Разговорник

bg голям – малък   »   nn big – small

68 [шейсет и осем]

голям – малък

голям – малък

68 [sekstiåtte]

big – small

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
голям и малък s--r-og--i--n s--- o- l---- s-o- o- l-t-n ------------- stor og liten 0
Слонът е голям. E--fa-te--er-s---. E-------- e- s---- E-e-a-t-n e- s-o-. ------------------ Elefanten er stor. 0
Мишката е малка. Musa-er--it-. M--- e- l---- M-s- e- l-t-. ------------- Musa er lita. 0
тъмен и светъл m-rk og--ys m--- o- l-- m-r- o- l-s ----------- mørk og lys 0
Нощта е тъмна. N-t-- e- mø-k. N---- e- m---- N-t-a e- m-r-. -------------- Natta er mørk. 0
Денят е светъл. Da--- e----s. D---- e- l--- D-g-n e- l-s- ------------- Dagen er lys. 0
стар и млад gam-l -g--ng g---- o- u-- g-m-l o- u-g ------------ gamal og ung 0
Нашият дядо е много стар. B------- v-- -r -el-i---a---. B------- v-- e- v----- g----- B-s-e-a- v-r e- v-l-i- g-m-l- ----------------------------- Bestefar vår er veldig gamal. 0
Преди 70 години е бил още млад. F-r--ytt---r s-d-- v---h---u--. F-- s---- å- s---- v-- h-- u--- F-r s-t-i å- s-d-n v-r h-n u-g- ------------------------------- For sytti år sidan var han ung. 0
красив и грозен f-- o- -ty-g f-- o- s---- f-n o- s-y-g ------------ fin og stygg 0
Пеперудата е красива. Sum-r--g--- -r f--. S---------- e- f--- S-m-r-u-l-n e- f-n- ------------------- Sumarfuglen er fin. 0
Паякът е грозен. E-d-r-o-p----r s-y-g. E---------- e- s----- E-d-r-o-p-n e- s-y-g- --------------------- Edderkoppen er stygg. 0
дебел и слаб tj--k-o- ---n t---- o- t--- t-u-k o- t-n- ------------- tjukk og tynn 0
Жена с тегло 100 килограма е дебела. Ei--vinn--p--hu-d-- ---o-----j-k-. E- k----- p- h----- k--- e- t----- E- k-i-n- p- h-n-r- k-l- e- t-u-k- ---------------------------------- Ei kvinne på hundre kilo er tjukk. 0
Мъж с тегло 50 килограма е слаб. Ei- ma-n--å f--ti-ki-o er ty-n. E-- m--- p- f---- k--- e- t---- E-n m-n- p- f-m-i k-l- e- t-n-. ------------------------------- Ein mann på femti kilo er tynn. 0
скъп и евтин d-- o- -i---g d-- o- b----- d-r o- b-l-e- ------------- dyr og billeg 0
Колата е скъпа. B-l-n--- d-r. B---- e- d--- B-l-n e- d-r- ------------- Bilen er dyr. 0
Вестникът е евтин. Av-sa-er -ille-. A---- e- b------ A-i-a e- b-l-e-. ---------------- Avisa er billeg. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Кодово превключване

Все повече и повече хора израстват двуезични. Те могат да говорят повече от един език. Много от тези хора често превключват между езиците. Те решават кой език да използват в зависимост от ситуацията. Например, те говорят на различни езици по време на работа и у дома. По този начин се адаптират към околната си среда. Но съществува и възможност за спонтанно превключване на езиците. Това явление се нарича кодово превключване. При кодовото превключване, езикът бива сменен в процеса на говорене. Може да има много причини, поради които говорещите правят това. Често те не намират подходящата дума в даден език. И могат да изразят себе си по-добре чрез другия език. Причината може да бъде и в това, че говорещият се чувства по-уверен в единия от езиците. Той използва този език за частни или лични неща. Понякога определена дума не съществува в езика. В този случай на говорещия се налага да превключи на друг език. Или пък умишлено сменя езиците, за да не бъде разбран. В този случай кодовото превключване работи като таен език. По-рано, смесването на езиците беше критикувано. Смяташе се, че говорещият не може да говори правилно някой от двата езика. Днес на него се гледа по различен начин. Кодовото превключване се признава като специална езикова компетентност. Интересно е да се наблюдава говорещият, който използва кодово превключване. Често пъти той не просто сменя езика, на който говори. Други комуникативни елементи също се променят. Мнозина говорят по-бързо, по-високо или по-акцентирано на другия език. Или изведнъж започват да използват повече жестове и изражения на лицето. По този начин, кодовото превключване винаги е в известна степен и културно превключване…