Разговорник

bg При лекаря   »   nn At the doctor

57 [петдесет и седем]

При лекаря

При лекаря

57 [femtisju / sju og femti]

At the doctor

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Аз имам час при лекаря. E--ha- t-m---jå-l---n. E- h-- t--- h-- l----- E- h-r t-m- h-å l-g-n- ---------------------- Eg har time hjå legen. 0
Имам час за 10. E--ha- --me-klokk- t-. E- h-- t--- k----- t-- E- h-r t-m- k-o-k- t-. ---------------------- Eg har time klokka ti. 0
Как се казвате? Kv--e- ----et-d---? K-- e- n----- d---- K-a e- n-m-e- d-t-? ------------------- Kva er namnet ditt? 0
Моля, седнете в чакалнята. S----e- -å v-n--romm-t,-e- -u snil-. S-- d-- p- v----------- e- d- s----- S-t d-g p- v-n-e-o-m-t- e- d- s-i-l- ------------------------------------ Set deg på venterommet, er du snill. 0
Лекарят ще дойде веднага. L-g---kjem-snar-. L---- k--- s----- L-g-n k-e- s-a-t- ----------------- Legen kjem snart. 0
Къде сте застрахован / застрахована? Kvar e- du --rs-k-a? K--- e- d- f-------- K-a- e- d- f-r-i-r-? -------------------- Kvar er du forsikra? 0
Какво мога да направя за Вас? Kva--a- -g -j-l-e -eg-m-d? K-- k-- e- h----- d-- m--- K-a k-n e- h-e-p- d-g m-d- -------------------------- Kva kan eg hjelpe deg med? 0
Имате ли болки? H-- ---s-e-t-r? H-- d- s------- H-r d- s-e-t-r- --------------- Har du smerter? 0
Къде Ви боли? Kv-- g-e----- --nd-? K--- g--- d-- v----- K-a- g-e- d-t v-n-t- -------------------- Kvar gjer det vondt? 0
Постоянно ме боли гърбът. E- h-- al------o--t - -ygge-. E- h-- a----- v---- i r------ E- h-r a-l-i- v-n-t i r-g-e-. ----------------------------- Eg har alltid vondt i ryggen. 0
Често имам главоболие. E- har -ft---o----i h---det. E- h-- o--- v---- i h------- E- h-r o-t- v-n-t i h-v-d-t- ---------------------------- Eg har ofte vondt i hovudet. 0
Понякога ме боли коремът. E---ar -v o---il v-n---i--a-e-. E- h-- a- o- t-- v---- i m----- E- h-r a- o- t-l v-n-t i m-g-n- ------------------------------- Eg har av og til vondt i magen. 0
Съблечете се до кръста, моля! K-n -- t- -v--eg -- ove-k---pe-? K-- d- t- a- d-- p- o----------- K-n d- t- a- d-g p- o-e-k-o-p-n- -------------------------------- Kan du ta av deg på overkroppen? 0
Легнете на кушетката, моля! L-gg--e---- b-n-e-- er d--sn-l-. L--- d-- p- b------ e- d- s----- L-g- d-g p- b-n-e-, e- d- s-i-l- -------------------------------- Legg deg på benken, er du snill. 0
Кръвното налягане е нормално. Bl-d-r----t-e--i-o-de-. B---------- e- i o----- B-o-t-y-k-t e- i o-d-n- ----------------------- Blodtrykket er i orden. 0
Ще Ви направя инжекция. E- g-----e- ei--p-ø--e. E- g--- d-- e- s------- E- g-e- d-g e- s-r-y-e- ----------------------- Eg gjev deg ei sprøyte. 0
Ще Ви дам таблетки. E- -je- d-----bletta-. E- g--- d-- t--------- E- g-e- d-g t-b-e-t-r- ---------------------- Eg gjev deg tablettar. 0
Ще Ви напиша рецепта. Eg gj-v --g e-- resep--ti----ote--t. E- g--- d-- e-- r----- t-- a-------- E- g-e- d-g e-n r-s-p- t-l a-o-e-e-. ------------------------------------ Eg gjev deg ein resept til apoteket. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Дълги думи, кратки думи

Дължината на една дума зависи от нейното информативно съдържание. Това е доказано от едно американско изследване. Изследователите направили оценка на думите от десет европейски езика. Това било постигнато с помощта на компютър. Компютърът анализирал различните думи с програма. В този процес тя използвала формула, за да изчисли информативното им съдържание. Резултатите били красноречиви. Колкото по-кратка е една дума, толкова по-малко информация предава. Интересното е, че ние използваме кратките думи по-често от дългите думи. Причината за това може да се крие в ефективността на речта. Когато говорим, ние се концентрираме върху най-важното нещо. Ето защо, думите без много информация не трябва да бъдат прекалено дълги. Това гарантира, че не хабим твърде много време за маловажни неща. Съотношението между дължината и съдържанието има и друго предимство. То гарантира, че информативното съдържание винаги остава едно и също. Така да се каже, ние винаги казваме едно и също количество за определен период от време. Например, можем да използваме няколко дълги думи. Но ние също така можем да използвате и множество кратки думи. Няма значение какво ще решим: информационното съдържание остава същото. В резултат на това, нашата реч има постоянен ритъм. Това помага на слушателите по-лесно да ни следват. Ако количеството информация непрекъснато варира, би било трудно. Нашите слушатели не биха могли да се адаптират добре към речта ни. По този начин би се затруднило разбирането. Онзи, който търси най-голям шанс да бъде разбран трябва да използва кратки думи. Тъй като кратките думи се схващат по-добре от дългите. Следователно, важи принципа: Keep It Short and Simple! Накратко: KISS !