Разговорник

bg Разглеждане на града   »   uk Екскурсія до міста

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [сорок два]

42 [sorok dva]

Екскурсія до міста

[Ekskursiya do mista]

Изберете как искате да видите превода:   
български украински Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Чи--ідк-ит-- ---о- щ----і-і? Чи відкритий pинок щонеділі? Ч- в-д-р-т-й p-н-к щ-н-д-л-? ---------------------------- Чи відкритий pинок щонеділі? 0
Ch--vi-kryty-̆ --n-k-----o-e---i? Chy vidkrytyy- pynok shchonedili? C-y v-d-r-t-y- p-n-k s-c-o-e-i-i- --------------------------------- Chy vidkrytyy̆ pynok shchonedili?
Панаирът отворен ли е в понеделник? Ч---і-к-итий--рм-рок-що---еді--а Чи відкритий Ярмарок щопонеділка Ч- в-д-р-т-й Я-м-р-к щ-п-н-д-л-а -------------------------------- Чи відкритий Ярмарок щопонеділка 0
Chy-vid--y-yy--Ya--a-----hc--p-----lka Chy vidkrytyy- Yarmarok shchoponedilka C-y v-d-r-t-y- Y-r-a-o- s-c-o-o-e-i-k- -------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ Yarmarok shchoponedilka
Изложбата отворена ли е във вторник? Чи-в-дк-и-- ви-т-----щ-в-вт--ка? Чи відкрита виставка щовівтірка? Ч- в-д-р-т- в-с-а-к- щ-в-в-і-к-? -------------------------------- Чи відкрита виставка щовівтірка? 0
C-y v-dk--t- ---t-v-- sh-h-viv-ir--? Chy vidkryta vystavka shchovivtirka? C-y v-d-r-t- v-s-a-k- s-c-o-i-t-r-a- ------------------------------------ Chy vidkryta vystavka shchovivtirka?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Ч- -ідкри--- з----рк --се--д-? Чи відкритий зоопарк щосереди? Ч- в-д-р-т-й з-о-а-к щ-с-р-д-? ------------------------------ Чи відкритий зоопарк щосереди? 0
Chy vi-k-y--y̆ zo-p--k sh-h-s-r---? Chy vidkrytyy- zoopark shchoseredy? C-y v-d-r-t-y- z-o-a-k s-c-o-e-e-y- ----------------------------------- Chy vidkrytyy̆ zoopark shchoseredy?
Музеят отворен ли е в четвъртък? Ч- -ід--------у-е--що-ет--рг-? Чи відкритий музей щочетверга? Ч- в-д-р-т-й м-з-й щ-ч-т-е-г-? ------------------------------ Чи відкритий музей щочетверга? 0
Chy--id-r-t-y̆-muz-y---h-hoch-tv-r-a? Chy vidkrytyy- muzey- shchochetverha? C-y v-d-r-t-y- m-z-y- s-c-o-h-t-e-h-? ------------------------------------- Chy vidkrytyy̆ muzey̆ shchochetverha?
Галерията отворена ли е в петък? Ч- ві-кр--а -а---е- щоп’-т---і? Чи відкрита галерея щоп’ятниці? Ч- в-д-р-т- г-л-р-я щ-п-я-н-ц-? ------------------------------- Чи відкрита галерея щоп’ятниці? 0
Chy -i-kry-a h--e-ey--shc--p'yat----i? Chy vidkryta halereya shchop'yatnytsi? C-y v-d-r-t- h-l-r-y- s-c-o-'-a-n-t-i- -------------------------------------- Chy vidkryta halereya shchop'yatnytsi?
Може ли да се снима? Чи -о--а фо-о-раф--ат-? Чи можна фотографувати? Ч- м-ж-а ф-т-г-а-у-а-и- ----------------------- Чи можна фотографувати? 0
C-y ---h-a f--o--af-va--? Chy mozhna fotohrafuvaty? C-y m-z-n- f-t-h-a-u-a-y- ------------------------- Chy mozhna fotohrafuvaty?
Трябва ли да се плаща вход? Ч- -------- п--т-ти за вхід? Чи потрібно платити за вхід? Ч- п-т-і-н- п-а-и-и з- в-і-? ---------------------------- Чи потрібно платити за вхід? 0
C-y-p--ri-no plat--y-za-v-h-d? Chy potribno platyty za vkhid? C-y p-t-i-n- p-a-y-y z- v-h-d- ------------------------------ Chy potribno platyty za vkhid?
Колко струва входът? С-іл--и --ш-ує--х--? Скільки коштує вхід? С-і-ь-и к-ш-у- в-і-? -------------------- Скільки коштує вхід? 0
S-il-k- -o----y---kh--? Skilʹky koshtuye vkhid? S-i-ʹ-y k-s-t-y- v-h-d- ----------------------- Skilʹky koshtuye vkhid?
Има ли намаление за групи? Ч- є-зниж-а--------п? Чи є знижка для груп? Ч- є з-и-к- д-я г-у-? --------------------- Чи є знижка для груп? 0
Ch- ye z--zh-a d----h---? Chy ye znyzhka dlya hrup? C-y y- z-y-h-a d-y- h-u-? ------------------------- Chy ye znyzhka dlya hrup?
Има ли намаление за деца? Чи ---н-ж-- для д-т--? Чи є знижка для дітей? Ч- є з-и-к- д-я д-т-й- ---------------------- Чи є знижка для дітей? 0
Ch- -e z-yz-----ly---i--y-? Chy ye znyzhka dlya ditey-? C-y y- z-y-h-a d-y- d-t-y-? --------------------------- Chy ye znyzhka dlya ditey̆?
Има ли намаление за студенти? Чи --зн--ка д-я---уде--ів? Чи є знижка для студентів? Ч- є з-и-к- д-я с-у-е-т-в- -------------------------- Чи є знижка для студентів? 0
Chy-y----y-h-- dlya s-ude-tiv? Chy ye znyzhka dlya studentiv? C-y y- z-y-h-a d-y- s-u-e-t-v- ------------------------------ Chy ye znyzhka dlya studentiv?
Каква е тази сграда? Щ--ц- -а -у-і--я? Що це за будівля? Щ- ц- з- б-д-в-я- ----------------- Що це за будівля? 0
Sh--o-t-e-za budi-lya? Shcho tse za budivlya? S-c-o t-e z- b-d-v-y-? ---------------------- Shcho tse za budivlya?
Колко стара е сградата? С-і-ь-- рок-в---й--у-івл-? Скільки років цій будівлі? С-і-ь-и р-к-в ц-й б-д-в-і- -------------------------- Скільки років цій будівлі? 0
S-i-ʹk--r---v t--y̆-b-d-v-i? Skilʹky rokiv tsiy- budivli? S-i-ʹ-y r-k-v t-i-̆ b-d-v-i- ---------------------------- Skilʹky rokiv tsiy̆ budivli?
Кой е построил сградата? Х-о-п-буд--ав--- -у-ів-ю? Хто побудував цю будівлю? Х-о п-б-д-в-в ц- б-д-в-ю- ------------------------- Хто побудував цю будівлю? 0
K-to---bu---av--s-u-b---v-y-? Khto pobuduvav tsyu budivlyu? K-t- p-b-d-v-v t-y- b-d-v-y-? ----------------------------- Khto pobuduvav tsyu budivlyu?
Аз се интересувам от архитектура. Я --к-в-юся--рхітекту--ю. Я цікавлюся архітектурою. Я ц-к-в-ю-я а-х-т-к-у-о-. ------------------------- Я цікавлюся архітектурою. 0
Y----i---l---ya-a-k-i-ek--r-yu. YA tsikavlyusya arkhitekturoyu. Y- t-i-a-l-u-y- a-k-i-e-t-r-y-. ------------------------------- YA tsikavlyusya arkhitekturoyu.
Аз се интересувам от изкуство. Я---кав-ю-я мис-ецт-ом. Я цікавлюся мистецтвом. Я ц-к-в-ю-я м-с-е-т-о-. ----------------------- Я цікавлюся мистецтвом. 0
Y- ts-k----usya m-s-e-st-om. YA tsikavlyusya mystetstvom. Y- t-i-a-l-u-y- m-s-e-s-v-m- ---------------------------- YA tsikavlyusya mystetstvom.
Аз се интересувам от живопис. Я ц-----ю-я--и----со-. Я цікавлюся живописом. Я ц-к-в-ю-я ж-в-п-с-м- ---------------------- Я цікавлюся живописом. 0
Y---sik-v--u-y--z--vopy-om. YA tsikavlyusya zhyvopysom. Y- t-i-a-l-u-y- z-y-o-y-o-. --------------------------- YA tsikavlyusya zhyvopysom.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!