Разговорник

bg Разглеждане на града   »   ky City tour

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [кырк эки]

42 [kırk eki]

City tour

[Şaardı kıdıruu]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Б--а- ж-к---би кү--өр- иштейб-? Б---- ж------- к------ и------- Б-з-р ж-к-е-б- к-н-ө-ү и-т-й-и- ------------------------------- Базар жекшемби күндөрү иштейби? 0
B---r -e-şem---kü-------ş----i? B---- j------- k------ i------- B-z-r j-k-e-b- k-n-ö-ü i-t-y-i- ------------------------------- Bazar jekşembi kündörü işteybi?
Панаирът отворен ли е в понеделник? Ж-р-а-к- дү------ ---дө-ү-ачы--ы? Ж------- д------- к------ а------ Ж-р-а-к- д-й-ө-б- к-н-ө-ү а-ы-п-? --------------------------------- Жарманке дүйшөмбү күндөрү ачыкпы? 0
Jar-a-k- -üy-ömb--k-nd--ü-a-ı-p-? J------- d------- k------ a------ J-r-a-k- d-y-ö-b- k-n-ö-ü a-ı-p-? --------------------------------- Jarmanke düyşömbü kündörü açıkpı?
Изложбата отворена ли е във вторник? К-ргө--ө ш----м-------өрү а---абы? К------- ш------- к------ а------- К-р-ө-м- ш-й-е-б- к-н-ө-ү а-ы-а-ы- ---------------------------------- Көргөзмө шейшемби күндөрү ачылабы? 0
K--gö--- şe-şembi-k--dö----ç-l--ı? K------- ş------- k------ a------- K-r-ö-m- ş-y-e-b- k-n-ö-ü a-ı-a-ı- ---------------------------------- Körgözmö şeyşembi kündörü açılabı?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? З---ар--шарше--и күнд--- -шт-й-и? З------ ш------- к------ и------- З-о-а-к ш-р-е-б- к-н-ө-ү и-т-й-и- --------------------------------- Зоопарк шаршемби күндөрү иштейби? 0
Z-op--k---r--mbi -----r---ş--y--? Z------ ş------- k------ i------- Z-o-a-k ş-r-e-b- k-n-ö-ü i-t-y-i- --------------------------------- Zoopark şarşembi kündörü işteybi?
Музеят отворен ли е в четвъртък? Музей--е--емб- күндө-ү---тей--? М---- б------- к------ и------- М-з-й б-й-е-б- к-н-ө-ү и-т-й-и- ------------------------------- Музей бейшемби күндөрү иштейби? 0
Mu--- bey--m-- k-n-ör---------? M---- b------- k------ i------- M-z-y b-y-e-b- k-n-ö-ü i-t-y-i- ------------------------------- Muzey beyşembi kündörü işteybi?
Галерията отворена ли е в петък? Г-л-р-я--у-- к-н--р- ач-к--? Г------ ж--- к------ а------ Г-л-р-я ж-м- к-н-ө-ү а-ы-п-? ---------------------------- Галерея жума күндөрү ачыкпы? 0
G--er--a-ju-a --n-------ı-pı? G------- j--- k------ a------ G-l-r-y- j-m- k-n-ö-ü a-ı-p-? ----------------------------- Galereya juma kündörü açıkpı?
Може ли да се снима? С-р---ө-т--т--г-----обу? С------ т------- б------ С-р-т-ө т-р-у-г- б-л-б-? ------------------------ Сүрөткө тартууга болобу? 0
S----kö--a-t-uga -olobu? S------ t------- b------ S-r-t-ö t-r-u-g- b-l-b-? ------------------------ Sürötkö tartuuga bolobu?
Трябва ли да се плаща вход? Кир---а--с---тө--ө -ер--п-? К---- а----- т---- к------- К-р-ү а-ы-ы- т-л-ө к-р-к-и- --------------------------- Кирүү акысын төлөө керекпи? 0
Kir---ak---n-t-löö k----pi? K---- a----- t---- k------- K-r-ü a-ı-ı- t-l-ö k-r-k-i- --------------------------- Kirüü akısın tölöö kerekpi?
Колко струва входът? К---- -ан----ур-т? К---- к---- т----- К-р-ү к-н-а т-р-т- ------------------ Кирүү канча турат? 0
Ki--- kanç--tu-at? K---- k---- t----- K-r-ü k-n-a t-r-t- ------------------ Kirüü kança turat?
Има ли намаление за групи? Топтор -----а-зан--т---б--бы? Т----- ү--- а--------- б----- Т-п-о- ү-ү- а-з-н-а-у- б-р-ы- ----------------------------- Топтор үчүн арзандатуу барбы? 0
T-p--- -ç-n-arza---t-----rb-? T----- ü--- a--------- b----- T-p-o- ü-ü- a-z-n-a-u- b-r-ı- ----------------------------- Toptor üçün arzandatuu barbı?
Има ли намаление за деца? Жаш-б--да-га--рз---а--- ба--ы? Ж-- б------- а--------- б----- Ж-ш б-л-а-г- а-з-н-а-у- б-р-ы- ------------------------------ Жаш балдарга арзандатуу барбы? 0
Jaş b-ld---a --z------- b--bı? J-- b------- a--------- b----- J-ş b-l-a-g- a-z-n-a-u- b-r-ı- ------------------------------ Jaş baldarga arzandatuu barbı?
Има ли намаление за студенти? С-удент-ер ү----а-з-н----у -а---? С--------- ү--- а--------- б----- С-у-е-т-е- ү-ү- а-з-н-а-у- б-р-ы- --------------------------------- Студенттер үчүн арзандатуу барбы? 0
S-u--nt--r-üçü--arzand-t-- --r--? S--------- ü--- a--------- b----- S-u-e-t-e- ü-ü- a-z-n-a-u- b-r-ı- --------------------------------- Studentter üçün arzandatuu barbı?
Каква е тази сграда? Бу----нд-й --а-ат? Б-- к----- и------ Б-л к-н-а- и-а-а-? ------------------ Бул кандай имарат? 0
Bu- -a-d-y im---t? B-- k----- i------ B-l k-n-a- i-a-a-? ------------------ Bul kanday imarat?
Колко стара е сградата? И-арат ка-ч-----та? И----- к---- ж----- И-а-а- к-н-а ж-ш-а- ------------------- Имарат канча жашта? 0
İm-r-- ka----j-ş-a? İ----- k---- j----- İ-a-a- k-n-a j-ş-a- ------------------- İmarat kança jaşta?
Кой е построил сградата? И----т-- ки--к-рган? И------- к-- к------ И-а-а-т- к-м к-р-а-? -------------------- Имаратты ким курган? 0
İmarat-ı --m ---gan? İ------- k-- k------ İ-a-a-t- k-m k-r-a-? -------------------- İmarattı kim kurgan?
Аз се интересувам от архитектура. Ме-----и--к-ура-а-кы----м. М-- а------------ к------- М-н а-х-т-к-у-а-а к-з-г-м- -------------------------- Мен архитектурага кызыгам. 0
M-n --hit--t--a-a -ı-ıga-. M-- a------------ k------- M-n a-h-t-k-u-a-a k-z-g-m- -------------------------- Men arhitekturaga kızıgam.
Аз се интересувам от изкуство. М-н--с-у---в-------ы--м. М-- и---------- к------- М-н и-к-с-т-о-о к-з-г-м- ------------------------ Мен искусствого кызыгам. 0
Men --ku--t---- --zı---. M-- i---------- k------- M-n i-k-s-t-o-o k-z-g-m- ------------------------ Men iskusstvogo kızıgam.
Аз се интересувам от живопис. М-н-с--өт---рт-уг- к-з-га-. М-- с---- т------- к------- М-н с-р-т т-р-у-г- к-з-г-м- --------------------------- Мен сүрөт тартууга кызыгам. 0
Me--s-röt--artu-g- kı-ıg-m. M-- s---- t------- k------- M-n s-r-t t-r-u-g- k-z-g-m- --------------------------- Men süröt tartuuga kızıgam.

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!