Разговорник

bg На път   »   fa ‫در راه‬

37 [трийсет и седем]

На път

На път

‫37 [سی و هفت]‬

37 [see-o-haft]

‫در راه‬

[dar râh]

Изберете как искате да видите превода:   
български персийски Играйте Повече
Той пътува с мотор. ‫او -م-د) با م-ت-ر---لت---کت-م-‌ک-د.‬ ‫-- (---- ب- م--------- ح--- م------- ‫-و (-ر-) ب- م-ت-ر-ی-ل- ح-ک- م-‌-ن-.- ------------------------------------- ‫او (مرد) با موتورسیکلت حرکت می‌کند.‬ 0
oo--â moto------t--a-e--- m---nad. o- b- m---------- h------ m------- o- b- m-t-r-i-l-t h-r-k-t m-k-n-d- ---------------------------------- oo bâ motorsiklet harekat mikonad.
Тъй пътува с велосипед / колело. ‫ا- -مرد)-ب--د--رخه----ت می--ند.‬ ‫-- (---- ب- د----- ح--- م------- ‫-و (-ر-) ب- د-چ-خ- ح-ک- م-‌-ن-.- --------------------------------- ‫او (مرد) با دوچرخه حرکت می‌کند.‬ 0
o--bâ---------e-har---- mi---ad. o- b- d-------- h------ m------- o- b- d-c-a-k-e h-r-k-t m-k-n-d- -------------------------------- oo bâ docharkhe harekat mikonad.
Той върви пеш. ‫ا- (مرد- --اد- م----د-‬ ‫-- (---- پ---- م------- ‫-و (-ر-) پ-ا-ه م-‌-و-.- ------------------------ ‫او (مرد) پیاده می‌رود.‬ 0
o-------d- m--a-a-. o- p------ m------- o- p---â-e m-r-v-d- ------------------- oo pi-yâde miravad.
Той пътува с кораб. ‫او (--د)-ب--ک--- ح-کت --‌--د.‬ ‫-- (---- ب- ک--- ح--- م------- ‫-و (-ر-) ب- ک-ت- ح-ک- م-‌-ن-.- ------------------------------- ‫او (مرد) با کشتی حرکت می‌کند.‬ 0
oo -â--ash-- ha-ek----ik-na-. o- b- k----- h------ m------- o- b- k-s-t- h-r-k-t m-k-n-d- ----------------------------- oo bâ kashti harekat mikonad.
Той пътува с лодка. ‫ا--(-ر----ا ق--ق ح--ت ---کند.‬ ‫-- (---- ب- ق--- ح--- م------- ‫-و (-ر-) ب- ق-ی- ح-ک- م-‌-ن-.- ------------------------------- ‫او (مرد) با قایق حرکت می‌کند.‬ 0
o---- g-â-----hareka-----on-d. o- b- g------ h------ m------- o- b- g-â-e-h h-r-k-t m-k-n-d- ------------------------------ oo bâ ghâyegh harekat mikonad.
Той плува. ‫او --ر---ش----ی--ن--‬ ‫-- (---- ش-- م------- ‫-و (-ر-) ش-ا م-‌-ن-.- ---------------------- ‫او (مرد) شنا می‌کند.‬ 0
oo--h--â mik-na-. o- s---- m------- o- s-e-â m-k-n-d- ----------------- oo shenâ mikonad.
Опасно ли е тук? ‫ای--- -ا--خ-رنا-ی -س--‬ ‫----- ج-- خ------ ا---- ‫-ی-ج- ج-ی خ-ر-ا-ی ا-ت-‬ ------------------------ ‫اینجا جای خطرناکی است؟‬ 0
i-jâ j-y--khat-r-â-- -s-? i--- j--- k--------- a--- i-j- j-y- k-a-a-n-k- a-t- ------------------------- injâ jâye khatarnâki ast?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? ‫آ----نهایی -دم-----خط-ن---اس--‬ ‫--- ت----- ق-- ز-- خ----- ا---- ‫-ی- ت-ه-ی- ق-م ز-ن خ-ر-ا- ا-ت-‬ -------------------------------- ‫آیا تنهایی قدم زدن خطرناک است؟‬ 0
âyâ -anhâ----had-m ---------tarn-k-ast? â-- t------ g----- z---- k-------- a--- â-â t-n-â-i g-a-a- z-d-n k-a-a-n-k a-t- --------------------------------------- âyâ tanhâyi ghadam zadan khatarnâk ast?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? ‫--- پ-ا-ه-رو--د--ش- خ--ن-- -ست؟‬ ‫--- پ---- ر-- د- ش- خ----- ا---- ‫-ی- پ-ا-ه ر-ی د- ش- خ-ر-ا- ا-ت-‬ --------------------------------- ‫آیا پیاده روی در شب خطرناک است؟‬ 0
âyâ-s-ab--â -e-pi--- r--i raf-an kha-arnâ- ast? â-- s------ b- p---- r--- r----- k-------- a--- â-â s-a---â b- p-â-e r-v- r-f-a- k-a-a-n-k a-t- ----------------------------------------------- âyâ shab-hâ be piâde ravi raftan khatarnâk ast?
Ние объркахме пътя. ‫-- -اه--- --ا م-شی---ا---اه ---ه-ای--‬ ‫-- ر-- ر- (-- م----- ا----- ر--- ا---- ‫-ا ر-ه ر- (-ا م-ش-ن- ا-ت-ا- ر-ت- ا-م-‬ --------------------------------------- ‫ما راه را (با ماشین) اشتباه رفته ایم.‬ 0
mâ -â- -- (-â m-sh--- esht-b-- ------i-. m- r-- r- (-- m------ e------- r-------- m- r-h r- (-â m-s-i-) e-h-e-â- r-f-e-i-. ---------------------------------------- mâ râh râ (bâ mâshin) eshtebâh rafte-im.
Ние сме на погрешен път. ‫-- -ر-م--- --تب----ست--.‬ ‫-- د- م--- ا----- ه------ ‫-ا د- م-ی- ا-ت-ا- ه-ت-م-‬ -------------------------- ‫ما در مسیر اشتباه هستیم.‬ 0
mâ-d---ma--r--e--teb---hasti-. m- d-- m----- e------- h------ m- d-r m-s-r- e-h-e-â- h-s-i-. ------------------------------ mâ dar masire eshtebâh hastim.
Ние трябва да се върнем. ‫--ا بای------د--.‬ ‫ م- ب--- ب-------- ‫ م- ب-ی- ب-گ-د-م-‬ ------------------- ‫ ما باید برگردیم.‬ 0
m--bâ-ad -a--------. m- b---- b-- g------ m- b-y-d b-r g-r-i-. -------------------- mâ bâyad bar gardim.
Къде може да се паркира тук? ‫----ا---ا --‌شو- پ--- ک---‬ ‫----- ک-- م----- پ--- ک---- ‫-ی-ج- ک-ا م-‌-و- پ-ر- ک-د-‬ ---------------------------- ‫اینجا کجا می‌شود پارک کرد؟‬ 0
i--- -o-â -i-h-----p-r- ka--? i--- k--- m------- p--- k---- i-j- k-j- m-s-a-a- p-r- k-r-? ----------------------------- injâ kojâ mishavad pârk kard?
Тук има ли паркинг? ‫--- ‫اینجا-پ--کی-----ت؟‬ ‫--- ‫----- پ------ ه---- ‫-ی- ‫-ی-ج- پ-ر-ی-گ ه-ت-‬ ------------------------- ‫آیا ‫اینجا پارکینگ هست؟‬ 0
i--- --r-i-g v-----d----? i--- p------ v---- d----- i-j- p-r-i-g v-j-d d-r-d- ------------------------- injâ pârking vojud dârad?
Колко време може да се паркира тук? ‫چ-در---‌-و- ای--ا--ا-ک کر--‬ ‫---- م----- ا---- پ--- ک---- ‫-ق-ر م-‌-و- ا-ن-ا پ-ر- ک-د-‬ ----------------------------- ‫چقدر می‌شود اینجا پارک کرد؟‬ 0
c-e -o--da--mitav---i--- -ârk-k---? c-- m------ m------ i--- p--- k---- c-e m-d-d-t m-t-v-n i-j- p-r- k-r-? ----------------------------------- che mod-dat mitavân injâ pârk kard?
Карате ли ски? ‫-م--ا--ی م-‌کنی--‬ ‫--- ا--- م-------- ‫-م- ا-ک- م-‌-ن-د-‬ ------------------- ‫شما اسکی می‌کنید؟‬ 0
sh-mâ esk- ---o-id? s---- e--- m------- s-o-â e-k- m-k-n-d- ------------------- shomâ eski mikonid?
Със ски лифта ли ще се качите? ‫ب- -ل- س-ژ---ا-ا-ر اس--- -ا-- می‌-وید-‬ ‫-- ت-- س-- (------ ا---- ب--- م-------- ‫-ا ت-ه س-ژ (-ا-ا-ر ا-ک-) ب-ل- م-‌-و-د-‬ ---------------------------------------- ‫با تله سیژ (بالابر اسکی) بالا می‌روید؟‬ 0
b- t-le-s-- (b-l--a----s--- bâ-â -ir--id? b- t------- (-------- e---- b--- m------- b- t-l---i- (-â-â-a-e e-k-) b-l- m-r-v-d- ----------------------------------------- be tele-sij (bâlâbare eski) bâlâ miravid?
Може ли да се заемат тук ски? ‫آیا می‌--- ---جا-----ا-کی --ایه-کرد-‬ ‫--- م----- ا---- چ-- ا--- ک---- ک---- ‫-ی- م-‌-و- ا-ن-ا چ-ب ا-ک- ک-ا-ه ک-د-‬ -------------------------------------- ‫آیا می‌شود اینجا چوب اسکی کرایه کرد؟‬ 0
â---mita--n -n-â--hu-- es-i----â-e-k--d? â-- m------ i--- c---- e--- k----- k---- â-â m-t-v-n i-j- c-u-e e-k- k-r-y- k-r-? ---------------------------------------- âyâ mitavân injâ chube eski kerâye kard?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!