Разговорник

bg Разглеждане на града   »   eo Urbovizito

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [kvardek du]

Urbovizito

Изберете как искате да видите превода:   
български есперанто Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Ĉu l---a-------m-nĉ- ma--erm-t--? Ĉ- l- b----- d------ m----------- Ĉ- l- b-z-r- d-m-n-e m-l-e-m-t-s- --------------------------------- Ĉu la bazaro dimanĉe malfermitas? 0
Панаирът отворен ли е в понеделник? Ĉ---- -o----l--d--ma--e--ita-? Ĉ- l- f---- l---- m----------- Ĉ- l- f-i-o l-n-e m-l-e-m-t-s- ------------------------------ Ĉu la foiro lunde malfermitas? 0
Изложбата отворена ли е във вторник? Ĉ--la ek-poz--io---r---ma---r-i--s? Ĉ- l- e--------- m---- m----------- Ĉ- l- e-s-o-i-i- m-r-e m-l-e-m-t-s- ----------------------------------- Ĉu la ekspozicio marde malfermitas? 0
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Ĉu -a -----rej---e-kre-e--alf-r-i-as? Ĉ- l- b-------- m------- m----------- Ĉ- l- b-s-a-e-o m-r-r-d- m-l-e-m-t-s- ------------------------------------- Ĉu la bestarejo merkrede malfermitas? 0
Музеят отворен ли е в четвъртък? Ĉu-la m--e---aŭ-e--a----m-tas? Ĉ- l- m---- ĵ---- m----------- Ĉ- l- m-z-o ĵ-ŭ-e m-l-e-m-t-s- ------------------------------ Ĉu la muzeo ĵaŭde malfermitas? 0
Галерията отворена ли е в петък? Ĉ--l- g-leri--v-n--ed--m--fer--tas? Ĉ- l- g------ v------- m----------- Ĉ- l- g-l-r-o v-n-r-d- m-l-e-m-t-s- ----------------------------------- Ĉu la galerio vendrede malfermitas? 0
Може ли да се снима? Ĉu -n--r-jta- f-t-? Ĉ- o-- r----- f---- Ĉ- o-i r-j-a- f-t-? ------------------- Ĉu oni rajtas foti? 0
Трябва ли да се плаща вход? Ĉ- o----e-as ---i p-- -n---? Ĉ- o-- d---- p--- p-- e----- Ĉ- o-i d-v-s p-g- p-r e-i-i- ---------------------------- Ĉu oni devas pagi por eniri? 0
Колко струва входът? K--m-k-s-a--l- -ni-o? K--- k----- l- e----- K-o- k-s-a- l- e-i-o- --------------------- Kiom kostas la eniro? 0
Има ли намаление за групи? Ĉ------- raba---p-r-gru---? Ĉ- e---- r----- p-- g------ Ĉ- e-t-s r-b-t- p-r g-u-o-? --------------------------- Ĉu estas rabato por grupoj? 0
Има ли намаление за деца? Ĉu -st-s-ra-at- por--n---o-? Ĉ- e---- r----- p-- i------- Ĉ- e-t-s r-b-t- p-r i-f-n-j- ---------------------------- Ĉu estas rabato por infanoj? 0
Има ли намаление за студенти? Ĉ--e---s ra---o por ----e--o-? Ĉ- e---- r----- p-- s--------- Ĉ- e-t-s r-b-t- p-r s-u-e-t-j- ------------------------------ Ĉu estas rabato por studentoj? 0
Каква е тази сграда? Ki- ko-----a-o-e--as ti-? K-- k--------- e---- t--- K-a k-n-t-u-ĵ- e-t-s t-o- ------------------------- Kia konstruaĵo estas tio? 0
Колко стара е сградата? Ki-m-ar- -st----- -on-t-u-ĵ-? K------- e---- l- k---------- K-o-j-r- e-t-s l- k-n-t-u-ĵ-? ----------------------------- Kiomjara estas la konstruaĵo? 0
Кой е построил сградата? Kiu-k--str--s -a k---t--aĵo-? K-- k-------- l- k----------- K-u k-n-t-u-s l- k-n-t-u-ĵ-n- ----------------------------- Kiu konstruis la konstruaĵon? 0
Аз се интересувам от архитектура. M--i-te-e-iĝ-s --i a-ĥ-tek---o. M- i---------- p-- a----------- M- i-t-r-s-ĝ-s p-i a-ĥ-t-k-u-o- ------------------------------- Mi interesiĝas pri arĥitekturo. 0
Аз се интересувам от изкуство. Mi in-e---i--- p-i-a--o. M- i---------- p-- a---- M- i-t-r-s-ĝ-s p-i a-t-. ------------------------ Mi interesiĝas pri arto. 0
Аз се интересувам от живопис. M----t-res-ĝ-- --i -entr-rto. M- i---------- p-- p--------- M- i-t-r-s-ĝ-s p-i p-n-r-r-o- ----------------------------- Mi interesiĝas pri pentrarto. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!