Разговорник

bg На път   »   ru В дороге

37 [трийсет и седем]

На път

На път

37 [тридцать семь]

37 [tridtsatʹ semʹ]

В дороге

[V doroge]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Той пътува с мотор. Он --ет-н---от-ци-ле. О- е--- н- м--------- О- е-е- н- м-т-ц-к-е- --------------------- Он едет на мотоцикле. 0
On y---t--a mot---i-l-. O- y---- n- m---------- O- y-d-t n- m-t-t-i-l-. ----------------------- On yedet na mototsikle.
Тъй пътува с велосипед / колело. Он -дет н- ---о--пе--. О- е--- н- в---------- О- е-е- н- в-л-с-п-д-. ---------------------- Он едет на велосипеде. 0
On----e---a--el----ed-. O- y---- n- v---------- O- y-d-t n- v-l-s-p-d-. ----------------------- On yedet na velosipede.
Той върви пеш. О--и-ёт пеш--м. О- и--- п------ О- и-ё- п-ш-о-. --------------- Он идёт пешком. 0
On i--- pes-k-m. O- i--- p------- O- i-ë- p-s-k-m- ---------------- On idët peshkom.
Той пътува с кораб. Он -лыв-т--а --ро----. О- п----- н- п-------- О- п-ы-ё- н- п-р-х-д-. ---------------------- Он плывёт на пароходе. 0
On-p---ët na ---o-h-d-. O- p----- n- p--------- O- p-y-ë- n- p-r-k-o-e- ----------------------- On plyvët na parokhode.
Той пътува с лодка. Он плывё- на-л-д--. О- п----- н- л----- О- п-ы-ё- н- л-д-е- ------------------- Он плывёт на лодке. 0
On------- na l-dk-. O- p----- n- l----- O- p-y-ë- n- l-d-e- ------------------- On plyvët na lodke.
Той плува. О- -л-вё-. О- п------ О- п-ы-ё-. ---------- Он плывёт. 0
O--p---ë-. O- p------ O- p-y-ë-. ---------- On plyvët.
Опасно ли е тук? Зде-- -пасно? З---- о------ З-е-ь о-а-н-? ------------- Здесь опасно? 0
Zde-ʹ o--s-o? Z---- o------ Z-e-ʹ o-a-n-? ------------- Zdesʹ opasno?
Опасно ли е да се пътува сам на автостоп? Одно-у--у-е----в--а-ь опа-но? О----- п------------- о------ О-н-м- п-т-ш-с-в-в-т- о-а-н-? ----------------------------- Одному путешествовать опасно? 0
O--om----t---es---v-tʹ opa-no? O----- p-------------- o------ O-n-m- p-t-s-e-t-o-a-ʹ o-a-n-? ------------------------------ Odnomu puteshestvovatʹ opasno?
Опасно ли е да се разхождаш нощем сам? Но-ь- оп-с-о-х-ди-- гу---ь? Н---- о----- х----- г------ Н-ч-ю о-а-н- х-д-т- г-л-т-? --------------------------- Ночью опасно ходить гулять? 0
No-hʹyu-o-a-n- -h-d-tʹ gu----ʹ? N------ o----- k------ g------- N-c-ʹ-u o-a-n- k-o-i-ʹ g-l-a-ʹ- ------------------------------- Nochʹyu opasno khoditʹ gulyatʹ?
Ние объркахме пътя. М- -абл-д-----. М- з----------- М- з-б-у-и-и-ь- --------------- Мы заблудились. 0
M- ----ud----ʹ. M- z----------- M- z-b-u-i-i-ʹ- --------------- My zabludilisʹ.
Ние сме на погрешен път. М- пошли ---т---. М- п---- н- т---- М- п-ш-и н- т-д-. ----------------- Мы пошли не туда. 0
M------li-ne t---. M- p----- n- t---- M- p-s-l- n- t-d-. ------------------ My poshli ne tuda.
Ние трябва да се върнем. Над- р-зв-р-чи----с-. Н--- р--------------- Н-д- р-з-о-а-и-а-ь-я- --------------------- Надо разворачиваться. 0
N-d----z--r--h-v-tʹ---. N--- r----------------- N-d- r-z-o-a-h-v-t-s-a- ----------------------- Nado razvorachivatʹsya.
Къде може да се паркира тук? Гд--з--сь---ж-о --ип-р--ва---я? Г-- з---- м---- п-------------- Г-е з-е-ь м-ж-о п-и-а-к-в-т-с-? ------------------------------- Где здесь можно припарковаться? 0
Gde zd--- m-zhno------r----t-s-a? G-- z---- m----- p--------------- G-e z-e-ʹ m-z-n- p-i-a-k-v-t-s-a- --------------------------------- Gde zdesʹ mozhno priparkovatʹsya?
Тук има ли паркинг? З-ес- --ть --то--о-н-а? З---- е--- а----------- З-е-ь е-т- а-т-с-о-н-а- ----------------------- Здесь есть автостоянка? 0
Z------e-t------sto-a-k-? Z---- y---- a------------ Z-e-ʹ y-s-ʹ a-t-s-o-a-k-? ------------------------- Zdesʹ yestʹ avtostoyanka?
Колко време може да се паркира тук? К-к д--го-з-ес---ожно сто--ь? К-- д---- з---- м---- с------ К-к д-л-о з-е-ь м-ж-о с-о-т-? ----------------------------- Как долго здесь можно стоять? 0
K-k d-l---z-e-ʹ moz--o-stoy--ʹ? K-- d---- z---- m----- s------- K-k d-l-o z-e-ʹ m-z-n- s-o-a-ʹ- ------------------------------- Kak dolgo zdesʹ mozhno stoyatʹ?
Карате ли ски? Вы-ка-ает--- ---л-ж--? В- к-------- н- л----- В- к-т-е-е-ь н- л-ж-х- ---------------------- Вы катаетесь на лыжах? 0
V---atayetes------y---kh? V- k--------- n- l------- V- k-t-y-t-s- n- l-z-a-h- ------------------------- Vy katayetesʹ na lyzhakh?
Със ски лифта ли ще се качите? Вы пол--у-т-сь подъ-мни-ом- -т-бы---д--т-с- --вер-? В- п---------- п----------- ч---- п-------- н------ В- п-л-з-е-е-ь п-д-ё-н-к-м- ч-о-ы п-д-я-ь-я н-в-р-? --------------------------------------------------- Вы пользуетесь подъёмником, чтобы подняться наверх? 0
Vy-------yete----odʺyë-n-kom, c--oby p----at--ya-n-v-r--? V- p----------- p------------ c----- p---------- n------- V- p-l-z-y-t-s- p-d-y-m-i-o-, c-t-b- p-d-y-t-s-a n-v-r-h- --------------------------------------------------------- Vy polʹzuyetesʹ podʺyëmnikom, chtoby podnyatʹsya naverkh?
Може ли да се заемат тук ски? Здес- м-жн--взя-ь лы-------ро-а-? З---- м---- в---- л--- н- п------ З-е-ь м-ж-о в-я-ь л-ж- н- п-о-а-? --------------------------------- Здесь можно взять лыжи на прокат? 0
Zde-- mo-h---v-y-tʹ-------n----o-at? Z---- m----- v----- l---- n- p------ Z-e-ʹ m-z-n- v-y-t- l-z-i n- p-o-a-? ------------------------------------ Zdesʹ mozhno vzyatʹ lyzhi na prokat?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Говорене на себе си

Когато някой говори на себе си, това е странно за слушателите. И все пак почти всички хора си говорят сами съвсем редовно. Психолозите смятат, че повече от 95 процента от възрастните го правят. Децата почти винаги говорят на себе си, когато си играят. Така че е напълно нормално човек да разговаря със себе си. Това е просто една специална форма на комуникация. А освен това, разговарянето със себе си отвреме-навреме може да донесе много ползи! Това е така, защото ние организираме своите мисли чрез речта. Нашият вътрешен глас се появява, когато говорим на себе си. Може също да се каже, че това е мислене на глас. Разсеяните хора особено често си говорят сами. В техния случай, определена област на мозъка е по-малко активна. И поради това, те са по-малко организирани. Чрез разговори със себе си, те си помагат да бъдат по-методични. Разговарянето със себе си също може да ни помогне при вземането на решения. А освен това, те са и много добър начин за облекчаване на стреса. Говоренето на себе си стимулира концентрацията и ни прави по -продуктивни. Защото гласното изказване на нещо отнема повече време, отколкото само мисълта за него. Ние ставаме по-наясно със своите мисли, когато говорим. Справяме се с тестове за трудност по-добре, когато говорим на себе си в процеса. Различни експерименти са доказали това. Можем също така да си дадем кураж чрез говорене на себе си. Много спортисти провеждат разговори със себе си, за да се мотивират. За съжаление, ние обикновено говорим на себе си в негативните ситуации. Ето защо, винаги трябва да се опитваме да бъдем позитивни. И трябва често да ревизираме какво си пожелаваме. По този начин ще можем да повлияем положително на своите действия чрез говорене. Но за съжаление, това работи само когато останем реалисти!
Знаете ли, че?
Румънският принадлежи към източнороманските езици. Той е майчин език на около 28 милиона души. Те живеят предимно в Румъния и Молдова. Румънският е официалният език на Република Молдова. Но в Сърбия и Украйна също има големи румънскоговорящи общности. Румънският е възникнал от латинския. В миналото римляните са владели две провинции в земите около Дунав. Румънският е най-тясно свързан с италианския. Румънците могат да се разбират с италианците много добре. Обратното обаче не винаги е така. Причината за това е, че румънският съдържа много славянски думи. Звуковата система е силно повлияна от съседните славянски езици. Затова в румънската азбука има някои специални знаци. Румънският се пише така, както се говори. Все още се откриват много прилики с древни латински структури ... Точно това прави откриването на езика много вълнуващо!