Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   uk В готелі – прибуття

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

27 [Двадцять сім]

27 [Dvadtsyatʹ sim]

В готелі – прибуття

[V hoteli – prybuttya]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Имате ли свободна стая? У---с є ві-ь-а --м---а? У в-- є в----- к------- У в-с є в-л-н- к-м-а-а- ----------------------- У вас є вільна кімната? 0
U -as-y- v--ʹna-k--n-ta? U v-- y- v----- k------- U v-s y- v-l-n- k-m-a-a- ------------------------ U vas ye vilʹna kimnata?
Аз запазих стая. Я-зарез-р---ав-/-з--е--р---ала-к-мн---. Я з----------- / з------------ к------- Я з-р-з-р-у-а- / з-р-з-р-у-а-а к-м-а-у- --------------------------------------- Я зарезервував / зарезервувала кімнату. 0
Y- -ar-ze--uva--/ za-ezerv--al- k-mnat-. Y- z----------- / z------------ k------- Y- z-r-z-r-u-a- / z-r-z-r-u-a-a k-m-a-u- ---------------------------------------- YA zarezervuvav / zarezervuvala kimnatu.
Името ми е Мюлер. Мо----’я –-Мю---р. М-- і--- – М------ М-є і-’- – М-л-е-. ------------------ Моє ім’я – Мюллер. 0
M--e ---ya-– M-----r. M--- i---- – M------- M-y- i-ʺ-a – M-u-l-r- --------------------- Moye imʺya – Myuller.
Трябва ми единична стая. Мені пот---на-окр-м---і-н-та. М--- п------- о----- к------- М-н- п-т-і-н- о-р-м- к-м-а-а- ----------------------------- Мені потрібна окрема кімната. 0
M-n---o--ib---o-re-----mna-a. M--- p------- o----- k------- M-n- p-t-i-n- o-r-m- k-m-a-a- ----------------------------- Meni potribna okrema kimnata.
Трябва ми двойна стая. Ме-- п--р--на--ім--т--для--вох. М--- п------- к------ д-- д---- М-н- п-т-і-н- к-м-а-а д-я д-о-. ------------------------------- Мені потрібна кімната для двох. 0
Me-i-potr-b---------a-dly- d--kh. M--- p------- k------ d--- d----- M-n- p-t-i-n- k-m-a-a d-y- d-o-h- --------------------------------- Meni potribna kimnata dlya dvokh.
Колко струва стаята за една нощ? Ск-л--и кош--є к-мн-та на-н-ч? С------ к----- к------ н- н--- С-і-ь-и к-ш-у- к-м-а-а н- н-ч- ------------------------------ Скільки коштує кімната на ніч? 0
Sk---k- k-s----- --m--t--n--nic-? S------ k------- k------ n- n---- S-i-ʹ-y k-s-t-y- k-m-a-a n- n-c-? --------------------------------- Skilʹky koshtuye kimnata na nich?
Бих желал / желала стая с баня. Я--о-у к-мн-ту з-ва--ою. Я х--- к------ з в------ Я х-ч- к-м-а-у з в-н-о-. ------------------------ Я хочу кімнату з ванною. 0
YA --och- --mn--- --vann--u. Y- k----- k------ z v------- Y- k-o-h- k-m-a-u z v-n-o-u- ---------------------------- YA khochu kimnatu z vannoyu.
Бих желал / желала стая с душ. Я -о-у -ім---- -------. Я х--- к------ з д----- Я х-ч- к-м-а-у з д-ш-м- ----------------------- Я хочу кімнату з душем. 0
Y--kh-c-u -imnat- - d--h-m. Y- k----- k------ z d------ Y- k-o-h- k-m-a-u z d-s-e-. --------------------------- YA khochu kimnatu z dushem.
Може ли да видя стаята? Чи м--у --п--и-ити-я-----і-нату? Ч- м--- я п--------- н- к------- Ч- м-ж- я п-д-в-т-с- н- к-м-а-у- -------------------------------- Чи можу я подивитися на кімнату? 0
C-y--oz-u-y- p-dy-y--sya----ki--a--? C-- m---- y- p---------- n- k------- C-y m-z-u y- p-d-v-t-s-a n- k-m-a-u- ------------------------------------ Chy mozhu ya podyvytysya na kimnatu?
Има ли тук гараж? Ч- є --- г----? Ч- є т-- г----- Ч- є т-т г-р-ж- --------------- Чи є тут гараж? 0
Ch- -- t-t --r-z-? C-- y- t-- h------ C-y y- t-t h-r-z-? ------------------ Chy ye tut harazh?
Има ли тук сейф? Чи є тут-се--? Ч- є т-- с---- Ч- є т-т с-й-? -------------- Чи є тут сейф? 0
Ch- ye --- se-̆-? C-- y- t-- s----- C-y y- t-t s-y-f- ----------------- Chy ye tut sey̆f?
Има ли тук факс? Чи-- -ут-факс? Ч- є т-- ф---- Ч- є т-т ф-к-? -------------- Чи є тут факс? 0
C----- ----f--s? C-- y- t-- f---- C-y y- t-t f-k-? ---------------- Chy ye tut faks?
Добре, ще взема стаята. Доб-е, - б--у -і-н---. Д----- я б--- к------- Д-б-е- я б-р- к-м-а-у- ---------------------- Добре, я беру кімнату. 0
D-b-e,--- beru -i---t-. D----- y- b--- k------- D-b-e- y- b-r- k-m-a-u- ----------------------- Dobre, ya beru kimnatu.
Ето ключовете. О-ь---ючі. О-- к----- О-ь к-ю-і- ---------- Ось ключі. 0
O-------ch-. O-- k------- O-ʹ k-y-c-i- ------------ Osʹ klyuchi.
Това е багажат ми. О-ь---й-багаж. О-- м-- б----- О-ь м-й б-г-ж- -------------- Ось мій багаж. 0
Os----y--b--a-h. O-- m--- b------ O-ʹ m-y- b-h-z-. ---------------- Osʹ miy̆ bahazh.
В колко часа е закуската? О -о-рій-го---- п-дається-снідано-? О к----- г----- п-------- с-------- О к-т-і- г-д-н- п-д-є-ь-я с-і-а-о-? ----------------------------------- О котрій годині подається сніданок? 0
O--ot-i-- h--yni-p---------a -n-danok? O k------ h----- p---------- s-------- O k-t-i-̆ h-d-n- p-d-y-t-s-a s-i-a-o-? -------------------------------------- O kotriy̆ hodyni podayetʹsya snidanok?
В колко часа е обядът? О ко--ій г----і--од-єт--я-о--д? О к----- г----- п-------- о---- О к-т-і- г-д-н- п-д-є-ь-я о-і-? ------------------------------- О котрій годині подається обід? 0
O--o---y̆-h-dy-- p----et--ya o-i-? O k------ h----- p---------- o---- O k-t-i-̆ h-d-n- p-d-y-t-s-a o-i-? ---------------------------------- O kotriy̆ hodyni podayetʹsya obid?
В колко часа е вечерята? О-ко-р-- го--ні--ода--ьс--в---ря? О к----- г----- п-------- в------ О к-т-і- г-д-н- п-д-є-ь-я в-ч-р-? --------------------------------- О котрій годині подається вечеря? 0
O --tr--̆ h--yni -od---tʹ----v-che---? O k------ h----- p---------- v-------- O k-t-i-̆ h-d-n- p-d-y-t-s-a v-c-e-y-? -------------------------------------- O kotriy̆ hodyni podayetʹsya vecherya?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...