Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   nn to like something

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [sytti]

to like something

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Искате ли да пушите? V-l du r-yk--? V-- d- r------ V-l d- r-y-j-? -------------- Vil du røykje? 0
Искате ли да танцувате? V-- du-d-ns-? V-- d- d----- V-l d- d-n-e- ------------- Vil du danse? 0
Искате ли да се разходите? V-l-du -å -in tur? V-- d- g- e-- t--- V-l d- g- e-n t-r- ------------------ Vil du gå ein tur? 0
Искам да пуша. E- vil g-e--e-r-ykj-. E- v-- g----- r------ E- v-l g-e-n- r-y-j-. --------------------- Eg vil gjerne røykje. 0
Искате ли цигара? V-- -- ha e-n si-ar---? V-- d- h- e-- s-------- V-l d- h- e-n s-g-r-t-? ----------------------- Vil du ha ein sigarett? 0
Той иска огънче. Ha----l ha----. H-- v-- h- f--- H-n v-l h- f-r- --------------- Han vil ha fyr. 0
Искам да пия нещо. Eg--i--gje--- -a-no-o-- -ri-k-. E- v-- g----- h- n--- å d------ E- v-l g-e-n- h- n-k- å d-i-k-. ------------------------------- Eg vil gjerne ha noko å drikke. 0
Искам да ям нещо. Eg-v-------n- -a-nok- å ---. E- v-- g----- h- n--- å e--- E- v-l g-e-n- h- n-k- å e-e- ---------------------------- Eg vil gjerne ha noko å ete. 0
Искам да си отдъхна малко. E- v-l gjern--sl-p-e av ---t. E- v-- g----- s----- a- l---- E- v-l g-e-n- s-a-p- a- l-t-. ----------------------------- Eg vil gjerne slappe av litt. 0
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. E- v-- g-e-----pørje-d-- om----o. E- v-- g----- s----- d-- o- n---- E- v-l g-e-n- s-ø-j- d-g o- n-k-. --------------------------------- Eg vil gjerne spørje deg om noko. 0
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. E- --l gj--ne b- -eg om-n-ko. E- v-- g----- b- d-- o- n---- E- v-l g-e-n- b- d-g o- n-k-. ----------------------------- Eg vil gjerne be deg om noko. 0
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. E----l --e-ne-in-ite------ ti- -o--. E- v-- g----- i------- d-- t-- n---- E- v-l g-e-n- i-v-t-r- d-g t-l n-k-. ------------------------------------ Eg vil gjerne invitere deg til noko. 0
Какво обичате / желаете, моля? K-a --- -- -a? K-- v-- d- h-- K-a v-l d- h-? -------------- Kva vil du ha? 0
Желаете ли кафе? Vil-d--ha-ein-kaf--? V-- d- h- e-- k----- V-l d- h- e-n k-f-i- -------------------- Vil du ha ein kaffi? 0
Или предпочитате чай? El-e--vi---u--e-ler -a--in-te? E---- v-- d- h----- h- e-- t-- E-l-r v-l d- h-l-e- h- e-n t-? ------------------------------ Eller vil du heller ha ein te? 0
Ние искаме да се приберем вкъщи. Vi-v-l--jer-e-k--re heim. V- v-- g----- k---- h---- V- v-l g-e-n- k-y-e h-i-. ------------------------- Vi vil gjerne køyre heim. 0
Желаете ли такси? V-l ----- -- -ros--? V-- d- h- e- d------ V-l d- h- e- d-o-j-? -------------------- Vil de ha ei drosje? 0
Те искат да се обадят по телефона. D-- vi- gj---e -ingje. D-- v-- g----- r------ D-i v-l g-e-n- r-n-j-. ---------------------- Dei vil gjerne ringje. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.