Разговорник

bg Пазаруване   »   nn Shopping

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [femtifire]

Shopping

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. Eg---l----p- -in pr----g. E- v-- k---- e-- p------- E- v-l k-ø-e e-n p-e-a-g- ------------------------- Eg vil kjøpe ein presang. 0
Но не нещо прекалено скъпо. M-n-i---e no-- -lt--or dyr-. M-- i---- n--- a-- f-- d---- M-n i-k-e n-k- a-t f-r d-r-. ---------------------------- Men ikkje noko alt for dyrt. 0
Може би дамска чанта? Ka-s-je ----es-e? K------ e- v----- K-n-k-e e- v-s-e- ----------------- Kanskje ei veske? 0
Какъв цвят желаете? K-----rg----l ---h-? K-- f---- v-- d- h-- K-a f-r-e v-l d- h-? -------------------- Kva farge vil du ha? 0
Черен, кафяв или бял? Sv--t--b--n---ler -vi-? S----- b--- e---- k---- S-a-t- b-u- e-l-r k-i-? ----------------------- Svart, brun eller kvit? 0
Голяма или малка? S--r -ller--it-? S--- e---- l---- S-o- e-l-r l-t-? ---------------- Stor eller lita? 0
Може ли да видя тази? K---eg f- sjå--å -enne? K-- e- f- s-- p- d----- K-n e- f- s-å p- d-n-e- ----------------------- Kan eg få sjå på denne? 0
От кожа ли е? Er--e- --i--? E- d-- s----- E- d-t s-i-n- ------------- Er det skinn? 0
Или от изкуствена материя? Elle- -r det kuns--to--? E---- e- d-- k---------- E-l-r e- d-t k-n-t-t-f-? ------------------------ Eller er det kunststoff? 0
От кожа естествено. Sk--n, --ølvsa-t. S----- s--------- S-i-n- s-ø-v-a-t- ----------------- Skinn, sjølvsagt. 0
Това е особено добро качество. Det-er-s--rt-g-- kv--ite-. D-- e- s---- g-- k-------- D-t e- s-æ-t g-d k-a-i-e-. -------------------------- Det er svært god kvalitet. 0
Чантата действително е на много изгодна цена. O- d-n-- v-s-a--- ---k------im----. O- d---- v---- e- v------- r------- O- d-n-e v-s-a e- v-r-e-e- r-m-l-g- ----------------------------------- Og denne veska er verkeleg rimeleg. 0
Харесва ми. E- -i--- h-. E- l---- h-- E- l-k-r h-. ------------ Eg likar ho. 0
Ще я взема. E--te--ho. E- t-- h-- E- t-k h-. ---------- Eg tek ho. 0
Може ли евентуално да я подменя? K-n -- ---n----t-f------ -o? K-- e- e-------- f- b--- h-- K-n e- e-e-t-e-t f- b-t- h-? ---------------------------- Kan eg eventuelt få byte ho? 0
Разбира се. Sjø-v-a--. S--------- S-ø-v-a-t- ---------- Sjølvsagt. 0
Ние ще я опаковаме като подарък. Vi--an--ak---h- --n -o- pr-s-n-. V- k-- p---- h- i-- s-- p------- V- k-n p-k-e h- i-n s-m p-e-a-g- -------------------------------- Vi kan pakke ho inn som presang. 0
Касата е там отсреща. D-r bort- -r -as--. D-- b---- e- k----- D-r b-r-e e- k-s-a- ------------------- Der borte er kassa. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...