Разговорник

bg Разглеждане на града   »   ru Экскурсия по городу

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [сорок два]

42 [sorok dva]

Экскурсия по городу

[Ekskursiya po gorodu]

Изберете как искате да видите превода:   
български руски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Рын-- р-бота-т п---оскр-с-н--м? Р---- р------- п- в------------ Р-н-к р-б-т-е- п- в-с-р-с-н-я-? ------------------------------- Рынок работает по воскресеньям? 0
R---- ---o--ye- po---sk--se----m? R---- r-------- p- v------------- R-n-k r-b-t-y-t p- v-s-r-s-n-y-m- --------------------------------- Rynok rabotayet po voskresenʹyam?
Панаирът отворен ли е в понеделник? Я-марка -а--та-т по---нед-л--и--м? Я------ р------- п- п------------- Я-м-р-а р-б-т-е- п- п-н-д-л-н-к-м- ---------------------------------- Ярмарка работает по понедельникам? 0
Yarma-k---ab-t-ye- -o---ne-el--ik--? Y------- r-------- p- p------------- Y-r-a-k- r-b-t-y-t p- p-n-d-l-n-k-m- ------------------------------------ Yarmarka rabotayet po ponedelʹnikam?
Изложбата отворена ли е във вторник? В-----к--р--от-ет по вт-рни--м? В------- р------- п- в--------- В-с-а-к- р-б-т-е- п- в-о-н-к-м- ------------------------------- Выставка работает по вторникам? 0
Vyst--ka r-b-t-y-t-p- v--rnikam? V------- r-------- p- v--------- V-s-a-k- r-b-t-y-t p- v-o-n-k-m- -------------------------------- Vystavka rabotayet po vtornikam?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Зо-пар- --б-т-е- в------? З------ р------- в с----- З-о-а-к р-б-т-е- в с-е-у- ------------------------- Зоопарк работает в среду? 0
Zoo--rk-rab---yet-v-s--d-? Z------ r-------- v s----- Z-o-a-k r-b-t-y-t v s-e-u- -------------------------- Zoopark rabotayet v sredu?
Музеят отворен ли е в четвъртък? Му--й -- че--ерг---о-кр-т? М---- п- ч-------- о------ М-з-й п- ч-т-е-г-м о-к-ы-? -------------------------- Музей по четвергам открыт? 0
M--ey -o--h---e-gam---k-y-? M---- p- c--------- o------ M-z-y p- c-e-v-r-a- o-k-y-? --------------------------- Muzey po chetvergam otkryt?
Галерията отворена ли е в петък? Га-ере- -----та -- п---и---? Г------ о------ п- п-------- Г-л-р-я о-к-ы-а п- п-т-и-а-? ---------------------------- Галерея открыта по пятницам? 0
Ga------ otk-yta -----atni---m? G------- o------ p- p---------- G-l-r-y- o-k-y-a p- p-a-n-t-a-? ------------------------------- Galereya otkryta po pyatnitsam?
Може ли да се снима? Фотографи-о--ть м-жно? Ф-------------- м----- Ф-т-г-а-и-о-а-ь м-ж-о- ---------------------- Фотографировать можно? 0
F---graf--o---- --zhno? F-------------- m------ F-t-g-a-i-o-a-ʹ m-z-n-? ----------------------- Fotografirovatʹ mozhno?
Трябва ли да се плаща вход? В------ат-ы-? В--- п------- В-о- п-а-н-й- ------------- Вход платный? 0
Vkhod---a-ny-? V---- p------- V-h-d p-a-n-y- -------------- Vkhod platnyy?
Колко струва входът? Ско-ь----т--т--х--? С------ с---- в---- С-о-ь-о с-о-т в-о-? ------------------- Сколько стоит вход? 0
S-o--ko--to---v-h--? S------ s---- v----- S-o-ʹ-o s-o-t v-h-d- -------------------- Skolʹko stoit vkhod?
Има ли намаление за групи? Д---гр--п----- ---д--? Д-- г---- е--- с------ Д-я г-у-п е-т- с-и-к-? ---------------------- Для групп есть скидка? 0
D-y- g--p- -estʹ -kid-a? D--- g---- y---- s------ D-y- g-u-p y-s-ʹ s-i-k-? ------------------------ Dlya grupp yestʹ skidka?
Има ли намаление за деца? Д-- д-те-----ь-с-идка? Д-- д---- е--- с------ Д-я д-т-й е-т- с-и-к-? ---------------------- Для детей есть скидка? 0
Dl-a--etey--est---ki---? D--- d---- y---- s------ D-y- d-t-y y-s-ʹ s-i-k-? ------------------------ Dlya detey yestʹ skidka?
Има ли намаление за студенти? Для-с-уд-нт---е-ть ---дка? Д-- с-------- е--- с------ Д-я с-у-е-т-в е-т- с-и-к-? -------------------------- Для студентов есть скидка? 0
Dlya ----entov-yestʹ --i--a? D--- s-------- y---- s------ D-y- s-u-e-t-v y-s-ʹ s-i-k-? ---------------------------- Dlya studentov yestʹ skidka?
Каква е тази сграда? Ч----то--а з-а-ие? Ч-- э-- з- з------ Ч-о э-о з- з-а-и-? ------------------ Что это за здание? 0
Ch-o-e-- -- zda-iy-? C--- e-- z- z------- C-t- e-o z- z-a-i-e- -------------------- Chto eto za zdaniye?
Колко стара е сградата? С---ь---------з-а-ию-лет? С------ э---- з----- л--- С-о-ь-о э-о-у з-а-и- л-т- ------------------------- Сколько этому зданию лет? 0
S----k------u z-an--u--e-? S------ e---- z------ l--- S-o-ʹ-o e-o-u z-a-i-u l-t- -------------------------- Skolʹko etomu zdaniyu let?
Кой е построил сградата? Кто--о--р-и--э-- зд-ние? К-- п------- э-- з------ К-о п-с-р-и- э-о з-а-и-? ------------------------ Кто построил это здание? 0
K-o p---r-----t--zd-n--e? K-- p------- e-- z------- K-o p-s-r-i- e-o z-a-i-e- ------------------------- Kto postroil eto zdaniye?
Аз се интересувам от архитектура. Я-ин--ре--юсь----ите-т-ро-. Я и---------- а------------ Я и-т-р-с-ю-ь а-х-т-к-у-о-. --------------------------- Я интересуюсь архитектурой. 0
Y--i-t---suy--- ark--te-turo-. Y- i----------- a------------- Y- i-t-r-s-y-s- a-k-i-e-t-r-y- ------------------------------ Ya interesuyusʹ arkhitekturoy.
Аз се интересувам от изкуство. Я ---е-е----- и-к-сс---м. Я и---------- и---------- Я и-т-р-с-ю-ь и-к-с-т-о-. ------------------------- Я интересуюсь искусством. 0
Y---n-er-----sʹ -sk-s-t-o-. Y- i----------- i---------- Y- i-t-r-s-y-s- i-k-s-t-o-. --------------------------- Ya interesuyusʹ iskusstvom.
Аз се интересувам от живопис. Я---т----у--- жи-опи---. Я и---------- ж--------- Я и-т-р-с-ю-ь ж-в-п-с-ю- ------------------------ Я интересуюсь живописью. 0
Y- in-e-esu-u---z---o--s---. Y- i----------- z----------- Y- i-t-r-s-y-s- z-i-o-i-ʹ-u- ---------------------------- Ya interesuyusʹ zhivopisʹyu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!