикът и математиката да имат една и съща основа. И двете се обработват от един и същи център. Но математиката не се налага най-напред да бъде преобразувана в реч. Може би езикът и математиката също се развиват заедно... И чак когато мозъка е приключил развитието си, те вече съществуват отделно!