Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   bs nešto željeti

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sedamdeset]

nešto željeti

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
Искате ли да пушите? Ž---t-------š--i? Ž----- l- p------ Ž-l-t- l- p-š-t-? ----------------- Želite li pušiti? 0
Искате ли да танцувате? Ž-li---l- p-e--t-? Ž----- l- p------- Ž-l-t- l- p-e-a-i- ------------------ Želite li plesati? 0
Искате ли да се разходите? Že-i-e--i š----i? Ž----- l- š------ Ž-l-t- l- š-t-t-? ----------------- Želite li šetati? 0
Искам да пуша. Ja ž-li--p-----. J- ž---- p------ J- ž-l-m p-š-t-. ---------------- Ja želim pušiti. 0
Искате ли цигара? Ž--i- li----ar-tu? Ž---- l- c-------- Ž-l-š l- c-g-r-t-? ------------------ Želiš li cigaretu? 0
Той иска огънче. On-želi---t-u. O- ž--- v----- O- ž-l- v-t-u- -------------- On želi vatru. 0
Искам да пия нещо. Ja -el-m---št--pi--. J- ž---- n---- p---- J- ž-l-m n-š-o p-t-. -------------------- Ja želim nešto piti. 0
Искам да ям нещо. Ja--elim ----- jesti. J- ž---- n---- j----- J- ž-l-m n-š-o j-s-i- --------------------- Ja želim nešto jesti. 0
Искам да си отдъхна малко. Ja se---lim m-l- --mor---. J- s- ž---- m--- o-------- J- s- ž-l-m m-l- o-m-r-t-. -------------------------- Ja se želim malo odmoriti. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. Ja V---ž-l-m neš---pi-at-. J- V-- ž---- n---- p------ J- V-s ž-l-m n-š-o p-t-t-. -------------------------- Ja Vas želim nešto pitati. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. J----- ž--im z- -e-to--am-liti. J- V-- ž---- z- n---- z-------- J- V-s ž-l-m z- n-š-o z-m-l-t-. ------------------------------- Ja Vas želim za nešto zamoliti. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. J--Va--že--- -- ne--o--o-vati. J- V-- ž---- n- n---- p------- J- V-s ž-l-m n- n-š-o p-z-a-i- ------------------------------ Ja Vas želim na nešto pozvati. 0
Какво обичате / желаете, моля? Š---ž--i--,-m-l--? Š-- ž------ m----- Š-a ž-l-t-, m-l-m- ------------------ Šta želite, molim? 0
Желаете ли кафе? Želi-e-l--kaf-? Ž----- l- k---- Ž-l-t- l- k-f-? --------------- Želite li kafu? 0
Или предпочитате чай? Ili------e --lit-----? I-- r----- ž----- č--- I-i r-d-j- ž-l-t- č-j- ---------------------- Ili radije želite čaj? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. M--se ------ -oziti k-ći. M- s- ž----- v----- k---- M- s- ž-l-m- v-z-t- k-ć-. ------------------------- Mi se želimo voziti kući. 0
Желаете ли такси? Ž-l-te--- vi -a-si? Ž----- l- v- t----- Ž-l-t- l- v- t-k-i- ------------------- Želite li vi taksi? 0
Те искат да се обадят по телефона. O-i --le-te--fo--ra--. O-- ž--- t------------ O-i ž-l- t-l-f-n-r-t-. ---------------------- Oni žele telefonirati. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.