Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   ad ХьакIэщым – Къэсыныр

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

27 [тIокIырэ блырэ]

27 [tIokIyrje blyrje]

ХьакIэщым – Къэсыныр

[H'akIjeshhym – Kjesynyr]

Изберете как искате да видите превода:   
български адигейски Играйте Повече
Имате ли свободна стая? У-э нэ-I шъ----? У-- н--- ш------ У-э н-к- ш-у-I-? ---------------- Унэ нэкI шъуиIа? 0
Un----jekI s--iI-? U--- n---- s------ U-j- n-e-I s-u-I-? ------------------ Unje njekI shuiIa?
Аз запазих стая. Сэ---э---ызы-я-гъэгъ-нэ--а-ъ. С- у-- к--------------------- С- у-э к-ы-ы-я-г-э-ъ-н-г-а-ъ- ----------------------------- Сэ унэ къызыфязгъэгъэнэгъагъ. 0
Sj--un---k--yf-a-g--gj-n--ga-. S-- u--- k-------------------- S-e u-j- k-z-f-a-g-e-j-n-e-a-. ------------------------------ Sje unje kyzyfjazgjegjenjegag.
Името ми е Мюлер. Сэ-с--э-ъ--ц----ю--ер. С- с---------- М------ С- с-ъ-к-у-ц-э М-л-е-. ---------------------- Сэ слъэкъуацIэ Мюллер. 0
Sj- s-jek-ac--e Mj---er. S-- s---------- M------- S-e s-j-k-a-I-e M-u-l-r- ------------------------ Sje sljekuacIje Mjuller.
Трябва ми единична стая. С--------гырэм -ае унэ--ыф--. С- з- н------- п-- у-- с----- С- з- н-б-ы-э- п-е у-э с-ф-й- ----------------------------- Сэ зы нэбгырэм пае унэ сыфай. 0
S-- -y njebg----- p-- unje-s----. S-- z- n--------- p-- u--- s----- S-e z- n-e-g-r-e- p-e u-j- s-f-j- --------------------------------- Sje zy njebgyrjem pae unje syfaj.
Трябва ми двойна стая. С--н---ы-и-I--э--пае -н----ф--. С- н----------- а--- у-- с----- С- н-б-ы-и-I-м- а-а- у-э с-ф-й- ------------------------------- Сэ нэбгыритIумэ апае унэ сыфай. 0
S----j-b-----I--je a--e --j----fa-. S-- n------------- a--- u--- s----- S-e n-e-g-r-t-u-j- a-a- u-j- s-f-j- ----------------------------------- Sje njebgyritIumje apae unje syfaj.
Колко струва стаята за една нощ? М- у--- зы-ч-щ --п-ын-м -хь--ш--е-эр-р? М- у--- з- ч-- щ------- т----- т------- М- у-э- з- ч-щ щ-п-ы-ы- т-ь-п- т-ф-р-р- --------------------------------------- Мы унэм зы чэщ щипхыным тхьапш тефэрэр? 0
M- unje- z----j-shh shh--h---- -h--p-h----jerj-r? M- u---- z- c------ s--------- t------ t--------- M- u-j-m z- c-j-s-h s-h-p-y-y- t-'-p-h t-f-e-j-r- ------------------------------------------------- My unjem zy chjeshh shhiphynym th'apsh tefjerjer?
Бих желал / желала стая с баня. С--гъэп--Iып-э --тэ- у-э сы--й. С- г---------- х---- у-- с----- С- г-э-с-I-п-э х-т-у у-э с-ф-й- ------------------------------- Сэ гъэпскIыпIэ хэтэу унэ сыфай. 0
Sj- ---p-k--p-je h-et--u ----------. S-- g----------- h------ u--- s----- S-e g-e-s-I-p-j- h-e-j-u u-j- s-f-j- ------------------------------------ Sje gjepskIypIje hjetjeu unje syfaj.
Бих желал / желала стая с душ. С- -уш хэ--у-унэ -ыфа-. С- д-- х---- у-- с----- С- д-ш х-т-у у-э с-ф-й- ----------------------- Сэ душ хэтэу унэ сыфай. 0
S----us-------eu----e s-faj. S-- d--- h------ u--- s----- S-e d-s- h-e-j-u u-j- s-f-j- ---------------------------- Sje dush hjetjeu unje syfaj.
Може ли да видя стаята? Ун---се--ъ-м- х-----? У--- с------- х------ У-э- с-п-ъ-м- х-у-т-? --------------------- Унэм сеплъымэ хъущта? 0
Un----se-l---e -u--ht-? U---- s------- h------- U-j-m s-p-y-j- h-s-h-a- ----------------------- Unjem seplymje hushhta?
Има ли тук гараж? Мы--гар------а? М-- г---- щ---- М-щ г-р-ж щ-I-? --------------- Мыщ гараж щыIа? 0
Myshh-g------s-h-Ia? M---- g----- s------ M-s-h g-r-z- s-h-I-? -------------------- Myshh garazh shhyIa?
Има ли тук сейф? Мыщ---й----Iа? М-- с--- щ---- М-щ с-й- щ-I-? -------------- Мыщ сейф щыIа? 0
My-hh sejf shh--a? M---- s--- s------ M-s-h s-j- s-h-I-? ------------------ Myshh sejf shhyIa?
Има ли тук факс? М----ак----I-? М-- ф--- щ---- М-щ ф-к- щ-I-? -------------- Мыщ факс щыIа? 0
My-----a-s s--y--? M---- f--- s------ M-s-h f-k- s-h-I-? ------------------ Myshh faks shhyIa?
Добре, ще взема стаята. Дэг-у,--нэ----шт-. Д----- у--- с----- Д-г-у- у-э- с-ш-э- ------------------ Дэгъу, унэр сэштэ. 0
Djeg-- -n----sje--tje. D----- u---- s-------- D-e-u- u-j-r s-e-h-j-. ---------------------- Djegu, unjer sjeshtje.
Ето ключовете. I--к--бзэ--р м-р-. I----------- м---- I-н-I-б-э-э- м-р-. ------------------ IункIыбзэхэр мары. 0
Iu-k-----e-je---a--. I------------- m---- I-n-I-b-j-h-e- m-r-. -------------------- IunkIybzjehjer mary.
Това е багажат ми. М-р си-агаж. М-- с------- М-р с-б-г-ж- ------------ Мыр сибагаж. 0
M-r--ib--az-. M-- s-------- M-r s-b-g-z-. ------------- Myr sibagazh.
В колко часа е закуската? С-хьа-ыр-тх--п-----чэ-ы-ь-шх- -рагъэ---ра? С------- т------- п---------- а----------- С-х-а-ы- т-ь-п-ы- п-э-ы-ь-ш-э а-а-ъ-ш-ы-а- ------------------------------------------ Сыхьатыр тхьапшым пчэдыжьышхэ арагъэшIыра? 0
S-h'at-- th'a--h-m --hj-d-z--ys---- -r-g--shI--a? S------- t-------- p--------------- a------------ S-h-a-y- t-'-p-h-m p-h-e-y-h-y-h-j- a-a-j-s-I-r-? ------------------------------------------------- Syh'atyr th'apshym pchjedyzh'yshhje aragjeshIyra?
В колко часа е обядът? Сы--а--р т--ап-ы--щ-дж--ъу-шхэ-арагъэ----а? С------- т------- щ----------- а----------- С-х-а-ы- т-ь-п-ы- щ-д-э-ъ-а-х- а-а-ъ-ш-ы-а- ------------------------------------------- Сыхьатыр тхьапшым щэджэгъуашхэ арагъэшIыра? 0
S-h'--y--t-'--shy- ---j--zhj-g--s--j----ag-esh-y-a? S------- t-------- s----------------- a------------ S-h-a-y- t-'-p-h-m s-h-e-z-j-g-a-h-j- a-a-j-s-I-r-? --------------------------------------------------- Syh'atyr th'apshym shhjedzhjeguashhje aragjeshIyra?
В колко часа е вечерята? С-хь--ы----ьапшым-п-ых-эш-х-ашх- а---ъэшI-р-? С------- т------- п------------- а----------- С-х-а-ы- т-ь-п-ы- п-ы-ь-ш-х-а-х- а-а-ъ-ш-ы-а- --------------------------------------------- Сыхьатыр тхьапшым пчыхьэшъхьашхэ арагъэшIыра? 0
S-h'a-yr-t---p-h----ch---j-s----sh-je-ar-g---h-yra? S------- t-------- p----------------- a------------ S-h-a-y- t-'-p-h-m p-h-h-j-s-h-a-h-j- a-a-j-s-I-r-? --------------------------------------------------- Syh'atyr th'apshym pchyh'jeshh'ashhje aragjeshIyra?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...