Разговорник

bg Разглеждане на града   »   sr Разгледање града

42 [четирийсет и две]

Разглеждане на града

Разглеждане на града

42 [четрдесет и два]

42 [četrdeset i dva]

Разгледање града

[Razgledanje grada]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Пазарът отворен ли е в неделя? Да--и j- -и---а ---о--на -е-----? Д- л- j- п----- о------- н------- Д- л- j- п-ј-ц- о-в-р-н- н-д-љ-м- --------------------------------- Да ли je пијаца отворена недељом? 0
D- -i -e-p---c---t-ore-- n-delj--? D- l- j- p----- o------- n-------- D- l- j- p-j-c- o-v-r-n- n-d-l-o-? ---------------------------------- Da li je pijaca otvorena nedeljom?
Панаирът отворен ли е в понеделник? Да ----е--а-ам-отв-ре- -о-ед--ком? Д- л- ј- с---- о------ п---------- Д- л- ј- с-ј-м о-в-р-н п-н-д-љ-о-? ---------------------------------- Да ли је сајам отворен понедељком? 0
Da l- j---a--m-o-vo-en---n--el--om? D- l- j- s---- o------ p----------- D- l- j- s-j-m o-v-r-n p-n-d-l-k-m- ----------------------------------- Da li je sajam otvoren ponedeljkom?
Изложбата отворена ли е във вторник? Д- -и-је---л-ж-а-о-ворен---т--ком? Д- л- ј- и------ о------- у------- Д- л- ј- и-л-ж-а о-в-р-н- у-о-к-м- ---------------------------------- Да ли је изложба отворена уторком? 0
D- -i ----zlo-ba ot-----a ---rkom? D- l- j- i------ o------- u------- D- l- j- i-l-ž-a o-v-r-n- u-o-k-m- ---------------------------------- Da li je izložba otvorena utorkom?
Зоопаркът отворен ли е в сряда? Да-ли-ј--з---о-ки -рт о-в-р---с-е---? Д- л- ј- з------- в-- о------ с------ Д- л- ј- з-о-о-к- в-т о-в-р-н с-е-о-? ------------------------------------- Да ли је зоолошки врт отворен средом? 0
D--li-j---o---š----r---tvo--n---e-om? D- l- j- z------- v-- o------ s------ D- l- j- z-o-o-k- v-t o-v-r-n s-e-o-? ------------------------------------- Da li je zoološki vrt otvoren sredom?
Музеят отворен ли е в четвъртък? Да-----е -у-еј-отвор-- ---врт-о-? Д- л- ј- м---- о------ ч--------- Д- л- ј- м-з-ј о-в-р-н ч-т-р-к-м- --------------------------------- Да ли је музеј отворен четвртком? 0
D--li j--------o-v--e----tvrt---? D- l- j- m---- o------ č--------- D- l- j- m-z-j o-v-r-n č-t-r-k-m- --------------------------------- Da li je muzej otvoren četvrtkom?
Галерията отворена ли е в петък? Да-л---- г--е--ја-отворена пет---? Д- л- ј- г------- о------- п------ Д- л- ј- г-л-р-ј- о-в-р-н- п-т-о-? ---------------------------------- Да ли је галерија отворена петком? 0
Da -- -e ga-erij- o-vo-e-a pe-k-m? D- l- j- g------- o------- p------ D- l- j- g-l-r-j- o-v-r-n- p-t-o-? ---------------------------------- Da li je galerija otvorena petkom?
Може ли да се снима? Да л- се--ме --тографисат-? Д- л- с- с-- ф------------- Д- л- с- с-е ф-т-г-а-и-а-и- --------------------------- Да ли се сме фотографисати? 0
D---i se---e------r--i----? D- l- s- s-- f------------- D- l- s- s-e f-t-g-a-i-a-i- --------------------------- Da li se sme fotografisati?
Трябва ли да се плаща вход? М--а--и-се пла-и---ула-? М--- л- с- п------ у---- М-р- л- с- п-а-и-и у-а-? ------------------------ Мора ли се платити улаз? 0
M--a--i-----l-ti-i -l-z? M--- l- s- p------ u---- M-r- l- s- p-a-i-i u-a-? ------------------------ Mora li se platiti ulaz?
Колко струва входът? К---к----шта---аз? К----- к---- у---- К-л-к- к-ш-а у-а-? ------------------ Колико кошта улаз? 0
Ko-iko-ko--- -la-? K----- k---- u---- K-l-k- k-š-a u-a-? ------------------ Koliko košta ulaz?
Има ли намаление за групи? И-а-ли п-п------ груп-? И-- л- п----- з- г----- И-а л- п-п-с- з- г-у-е- ----------------------- Има ли попуст за групе? 0
Ima l---opu-t -a -r--e? I-- l- p----- z- g----- I-a l- p-p-s- z- g-u-e- ----------------------- Ima li popust za grupe?
Има ли намаление за деца? Има-л- --п-ст--- --цу? И-- л- п----- з- д---- И-а л- п-п-с- з- д-ц-? ---------------------- Има ли попуст за децу? 0
Im- -i -op-s--za--e-u? I-- l- p----- z- d---- I-a l- p-p-s- z- d-c-? ---------------------- Ima li popust za decu?
Има ли намаление за студенти? Има--и п----т з- студенте? И-- л- п----- з- с-------- И-а л- п-п-с- з- с-у-е-т-? -------------------------- Има ли попуст за студенте? 0
Ima-l---o--s- -a -tud--te? I-- l- p----- z- s-------- I-a l- p-p-s- z- s-u-e-t-? -------------------------- Ima li popust za studente?
Каква е тази сграда? К-к-а--е-т---г-ада? К---- ј- т- з------ К-к-а ј- т- з-р-д-? ------------------- Каква је то зграда? 0
Kakva-je -o z-rad-? K---- j- t- z------ K-k-a j- t- z-r-d-? ------------------- Kakva je to zgrada?
Колко стара е сградата? Кол-к---е-ст-ра та-згр-да? К----- ј- с---- т- з------ К-л-к- ј- с-а-а т- з-р-д-? -------------------------- Колико је стара та зграда? 0
Koli---je -t--a-ta z--ada? K----- j- s---- t- z------ K-l-k- j- s-a-a t- z-r-d-? -------------------------- Koliko je stara ta zgrada?
Кой е построил сградата? Т-- је-с-гра--о-т- зг-а--? Т-- ј- с------- т- з------ Т-о ј- с-г-а-и- т- з-р-д-? -------------------------- Тко је саградио ту зграду? 0
T-- -e--a-r-di-----zgr-d-? T-- j- s------- t- z------ T-o j- s-g-a-i- t- z-r-d-? -------------------------- Tko je sagradio tu zgradu?
Аз се интересувам от архитектура. Ј--с- ----р--у-ем за архит-кт-р-. Ј- с- и---------- з- а----------- Ј- с- и-т-р-с-ј-м з- а-х-т-к-у-у- --------------------------------- Ја се интересујем за архитектуру. 0
Ja se -nteres-j----a a------turu. J- s- i---------- z- a----------- J- s- i-t-r-s-j-m z- a-h-t-k-u-u- --------------------------------- Ja se interesujem za arhitekturu.
Аз се интересувам от изкуство. Ја-се-и-т-рес--ем з--у-е--ос-. Ј- с- и---------- з- у-------- Ј- с- и-т-р-с-ј-м з- у-е-н-с-. ------------------------------ Ја се интересујем за уметност. 0
Ja ----n------j-m------etno--. J- s- i---------- z- u-------- J- s- i-t-r-s-j-m z- u-e-n-s-. ------------------------------ Ja se interesujem za umetnost.
Аз се интересувам от живопис. Ја-се-инт-р-с-је- -- слика-----. Ј- с- и---------- з- с---------- Ј- с- и-т-р-с-ј-м з- с-и-а-с-в-. -------------------------------- Ја се интересујем за сликарство. 0
J- -e --tere-u-----a-s-i--rs--o. J- s- i---------- z- s---------- J- s- i-t-r-s-j-m z- s-i-a-s-v-. -------------------------------- Ja se interesujem za slikarstvo.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Бързи езици, бавни езици

Има над 6000 езика по целия свят. Но всички те имат една и съща функция. Те ни помагат да обменяме информация. Това се случва по различни начини във всеки език. Защото всеки език се държи в съответствие със своите собствени правила. Скоростта, с която се говори даден език, също е различна. Лингвистите са доказали това чрез различни проучвания. За целта, кратки текстове били преведени на няколко езика. Тези текстове след това били прочетени на глас от носители на езика. Резултатът бил красноречив. Японският и испанският език се оказали най-бързите езици. В тези езици се произнасят почти осем срички в секунда. Китайците говорят значително по-бавно. Те изговарят само пет срички в секунда. Скоростта зависи от сложността на сричките. Ако сричките са сложни, говоренето отнема повече време. Немският съдържа по три звука във всяка сричка, например. Ето защо той се говори сравнително бавно. Бързото говорене не означава, обаче , че има много информация за предаване. Точно обратното! Бързо изречените срички обикновено съдържат малко информация. Въпреки че японците говорят бързо, те предават малко съдържание. От друга страна, "бавните" китайци казват много с малко думи. Английските срички също съдържат много информация. Но интересното е: анализираните езици са почти еднакво ефективни! Това означава, че този, който говори по-бавно, казва повече. А този, който говори по-бързо, се нуждае от повече думи. В края на краищата, всички достигат целта си по едно и също време.
Знаете ли, че?
Словенският принадлежи към южнославянските езици. Той е майчин език на около 2 милиона души. Те живеят в Словения, Хърватия, Сърбия, Австрия, Италия и Унгария. Словенският в много отношения е подобен на чешкия и словашкия. Открива се влияние и на сърбохърватския. Въпреки че Словения е малка страна, в езика съществуват много различни диалекти. Причина за това е богатата история на тази езикова област. Тя се е отразила и върху речниковия състав, който включва много чужди понятия. Словенски се пише с латински букви. В граматиката съществуват шест падежа и три рода. По отношение на произношението има две официални звукови системи. В едната от тях ясно се разграничават високите и ниските гласни. Друга особеност на езика е неговата архаична структура. Словенците винаги са били отворени за други езици. И се радват много, когато се проявява интерес към техния език!