Разговорник

bg Разглеждане на града   »   be Экскурсія па горадзе

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [сорак два]

42 [sorak dva]

Экскурсія па горадзе

[Ekskursіya pa goradze]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Ці -д-р-ты -ы--- па--я--ел--? Ц- а------ р---- п- н-------- Ц- а-к-ы-ы р-н-к п- н-д-е-я-? ----------------------------- Ці адкрыты рынак па нядзелях? 0
T---ad---ty------ p- -y-d--ly---? T-- a------ r---- p- n----------- T-і a-k-y-y r-n-k p- n-a-z-l-a-h- --------------------------------- Tsі adkryty rynak pa nyadzelyakh?
Панаирът отворен ли е в понеделник? Ці -д---ты------- па--а-ядзелках? Ц- а------ к----- п- п----------- Ц- а-к-ы-ы к-р-а- п- п-н-д-е-к-х- --------------------------------- Ці адкрыты кірмаш па панядзелках? 0
Ts- a---y---k----s- p- -any-dz--kak-? T-- a------ k------ p- p------------- T-і a-k-y-y k-r-a-h p- p-n-a-z-l-a-h- ------------------------------------- Tsі adkryty kіrmash pa panyadzelkakh?
Изложбата отворена ли е във вторник? Ці-адк--тая --с--ва-п---ўтор-ах? Ц- а------- в------ п- а-------- Ц- а-к-ы-а- в-с-а-а п- а-т-р-а-? -------------------------------- Ці адкрытая выстава па аўторках? 0
T-- -d--y--ya--ys-a----a-auto-k-kh? T-- a-------- v------ p- a--------- T-і a-k-y-a-a v-s-a-a p- a-t-r-a-h- ----------------------------------- Tsі adkrytaya vystava pa autorkakh?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Ц- ---ры-ы -а-па----- -----а-? Ц- а------ з------ п- с------- Ц- а-к-ы-ы з-а-а-к п- с-р-д-х- ------------------------------ Ці адкрыты заапарк па серадах? 0
Ts--adk-y-y zaa---k p---e---a-h? T-- a------ z------ p- s-------- T-і a-k-y-y z-a-a-k p- s-r-d-k-? -------------------------------- Tsі adkryty zaapark pa seradakh?
Музеят отворен ли е в четвъртък? Ц---д-ры-ы ---ей па-чацвя--ах? Ц- а------ м---- п- ч--------- Ц- а-к-ы-ы м-з-й п- ч-ц-я-г-х- ------------------------------ Ці адкрыты музей па чацвяргах? 0
Ts--a---yt--m---y pa--h---v--r-a-h? T-- a------ m---- p- c------------- T-і a-k-y-y m-z-y p- c-a-s-y-r-a-h- ----------------------------------- Tsі adkryty muzey pa chatsvyargakh?
Галерията отворена ли е в петък? Ці-а--ры-а- ---ер-я-па --т-і-ах? Ц- а------- г------ п- п-------- Ц- а-к-ы-а- г-л-р-я п- п-т-і-а-? -------------------------------- Ці адкрытая галерэя па пятніцах? 0
Tsі-a-k-yta-- galer-y- p--pya--іt----? T-- a-------- g------- p- p----------- T-і a-k-y-a-a g-l-r-y- p- p-a-n-t-a-h- -------------------------------------- Tsі adkrytaya galereya pa pyatnіtsakh?
Може ли да се снима? Ці ----о-ен--фат--ра---аць? Ц- д-------- ф------------- Ц- д-з-о-е-а ф-т-г-а-а-а-ь- --------------------------- Ці дазволена фатаграфаваць? 0
T-і----vol-n--fa--g-----at--? T-- d-------- f-------------- T-і d-z-o-e-a f-t-g-a-a-a-s-? ----------------------------- Tsі dazvolena fatagrafavats’?
Трябва ли да се плаща вход? Ц--т--б--аплач-----у-а---? Ц- т---- а-------- у------ Ц- т-э-а а-л-ч-а-ь у-а-о-? -------------------------- Ці трэба аплачваць уваход? 0
Tsі---eba a-lach--t-’--va-h--? T-- t---- a---------- u------- T-і t-e-a a-l-c-v-t-’ u-a-h-d- ------------------------------ Tsі treba aplachvats’ uvakhod?
Колко струва входът? К---кі--а-ту-------д? К----- к----- ў------ К-л-к- к-ш-у- ў-а-о-? --------------------- Колькі каштуе ўваход? 0
Kol--і-k-sh--e u--kh--? K----- k------ u------- K-l-k- k-s-t-e u-a-h-d- ----------------------- Kol’kі kashtue uvakhod?
Има ли намаление за групи? Ц- ё-ць-скідк- дл- ----? Ц- ё--- с----- д-- г---- Ц- ё-ц- с-і-к- д-я г-у-? ------------------------ Ці ёсць скідка для груп? 0
T-і yosts--s----- -l-a -r-p? T-- y----- s----- d--- g---- T-і y-s-s- s-і-k- d-y- g-u-? ---------------------------- Tsі yosts’ skіdka dlya grup?
Има ли намаление за деца? Ц- ---- -кі-ка--ля-д-я---? Ц- ё--- с----- д-- д------ Ц- ё-ц- с-і-к- д-я д-я-е-? -------------------------- Ці ёсць скідка для дзяцей? 0
T-і --st-’ s-і-ka -l-a----at---? T-- y----- s----- d--- d-------- T-і y-s-s- s-і-k- d-y- d-y-t-e-? -------------------------------- Tsі yosts’ skіdka dlya dzyatsey?
Има ли намаление за студенти? Ц--ёс-ь-с-і-ка--------д--т-ў? Ц- ё--- с----- д-- с--------- Ц- ё-ц- с-і-к- д-я с-у-э-т-ў- ----------------------------- Ці ёсць скідка для студэнтаў? 0
T-- --st------d-- --ya--tud-----? T-- y----- s----- d--- s--------- T-і y-s-s- s-і-k- d-y- s-u-e-t-u- --------------------------------- Tsі yosts’ skіdka dlya studentau?
Каква е тази сграда? Ш-о---т- -- -у-ы-ак? Ш-- г--- з- б------- Ш-о г-т- з- б-д-н-к- -------------------- Што гэта за будынак? 0
S----get- ----udyn-k? S--- g--- z- b------- S-t- g-t- z- b-d-n-k- --------------------- Shto geta za budynak?
Колко стара е сградата? К--ькі-га-оў--уд-н-у? К----- г---- б------- К-л-к- г-д-ў б-д-н-у- --------------------- Колькі гадоў будынку? 0
K----- -a--u --d-n-u? K----- g---- b------- K-l-k- g-d-u b-d-n-u- --------------------- Kol’kі gadou budynku?
Кой е построил сградата? Х-- -а-удав-- ---ы---? Х-- п-------- б------- Х-о п-б-д-в-ў б-д-н-к- ---------------------- Хто пабудаваў будынак? 0
Khto-pabud-v-- b-dyn-k? K--- p-------- b------- K-t- p-b-d-v-u b-d-n-k- ----------------------- Khto pabudavau budynak?
Аз се интересувам от архитектура. Я--ік-ў-ю-- -рхіт--т--а-. Я ц-------- а------------ Я ц-к-ў-ю-я а-х-т-к-у-а-. ------------------------- Я цікаўлюся архітэктурай. 0
Y- t--k-ul----a-a-kh--e-tu-ay. Y- t----------- a------------- Y- t-і-a-l-u-y- a-k-і-e-t-r-y- ------------------------------ Ya tsіkaulyusya arkhіtekturay.
Аз се интересувам от изкуство. Я цік-ўл--я-м-с-а-твам. Я ц-------- м---------- Я ц-к-ў-ю-я м-с-а-т-а-. ----------------------- Я цікаўлюся мастацтвам. 0
Y- -----u--u--- m-st---t-a-. Y- t----------- m----------- Y- t-і-a-l-u-y- m-s-a-s-v-m- ---------------------------- Ya tsіkaulyusya mastatstvam.
Аз се интересувам от живопис. Я-ц-к--л--я -ы------м. Я ц-------- ж--------- Я ц-к-ў-ю-я ж-в-п-с-м- ---------------------- Я цікаўлюся жывапісам. 0
Ya-ts--a-l---ya -h-vapіs--. Y- t----------- z---------- Y- t-і-a-l-u-y- z-y-a-і-a-. --------------------------- Ya tsіkaulyusya zhyvapіsam.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!