Разговорник

bg В хотела – Пристигане   »   sk V hoteli – príchod

27 [двайсет и седем]

В хотела – Пристигане

В хотела – Пристигане

27 [dvadsaťsedem]

V hoteli – príchod

Изберете как искате да видите превода:   
български словашки Играйте Повече
Имате ли свободна стая? M-te voľ-ú izbu? M--- v---- i---- M-t- v-ľ-ú i-b-? ---------------- Máte voľnú izbu? 0
Аз запазих стая. R---rvo-al---m si j-dn---zbu. R--------- s-- s- j---- i---- R-z-r-o-a- s-m s- j-d-u i-b-. ----------------------------- Rezervoval som si jednu izbu. 0
Името ми е Мюлер. M-je----o je ----e-. M--- m--- j- M------ M-j- m-n- j- M-l-e-. -------------------- Moje meno je Müller. 0
Трябва ми единична стая. Po---bu--- ---n--oste---ú izbu. P--------- j------------- i---- P-t-e-u-e- j-d-o-o-t-ľ-v- i-b-. ------------------------------- Potrebujem jednoposteľovú izbu. 0
Трябва ми двойна стая. P-t-ebu-em -vo--ost-ľov----bu. P--------- d------------ i---- P-t-e-u-e- d-o-p-s-e-o-ú i-b-. ------------------------------ Potrebujem dvojposteľovú izbu. 0
Колко струва стаята за една нощ? Ko--o s-ojí i--- n---o-? K---- s---- i--- n- n--- K-ľ-o s-o-í i-b- n- n-c- ------------------------ Koľko stojí izba na noc? 0
Бих желал / желала стая с баня. C-ce-----s-m---bu - k-pe--ou. C---- b- s-- i--- s k-------- C-c-l b- s-m i-b- s k-p-ľ-o-. ----------------------------- Chcel by som izbu s kúpeľňou. 0
Бих желал / желала стая с душ. Chcel----som-izb--s--s--c-ou. C---- b- s-- i--- s- s------- C-c-l b- s-m i-b- s- s-r-h-u- ----------------------------- Chcel by som izbu so sprchou. 0
Може ли да видя стаята? M-ž-----di-- ----z--? M---- v----- t- i---- M-ž-m v-d-e- t- i-b-? --------------------- Môžem vidieť tú izbu? 0
Има ли тук гараж? M-te -- g--á-? M--- t- g----- M-t- t- g-r-ž- -------------- Máte tu garáž? 0
Има ли тук сейф? Má-e-t------o-? M--- t- t------ M-t- t- t-e-o-? --------------- Máte tu trezor? 0
Има ли тук факс? Máte-tu -ax? M--- t- f--- M-t- t- f-x- ------------ Máte tu fax? 0
Добре, ще взема стаята. Dobre, --r--m -ú -zb-. D----- b----- t- i---- D-b-e- b-r-e- t- i-b-. ---------------------- Dobre, beriem tú izbu. 0
Ето ключовете. T--s- k--č-. T- s- k----- T- s- k-ú-e- ------------ Tu sú kľúče. 0
Това е багажат ми. Tu--- ---a-b-t-ži--. T- j- m--- b-------- T- j- m-j- b-t-ž-n-. -------------------- Tu je moja batožina. 0
В колко часа е закуската? Ke----ú---ň---y? K--- s- r------- K-d- s- r-ň-j-y- ---------------- Kedy sú raňajky? 0
В колко часа е обядът? Kedy-je o-ed? K--- j- o---- K-d- j- o-e-? ------------- Kedy je obed? 0
В колко часа е вечерята? Ked---- --č---? K--- j- v------ K-d- j- v-č-r-? --------------- Kedy je večera? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Почивките са важни за успешното учене

Тези, които искат да учат успешно трябва да правят чести почивки! Нови научни изследвания са стигнали до това заключение. Учени са изследвали фазите на учене. Като в този процес са симулирали различни учебни ситуации. Ние абсорбираме информацията най-добре когато е разбита на малки парченца. Това означава, че не трябва да научаваме твърде много наведнъж. Винаги трябва да правим паузи между учебните раздели. Нашият успех в обучението също буквално зависи от биохимичните процеси. Тези процеси протичат в мозъка. Те определят нашия оптимален учебен ритъм. Когато учим нещо ново, мозъкът ни освобождава определени вещества. Тези вещества влияят върху активността на нашите мозъчни клетки. Два различни специфични ензима играят важна роля в този процес. Те се освобождават, когато се учи ново съдържание. Но те не се освобождават заедно. Тяхното въздействие се развива със закъснение. Ние учим най-добре, обаче, когато двата ензима присъстват едновременно. И нашият успех се увеличава значително, когато правим паузи по-често. Така че има смисъл да се правят вариации в дължината на отделните учебни фази. Също е добре да варира и дължината на почивката. В идеалния случай, в началото е добре да се направят две почивки от по десет минути. След това една пауза от пет минути. А след това да се направи 30-минутна почивка. По време на почивките, нашият мозък запомня новото съдържание по-добре. По време на почивките трябва да напуснете работно си място. Също така е добра идея да се движите докато почивате. Така че, правете кратки разходки между учебните части! И не се чувствайте зле - дори и тогава Вие учите!
Знаете ли, че?
Литовският принадлежи към балтийските езици. Говори се от повече от 3 милиона души. Те живеят в Литва, Беларус и Полша. Литовският е по-тясно свързан само с латвийския. Въпреки че Литва е сравнително малка страна, езикът се разделя на много диалекти. Литовски се пише с латински букви, но има и някои специални знаци. Типични са многото двойни гласни. Съществуват и няколко варианта на гласните, като например къси, дълги и носови. Произношението на литовски не е трудно. Значително по-сложно е ударението, тъй като е променливо. Това ще рече, че то зависи от граматичната форма на думата. Интересно е, че литовският е много архаичен език. Счита се, че това е езикът, който най-малко се е отклонил от праезика си. Това означава, че той силно наподобява първия индоевропейски език. Който иска да знае как са говорили нашите предци, трябва да учи литовски ...