Разговорник

bg На път   »   uk В дорозі

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [тридцять сім]

37 [trydtsyatʹ sim]

В дорозі

[V dorozi]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Той пътува с мотор. В-н-їд- н---о-оц--л-. В-- ї-- н- м--------- В-н ї-е н- м-т-ц-к-і- --------------------- Він їде на мотоциклі. 0
V-- ---e n--m-t-ts-k--. V-- i--- n- m---------- V-n i-d- n- m-t-t-y-l-. ----------------------- Vin ïde na mototsykli.
Тъй пътува с велосипед / колело. В-- їд- -- -ел-с---д-. В-- ї-- н- в---------- В-н ї-е н- в-л-с-п-д-. ---------------------- Він їде на велосипеді. 0
V-n -̈-e n---e-o----d-. V-- i--- n- v---------- V-n i-d- n- v-l-s-p-d-. ----------------------- Vin ïde na velosypedi.
Той върви пеш. В-н й-е п-ш--. В-- й-- п----- В-н й-е п-ш-и- -------------- Він йде пішки. 0
V-n-y̆-- -i--ky. V-- y--- p------ V-n y-d- p-s-k-. ---------------- Vin y̆de pishky.
Той пътува с кораб. Ві- --и-е--- -ор----. В-- п---- н- к------- В-н п-и-е н- к-р-б-і- --------------------- Він пливе на кораблі. 0
V-- -l-----a k---bli. V-- p---- n- k------- V-n p-y-e n- k-r-b-i- --------------------- Vin plyve na korabli.
Той пътува с лодка. Ві- п-и------чов-і. В-- п---- н- ч----- В-н п-и-е н- ч-в-і- ------------------- Він пливе на човні. 0
Vin pl--- -a chov-i. V-- p---- n- c------ V-n p-y-e n- c-o-n-. -------------------- Vin plyve na chovni.
Той плува. Він п---е. В-- п----- В-н п-и-е- ---------- Він пливе. 0
Vin----v-. V-- p----- V-n p-y-e- ---------- Vin plyve.
Опасно ли е тук? Ч--тут -ебе-печ--? Ч- т-- н---------- Ч- т-т н-б-з-е-н-? ------------------ Чи тут небезпечно? 0
Ch--t-- n---zp--hno? C-- t-- n----------- C-y t-t n-b-z-e-h-o- -------------------- Chy tut nebezpechno?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Ч---е----е--- с---му - --м------о----в---? Ч- н--------- с----- / с---- п------------ Ч- н-б-з-е-н- с-м-м- / с-м-й п-д-р-ж-в-т-? ------------------------------------------ Чи небезпечно самому / самій подорожувати? 0
Chy n-bez-e---o sam-m- - s-miy--p--or--hu-a--? C-- n---------- s----- / s----- p------------- C-y n-b-z-e-h-o s-m-m- / s-m-y- p-d-r-z-u-a-y- ---------------------------------------------- Chy nebezpechno samomu / samiy̆ podorozhuvaty?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Ч---ебез-еч-о ---чі са-ом- /---мій-г-лят-? Ч- н--------- в---- с----- / с---- г------ Ч- н-б-з-е-н- в-о-і с-м-м- / с-м-й г-л-т-? ------------------------------------------ Чи небезпечно вночі самому / самій гуляти? 0
C-- nebez-e-h-o-vnochi --m-mu-/---mi-- -u---t-? C-- n---------- v----- s----- / s----- h------- C-y n-b-z-e-h-o v-o-h- s-m-m- / s-m-y- h-l-a-y- ----------------------------------------------- Chy nebezpechno vnochi samomu / samiy̆ hulyaty?
Ние объркахме пътя. М--з--------. М- з--------- М- з-б-у-а-и- ------------- Ми заблукали. 0
M----bl-k--y. M- z--------- M- z-b-u-a-y- ------------- My zablukaly.
Ние сме на погрешен път. М- -а---прав-льно---шл--у. М- н- н------------ ш----- М- н- н-п-а-и-ь-о-у ш-я-у- -------------------------- Ми на неправильному шляху. 0
M--n- -ep--vylʹno-u--hl----u. M- n- n------------ s-------- M- n- n-p-a-y-ʹ-o-u s-l-a-h-. ----------------------------- My na nepravylʹnomu shlyakhu.
Ние трябва да се върнем. Ми п------ п---р--т-ся. М- п------ п----------- М- п-в-н-і п-в-р-у-и-я- ----------------------- Ми повинні повернутися. 0
My--ov-n-- -ov---ut-sya. M- p------ p------------ M- p-v-n-i p-v-r-u-y-y-. ------------------------ My povynni povernutysya.
Къде може да се паркира тук? Д- --ж----у---р---ркуват-с-? Д- м---- т-- п-------------- Д- м-ж-а т-т п-и-а-к-в-т-с-? ---------------------------- Де можна тут припаркуватися? 0
De-mo---a --t p-y-a-k---ty-y-? D- m----- t-- p--------------- D- m-z-n- t-t p-y-a-k-v-t-s-a- ------------------------------ De mozhna tut pryparkuvatysya?
Тук има ли паркинг? Ч--- ту- --сц- д-я -а-ковк-? Ч- є т-- м---- д-- п-------- Ч- є т-т м-с-е д-я п-р-о-к-? ---------------------------- Чи є тут місце для парковки? 0
C---y---u--m---------a-park-vk-? C-- y- t-- m----- d--- p-------- C-y y- t-t m-s-s- d-y- p-r-o-k-? -------------------------------- Chy ye tut mistse dlya parkovky?
Колко време може да се паркира тук? Я- -овго мож-а-т-т-ст--т-? Я- д---- м---- т-- с------ Я- д-в-о м-ж-а т-т с-о-т-? -------------------------- Як довго можна тут стояти? 0
Y-k d-v-o------- tu- s---aty? Y-- d---- m----- t-- s------- Y-k d-v-o m-z-n- t-t s-o-a-y- ----------------------------- Yak dovho mozhna tut stoyaty?
Карате ли ски? Ви----ає--с---- л----? В- к-------- н- л----- В- к-т-є-е-ь н- л-ж-х- ---------------------- Ви катаєтесь на лижах? 0
Vy k--ay-tesʹ na-lyzha-h? V- k--------- n- l------- V- k-t-y-t-s- n- l-z-a-h- ------------------------- Vy katayetesʹ na lyzhakh?
Със ски лифта ли ще се качите? В--їдет- н----------ліф---в-ору? В- ї---- н- л------ л---- в----- В- ї-е-е н- л-ж-о-у л-ф-і в-о-у- -------------------------------- Ви їдете на лижному ліфті вгору? 0
V- ï-e-e n---y-----u----t- v-or-? V- i----- n- l------- l---- v----- V- i-d-t- n- l-z-n-m- l-f-i v-o-u- ---------------------------------- Vy ïdete na lyzhnomu lifti vhoru?
Може ли да се заемат тук ски? Тут--ожн- вз-----и-- в----кат? Т-- м---- в---- л--- в п------ Т-т м-ж-а в-я-и л-ж- в п-о-а-? ------------------------------ Тут можна взяти лижі в прокат? 0
T-- -oz-n- ---a-y---z-i-v--r--at? T-- m----- v----- l---- v p------ T-t m-z-n- v-y-t- l-z-i v p-o-a-? --------------------------------- Tut mozhna vzyaty lyzhi v prokat?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!