Разговорник

bg Числителни редни   »   nn Ordinal numbers

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [sekstiein / ein og seksti]

Ordinal numbers

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Първият месец е януари. D-- fy---e-måna--n e--j-nuar. D-- f----- m------ e- j------ D-n f-r-t- m-n-d-n e- j-n-a-. ----------------------------- Den fyrste månaden er januar. 0
Вторият месец е февруари. De- an--e-m--ad-- e- ----u-r. D-- a---- m------ e- f------- D-n a-d-e m-n-d-n e- f-b-u-r- ----------------------------- Den andre månaden er februar. 0
Третият месец е март. Den-tr-d-- -ån-----e--ma-s. D-- t----- m------ e- m---- D-n t-e-j- m-n-d-n e- m-r-. --------------------------- Den tredje månaden er mars. 0
Четвъртият месец е април. Den-fjerde-m-n---n e- a-r-l. D-- f----- m------ e- a----- D-n f-e-d- m-n-d-n e- a-r-l- ---------------------------- Den fjerde månaden er april. 0
Петият месец е май. De- femte-m-naden--r ---. D-- f---- m------ e- m--- D-n f-m-e m-n-d-n e- m-i- ------------------------- Den femte månaden er mai. 0
Шестият месец е юни. D---s--tt- ---a--- -r ju-i. D-- s----- m------ e- j---- D-n s-e-t- m-n-d-n e- j-n-. --------------------------- Den sjette månaden er juni. 0
Шест месеца са половин година. Se----å--de- ---e-- -a-v---r. S--- m------ e- e-- h---- å-- S-k- m-n-d-r e- e-t h-l-t å-. ----------------------------- Seks månader er eit halvt år. 0
януари, февруари, март, J-----, feb-uar--mars, J------ f------- m---- J-n-a-, f-b-u-r- m-r-, ---------------------- Januar, februar, mars, 0
април, май и юни. april- -a- ----u--. a----- m-- o- j---- a-r-l- m-i o- j-n-. ------------------- april, mai og juni. 0
Седмият месец е юли. D-- s---n---m-----n------li. D-- s------ m------ e- j---- D-n s-u-n-e m-n-d-n e- j-l-. ---------------------------- Den sjuande månaden er juli. 0
Осмият месец е август. D-- åtta-d- --n--e- -r -ug---. D-- å------ m------ e- a------ D-n å-t-n-e m-n-d-n e- a-g-s-. ------------------------------ Den åttande månaden er august. 0
Деветият месец е септември. Den -i--d--m--a-e-------pt-m--r. D-- n----- m------ e- s--------- D-n n-a-d- m-n-d-n e- s-p-e-b-r- -------------------------------- Den niande månaden er september. 0
Десетият месец е октомври. De- t-ande-m--a--- -r--k-o-er. D-- t----- m------ e- o------- D-n t-a-d- m-n-d-n e- o-t-b-r- ------------------------------ Den tiande månaden er oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. Den----e--e ---aden--r novem---. D-- e------ m------ e- n-------- D-n e-l-v-e m-n-d-n e- n-v-m-e-. -------------------------------- Den ellevte månaden er november. 0
Дванайсетият месец е декември. De- -ol-t- ------n er-de-e-be-. D-- t----- m------ e- d-------- D-n t-l-t- m-n-d-n e- d-s-m-e-. ------------------------------- Den tolvte månaden er desember. 0
Дванайсет месеца са една година. To-v må--der----eitt-å-. T--- m------ e- e--- å-- T-l- m-n-d-r e- e-t- å-. ------------------------ Tolv månader er eitt år. 0
юли, август, септември, J---,---gust- --pt--b-r, J---- a------ s--------- J-l-, a-g-s-, s-p-e-b-r- ------------------------ Juli, august, september, 0
октомври, ноември и декември. o-to-er--n-ve---r-og-d--embe-. o------- n------- o- d-------- o-t-b-r- n-v-m-e- o- d-s-m-e-. ------------------------------ oktober, november og desember. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...