Разговорник

bg Наречия   »   bs Prilozi

100 [сто]

Наречия

Наречия

100 [stotina]

Prilozi

Изберете как искате да видите превода:   
български босненски Играйте Повече
вече – още не v-----dn---- j-- ----da već jednom – još nikada v-ć j-d-o- – j-š n-k-d- ----------------------- već jednom – još nikada 0
Били ли сте вече в Берлин? Jest--l- v-----dno----li---Ber--nu? Jeste li već jednom bili u Berlinu? J-s-e l- v-ć j-d-o- b-l- u B-r-i-u- ----------------------------------- Jeste li već jednom bili u Berlinu? 0
Не, още не. N---j-š ni----. Ne, još nikada. N-, j-š n-k-d-. --------------- Ne, još nikada. 0
някой – никой ne-o-----ko neko – niko n-k- – n-k- ----------- neko – niko 0
Познавате ли някого тук? P-z-----e -i ---je-n-k-g-? Poznajete li ovdje nekoga? P-z-a-e-e l- o-d-e n-k-g-? -------------------------- Poznajete li ovdje nekoga? 0
Не, не познавам никого тук. Ne, j- ne po-n---- -iko-- o-dj-. Ne, ja ne poznajem nikoga ovdje. N-, j- n- p-z-a-e- n-k-g- o-d-e- -------------------------------- Ne, ja ne poznajem nikoga ovdje. 0
още – няма j-- - ne ---e još – ne više j-š – n- v-š- ------------- još – ne više 0
Ще останете ли още дълго тук? Osta---- li --š -ug--o-dje? Ostajete li još dugo ovdje? O-t-j-t- l- j-š d-g- o-d-e- --------------------------- Ostajete li još dugo ovdje? 0
Не, няма да остана дълго тук. Ne,--a n- -staj-m-v--e d-go-o----. Ne, ja ne ostajem više dugo ovdje. N-, j- n- o-t-j-m v-š- d-g- o-d-e- ---------------------------------- Ne, ja ne ostajem više dugo ovdje. 0
още нещо – нищо повече j-- n-što –--i--a ---e još nešto – ništa više j-š n-š-o – n-š-a v-š- ---------------------- još nešto – ništa više 0
Желаете ли още нещо за пиене? Ž-li----i-još n--to pop---? Želite li još nešto popiti? Ž-l-t- l- j-š n-š-o p-p-t-? --------------------------- Želite li još nešto popiti? 0
Не, не желая нищо повече. Ne--j- -- -------i-ta -iš-. Ne, ja ne želim ništa više. N-, j- n- ž-l-m n-š-a v-š-. --------------------------- Ne, ja ne želim ništa više. 0
вече нещо – още нищо već --š-o-– j-- n--ta već nešto – još ništa v-ć n-š-o – j-š n-š-a --------------------- već nešto – još ništa 0
Ядохте ли вече нещо? J-s-- li-ve- n--t--j-li? Jeste li već nešto jeli? J-s-e l- v-ć n-š-o j-l-? ------------------------ Jeste li već nešto jeli? 0
Не, още нищо не съм ял. N-, -a-j-- n---- ni-ta----. Ne, ja još nisam ništa jeo. N-, j- j-š n-s-m n-š-a j-o- --------------------------- Ne, ja još nisam ništa jeo. 0
още някой – никой повече jo- n-ko - -iko ---e još neko – niko više j-š n-k- – n-k- v-š- -------------------- još neko – niko više 0
Желае ли още някой кафе? Želi-l--j-š neko ---u? Želi li još neko kafu? Ž-l- l- j-š n-k- k-f-? ---------------------- Želi li još neko kafu? 0
Не, никой. N----ik--v---. Ne, niko više. N-, n-k- v-š-. -------------- Ne, niko više. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Арабският език

Арабският език е един от най-важните езици в света. Повече от 300 милиона души говорят арабски. Те живеят в повече от 20 различни страни. Арабският спада към Афро-Азиатските езици. Арабският език се е появил преди хиляди години. Езикът за пръв път се е говорил на Арабския полуостров. Оттам той започнал да се разпространява все по-надалеч. Говоримият арабски се различава значително от стандартния език. Има и множество различни арабски диалекти. Може да се каже, че той се говори по различен начин във всеки регион. Говорещите на различни диалекти често изобщо не се разбират помежду си. В резултат на това филмите от арабските страни обикновено са дублирани. Само по този начин те могат да бъдат разбирани в цялата езикова област. Класическият стандартен арабски днес вече почти не се говори. Той се открива само в писмена форма. Книгите и вестниците използват класическия арабски стандартен език. Днес не съществува единен арабски технически език. Ето защо, техническите термини обикновено идват от други езици. Английският и френският език са по-доминиращи в тази област, отколкото всеки друг език. Интересът към арабския се е увеличил значително през последните години. Все повече и повече хора се заемат с изучаване на арабски. Курсове се предлагат във всеки университет и в много училища. Много хора считат арабската писменост за особено очарователна. Тя се изписва отдясно наляво. Арабското произношение и граматика не са толкова лесни. Има много звуци и правила, които са непознати в другите езици. Когато учи езика, човек трябва да следва определен ред. Първо произношението, след това граматиката и чак след това писането…