Разговорник

bg В магазина   »   nn In the department store

52 [петдесет и две]

В магазина

В магазина

52 [femtito / to og femti]

In the department store

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Ще отидем ли в магазина? S--l -i--å---l -uti----? S--- v- g- t-- b-------- S-a- v- g- t-l b-t-k-e-? ------------------------ Skal vi gå til butikken? 0
Трябва да направя няколко покупки. E--må--jer--n--re inn--øp. E- m- g---- n---- i------- E- m- g-e-e n-k-e i-n-j-p- -------------------------- Eg må gjere nokre innkjøp. 0
Искам да напазарувам много неща. Eg--il-h--dl- -y---. E- v-- h----- m----- E- v-l h-n-l- m-k-e- -------------------- Eg vil handle mykje. 0
Къде са канцеларските изделия? K-----r-ko-t--s--ene? K--- e- k------------ K-a- e- k-n-o-s-k-n-? --------------------- Kvar er kontorsakene? 0
Трябват ми пликове и хартия за писма. E- tren---o-v-l-tt-- og brev-----. E- t---- k---------- o- b--------- E- t-e-g k-n-o-u-t-r o- b-e-p-p-r- ---------------------------------- Eg treng konvoluttar og brevpapir. 0
Трябват ми химикалки и маркери. Eg-tr-ng --l--ennar og --sj--. E- t---- k--------- o- t------ E- t-e-g k-l-p-n-a- o- t-s-a-. ------------------------------ Eg treng kulepennar og tusjar. 0
Къде са мебелите? Kv-r------b----? K--- e- m------- K-a- e- m-b-a-e- ---------------- Kvar er møblane? 0
Трябват ми шкаф и скрин. E- --e-g-e-t-s----o- e-- k--mode. E- t---- e-- s--- o- e-- k------- E- t-e-g e-t s-å- o- e-n k-m-o-e- --------------------------------- Eg treng eit skåp og ein kommode. 0
Трябват ми бюро и етажерка. Eg-tre-g -i- s----e-o-d og-e---ylle. E- t---- e-- s--------- o- e- h----- E- t-e-g e-t s-r-v-b-r- o- e- h-l-e- ------------------------------------ Eg treng eit skrivebord og ei hylle. 0
Къде са играчките? K-a- er l-ik---? K--- e- l------- K-a- e- l-i-e-e- ---------------- Kvar er leikene? 0
Трябват ми кукла и плюшено мече. Eg --e-g ei -ok-- ---ein -am--. E- t---- e- d---- o- e-- b----- E- t-e-g e- d-k-e o- e-n b-m-e- ------------------------------- Eg treng ei dokke og ein bamse. 0
Трябват ми футболна топка и шах. Eg tr----e-n ---b-l--og-e-t sj-kk-pel. E- t---- e-- f------ o- e-- s--------- E- t-e-g e-n f-t-a-l o- e-t s-a-k-p-l- -------------------------------------- Eg treng ein fotball og eit sjakkspel. 0
Къде са инструментите? Kva---- -erk--yet? K--- e- v--------- K-a- e- v-r-t-y-t- ------------------ Kvar er verktøyet? 0
Трябват ми от чук и клещи. Eg--r----ein-ham---o---------. E- t---- e-- h---- o- e- t---- E- t-e-g e-n h-m-r o- e- t-n-. ------------------------------ Eg treng ein hamar og ei tong. 0
Трябват ми дрелка и отвертка. Eg treng ein--or ----in s---t-e-k--. E- t---- e-- b-- o- e-- s----------- E- t-e-g e-n b-r o- e-n s-r-t-e-k-r- ------------------------------------ Eg treng ein bor og ein skrutrekkar. 0
Къде са бижутата? K--r ---sm-k-a? K--- e- s------ K-a- e- s-y-k-? --------------- Kvar er smykka? 0
Трябват ми гердан и гривна. E---r--g--i- halsk-ed- og e-t-ar-band. E- t---- e-- h-------- o- e-- a------- E- t-e-g e-t h-l-k-e-e o- e-t a-m-a-d- -------------------------------------- Eg treng eit halskjede og eit armband. 0
Трябват ми пръстен и обеци. Eg---e-g-ein ri-g-o--øyre-ob--r. E- t---- e-- r--- o- ø---------- E- t-e-g e-n r-n- o- ø-r-d-b-a-. -------------------------------- Eg treng ein ring og øyredobbar. 0

Жените са по-лингвистично надарени от мъжете!

Жените са също толкова интелигентни, колкото и мъжете. Като цяло и двата пола имат един и същ коефициент на интелигентност. Въпреки това, компетенциите между половете се различават. Например, мъжете мислят по-добре триизмерно. Те също решават математически задачи по-добре. Жените, от друга страна, имат по-добра памет. И овладяват езици по-добре. Жените правят по-малко грешки в правописа и граматиката. Те също така имат по- голям речников запас и четат по-гладко. Ето защо, те обикновено постигат по-добри резултати в езикови тестове. Причината за лингвистичните дарби на жените се крие в мозъка. Мъжкият и женският мозък са организирани по различен начин. Лявата половина на мозъка е отговорна за езика. Този участък контролира езиковите процеси. Въпреки това, жените използват и двете половини на мозъка при обработката на речта. Освен това, двете половини на мозъка им могат да обменят идеи по-добре. Така че женският мозък е по-активен при обработката на речта. И по този начин жените я обработват по-ефективно. По какъв точно начин мозъците на двата пола се различават е все още неизвестно. Някои учени смятат, че биологията е причината за това. Женските и мъжките гени влияят върху развитието на мозъка. Жените и мъжете са също такива, каквито са, поради хормоните. Други казват, че нашето възпитание влияе на нашето развитие. Защото на женските бебета се говори и чете повече. Малките момчета, от друга страна, получават повече технически играчки. Така че причината може да се крие в това, че нашата среда формира мозъка. От друга страна, съществуват разлики и в различните части на света. И децата се отглеждат по различен начин във всяка култура...
Знаете ли, че?
Виетнамският принадлежи към мон-кхмерските езици. Той е майчин език на повече от 80 милиона души. Не е свързан с китайския. Но по-голямата част от речниковия състав е с китайски произход. Причината за това е, че в продължение на 1000 години Виетнам е доминирани от Китай. През колониалния период френският е повлиял значително развитието на езика. Виетнамският е тонален език. Това означава, че височината на тона на сричките определя значението им. Неправилното произношение може напълно да промени казаното или дори да го направи безсмислено. Erraten Sie Днес езикът се пише с латински букви. В миналото са били използвани китайски йероглифи. Тъй като виетнамският е изолиращ език, в него не съществуват склонения и спрежения. Езикът все още е слабо изследван ... Открийте го, той наистина си заслужава!